Решение № 20985 от 19.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 59919/2023
- Вид
- Решение № 20985
- Подписан
- 19.11.2024
- Състав
- Димитър Куртев Демирев
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.125 · Закон за движението по пътищата
- чл.125а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 3 · Закон за пътищата
- чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 408 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 20985 гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110159919 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск по реда на чл.124 ГПК с правно основание чл.
410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД от ******** срещу ********* за заплащане на сума в размер 452.76лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка по щета № 44012131937699, с включени ликвидационни разноски в размер на 15.00лева, образувана по ПТП, реализирано на 08.12.2019 г. в района на в района на *******, при движение по ******** с посока от ********, с лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 7“, рег. № РК **** ВТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът - *******, твърди, че е застраховател по полица № 440119220018396 - „КАСКО“ на л.а. „Ауди“, модел „Кю7“ с рег. № РК **** ВТ. Посочва, че на 08.12.2019г., в срока на валидността на застрахователния договор, в района на *******, при движение по ******** с посока от ********, водачът Д. Д. преминава през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което е реализирано ПТП, при което били нанесени имуществени вреди, за които била образувана при ищеца щета № 44012131937699, било определено застрахователно обезщетение в размер на 437.76лв., и същото било прихванато с дължима от застрахования премийна вноска по застрахователния договор. Твърди, че пътят, по който се е движил автомобила при настъпване на произшествието, е част от републиканската пътна мрежа, за поддържането на която отговаря ответника, 1 като произшествието е настъпило в резултат на неизпълнение на произтичащо от закона задължение на ответника да поддържа пътя в изправно състояние, с което да осигурява безопасното придвижване на участниците в движението, да сигнализира за наличието на опасности по него, респективно да предприема мерки за тяхното ограничаване и отстраняване. До ответника била изпратена регресна покана за заплащане на сумата с включени 15лв. ликвидационни разноски, но ответникът не е заплатил претендираното обезщетение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ********* е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва иска, поддържайки, че за ищеца не е съществувало задължение да заплаща претендираното застрахователно обезщетение, тъй като не е налице валидно към релевантния момент застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“, доколкото застрахователната полица не съдържа задължителни реквизити – подпис на страните и дата. Навежда довод, че релевантните към датата на настъпване на събитието общи условия към договора не са представени, с оглед на което не може да се определят конкретни застрахователни рискове по договора, включително дали договорът включва застрахователно покритие Пълно Каско.
Поддържа, че от доказателствата по делото не се установявало точното местонахождение на твърдяното препятствие на пътя, неговите размери и особености, механизма на реализираното произшествие и реализираните вреди, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на протокола за ПТП относно механизма на процесното ПТП и вредите по процесния автомобил. Излага, че в процесния случай мястото на ПТП не е посетено от служители на МВР, не са изготвени снимки на мястото на ПТП и на евентуално препятствие на пътя, което възпрепятства установяването на механизма на настъпване на събитието. Оспорва увреждането да е причинено вследствие на преминаване на автомобила през неравност на пътното платно, като сочи, че в процесния случай след настъпване на събитието от страна на застрахователя не е извършена проверка относно наличието на валиден застрахователен договор и за установяване на обстоятелствата при възникване на евентуално застрахователно събитие. В тази връзка излага, че в протокола е отразено, че събитието е настъпило при ясни метрологични условия, при правила за регулиране и при сухо състояние, като не е конкретно посочено как описаните условия са възпрепятствали водачът на МПС да се съобрази с конкретните условия на пътното платно и как това е ограничило видимостта му. Намира, че не са представени доказателства, че водачът не е бил под въздействие на алкохол, наркотични вещества или техни аналози, така и не са събрани доказателства за причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства, попадащи в хипотезата на част VIII, т.8.15 Общи изключения по общите условия, както и за умишлени действия или груба небрежност на застрахования или свързани с него лица, съобразно част VIII, т.8.8 от общите условия. Оспорва механизма на ПТП с твърдението, че от страна на водача е нарушен чл.20, ал.2 ЗДвП (възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, 2 като се твърди, че водачът е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, като не е съобразил поведението си на пътя с атмосферните условия, релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство), с оглед на което поддържа, че претендираното от ищеца обезщетение е завишено по размер и следва да бъде намалено, поради наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила. Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени сторените по делото разноски
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че при ищеца била образувана щета № 44012131937699, по която било определено обезщетение в размер на 437.76лв., което е заплатено в полза на правоимащото лице, че били извършени ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв., както и обстоятелството, че ********, в района на с. ******** съставлява републикански път, част от републиканската пътна мрежа.
От представената по делото Застрахователна полица № 440119220018396, се установява, че ищецът е застраховател по застраховка „Каско“ на МПС АУДИ Кю7 с рег.№ РК ****ВТ, със срок на застраховката от 15.11.2019г. до 14.11.2020г.
От представения Протокол за ПТП № 1766778/08.12.2019г. се установява, че е съставен от ******* мл.автоконтрольор, като е отбелязано, че протоколът е съставен при посещение на място. В същият е отбелязано, че Д. Д. при управление на МПС АУДИ Кю7 с рег.№ РК **** ВТ при движение по пътното платно от *** в посока София на около 2км преди ******* попада в необозначена и необезопасена дупка с остри върхове по платното за движение, при което са увреди 2бр. гуми с джанти.
По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено от страните, като от него се установява, че въз основа на приетия механизъм, при който на 8.12.2019г. около 15:50ч л.а. АУДИ Кю7 с рег.№ РК ****ВТ, се движи по Републикански път II-82, с посока от ********, и на около 2км. пред с. ******* ********, превозното средство попада в необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение, при което всички увреждания по л.а. отразени в описа на застрахователя (предна и задна десни гуми и предна и задна лети джанти) се намират в пряка причинноследствен връзка с механизма на процесното събитие, а стойността за възстановяване, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в 3 размер на 564.07лв.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че застрахователните премии по застрахователната полица са заплатени.
От показанията на разпитания по делото св. Д. се установява, че същият е управлявал процесния автомобил със съобразена скорост, като попаднал в несигнализирана и необезопасена голяма дупка, намираща се на средата на платното пътното платно, при което спукал предна дясна и задна дясна гума, след което се обадил на органите на МВР, които при посещение на място съставили приетия по делото протокол.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е предявен е осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.
2 КЗ.
За да бъде успешно проведен искът по чл.410, ал.1, т. 2 КЗ, в тежест на ищеца е разпределено да докаже: наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя на причинителя на вредата - в случая фактическият състав на чл. чл.49 вр. с чл.
45 ЗЗД т. е. противоправно деяние, което да е извършено виновно, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите да са в пряка причинноследствена връзка с деянието. В тежест на ответника е разпределено да докаже плащане на претендираната сума, съответно да обори законоустановената презумпция за вина на своите служители, да установи, че е обезопасил и обозначил процесната пътна неравност, както и да докаже наличието на други обстоятелства, изключващи отговорността му, вкл. да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване - че причина за процесното ПТП е поведението на водача на л.а. марка „Ауди“, модел „Кю 7“, рег. № РК **** ВТ, който не е съобразил движението си с пътната обстановка.
Спорът се концентрира по наличието на валидна застраховка „Каско на МПС“, по размера на имуществените вреди от настъпилото ПТП и по възражението за съпричиняване.
Съдът приема за установено от приетите доказателствени средства, че между ищеца и увреденото лице е налице валидно облигационно 4 правоотношение по действително застрахователно правоотношение, вкл. застрахователната полица (л.103) съдържа задължителни реквизити – подпис на страните и дата, а от заключението на вещото лице по ССчЕ се установява,че застрахователните премии по застрахователната полица са заплатени. Видно от приложените към кориците на делото застрахователна полица и ОУ на застрахователното дружество се касае за покрит застрахователен риск, като застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение само в изрично предвидени от закона случаи /арг. от чл. 408 КЗ/, каквито в случая не се твърдят и не се доказват.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата "Пътищата са републикански и местни", като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 Наредба № РД-02-20-19/ 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата поддържането и текущият ремонт на пътищата се организират и осъществяват от собствениците или администрацията, съответно юридическите лица, управляващи пътищата, както следва: 1. за републиканските пътища - от ********** (АПИ); 2. за автомагистралите по чл. 286, ал. 1 ЗП - от Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП);
3. за общинските пътища - от общините. Нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗП посочва, че републиканските пътища се управляват от **********, а общинските пътища - от кметовете на съответните общини, като управлението включва и проектиране, строителство, ремонт и поддържане на пътищата.
Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗП републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. Не е спорно, че ответникът стопанисва процесния пътен участък (Републикански път II-82, с посока от ********, и на около 2км. пред с. ******* ********), като част от републиканската пътна мрежа, поради което притежава пасивна процесуална легитимация, в качеството на възложител по чл.49 ЗЗД.