Протокол № 1408 от 18.07.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1408 гр. П., 18.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220100191 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:40 часа се явиха:

Ищцата Т. К. Д. - редовно призована чрез процесуалния си представител, се явява лично и с адв. М. П. от АК-П. - надлежно упълномощен с ИМ.

Ответникът Община С. - редовно призована чрез процесуалния си представител, се представлява от адв. П. И. от АК-Пловдив - надлежно упълномощен с ОИМ.

Постъпила е молба с вх. № 17007/16.06.2025 г. от адв. И., пълномощник на ответника, с която предоставя писмени доказателства, писмени документи само за справка и прави доказателствени искания. Към молбата е приложен и платежен документ за внесен депозит по допуснатата СТЕ.

Вещото лице С. Г. Б. – редовно призована, не се явява. Постъпила е молба от същата с вх. № 18980/03.07.2025 г., в която посочва причините, поради които не е изготвила заключението си. Моли да се приеме отвода й по делото и да се назначи ново вещо лице.

АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. П.: Поддържам исковата молба. Оспорвам ОИМ. По направените доказателствени искания в уточняващата молба от ответника от 16.06.2025 г. изразявам следното становище. По т. 2 - възразявам да се допуснат трима свидетели, тъй като не са посочени обстоятелствата, които ще се установяват с тях. Противопоставям се по т. 3, тъй като в ГПК не е предвидено събиране на документи за сведение и моля същите да бъдат върнати на ответника. Те нямат място в настоящото дело. По т. 4 възразявам по допускането на съдебно-криминалистична експертиза, тъй като ответникът не е оспорил своевременно документа, за който се иска експертизата, а не се сочи какво се цели с това оспорване и какво ще се установи с това искане. По т. 5 възразявам да се приеме като писмено доказателство по делото писмо от Община С. до АС-П., тъй като същото е изготвено за ползване в друго съдебно производство. Освен това няма как страна да прави доказателствено искане и сама да дава отговор на същото искане, както е посочено в т. 5.

Относно отвода на инж. Б., тъй като няма технически уреди за измерване, моля съдът да укаже на ответника да поясни какво ще доказва с този негов въпрос, с оглед предмета на делото и по поставения от нас в ИМ въпрос 4.1., във връзка с идентичността. Какво в същност с този въпрос иска да установи колегата, тъй като вече има зададен такъв зададен въпрос, каква е идеята и какво цели да установи по делото, тъй като ако вещото лице може да отговори на всички въпроси освен на този за идентичността на имота, то съответно тя да си продължи работа по делото и този въпрос да отпадне. Ако колегата твърди, че границата, включително не само на процесния имот, а че сме навлезли в съседния имот, да каже какво.

АДВ. И.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор и доказателствените искания с молбата от 16.06.2025 г. Не твърдя това, което казва колежката по отношение на вещото лице Б.. Ответната страна иска да посочим обстоятелствата – искането ми е формулирано по същия начин, както е и в ИМ, а именно да докажем обстоятелства излоЖ. в подадения ОИМ.

АДВ. П.: Ние твърдим придобивна давност.

2

АДВ. И.: Ние твърдим, че не през цялото време са владели имота. Нека и нашите свидетели да бъдат двама, за да има равнопоставеност. По отношение на предоставените от мен експертизи. На първо място въпросните експертизи съм ги представил не като експертизи по делото, но има утвърдена практика, че такива експертизи могат да се приемат като писмени доказателства, тъй като в тях са дадени отговори касаещи делото. По отношение на т. 4 Натов е извършил експертиза на разписката, с която уж е платено правото на строеж 1988 г.-1989 г. и Натов е установил, че подписът не е на починалия син, който претендира собствеността.

АДВ. П.: Госпожо съдия, нашето основание да претендираме собственост е давностно владение. Ние описваме какво се е случило.

АДВ. И.: Тази разписка се предоставя от тях. В ОИМ не съм я оспорил, не случайно съм посочил чл. 146, ал. 3 и чл. 147 от ГПК, които допускат, ако съдът има желание, да бъде допусната тази експертиза и да бъде оспорена разписката в първото с. з. За предоставяне на оригинала няма срок в ГПК, в който страната да поиска предоставяне на оригинал и тогава вече мога да го оспоря този оригинал. Има решения на ВКС, че няма срок, в който може да се поиска предоставяне на оригинал. Моля да се чете определение, че се игнорира разпоредбата на чл. 146, ал. 3 и 147 от ГПК. И на двете точки се позовавам. Новото обстоятелство е, че именно с изготвяне на тази експертиза от Натов установяваме, че представеното копие при вас на л. 9 не е в оригинал първо и второ - подписът не е изпълнен от лицето. Това е ново обстоятелства и аз съм го разбрал от тази експертиза.

АДВ. П.: На тази разписка касиерката е удостоверила, че е получила пари и подписът е неин. Там няма подпис на Г..

АДВ. И.: Никой не е казал такова нещо, че е на касиерката.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че с Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 23.11.1988 г., на първородния ми син Г. К. Д. бе учредено възмездно право на строеж върху държавна земя - за извършване на ново жилищно строителство, съставляващ - парцел XXII в кв.48 от 798 кв.м. по плана на с. В., което е платил с приходна квитанция от 3

23.11.1988 г., в размер на 1611,96 лв.

Твърди се, че желанието на Г. било да си построи самостоятелна къща и той там да си живее. Ищцата сочи, че имотът с мъжа й е малък - около 600 кв.м. В него е едноетажната къща, в която живеели с бащата на Г., която имаше две стаи и коридор, голяма плевня с обособени клетки за овце, магаре, мисирки, кокошки, с голям навес за прибиране на сено и дърварник, като покъсно през 1995 г., втория им син К. К. Д. си построил самостоятелна къща от около 90 кв. м. в този двор. Ищцата сочи, че със съпруга си решили, а и синовете им били съгласни - на втория син - К. да остане бащината къща, а на първия Г. - да му се помогне да си построи самостоятелна такава.

Твърди се, че след като сина им Г. подписва Договора за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 23.1 1.1988 г. и изплатил сумата отишли да го видят. Парцелът бил целият в дупки. Още на следващата година - пролетта на 1989 г., синът й Г. поръчва и насипва парцела с пясък. Около 50 бр. камиона с пясък превозва баща му, съпруг на ищцата, който бил шофьор на камион. Оградили го пак същата година - 1989 г. със стоманени колове и мрежа. Сложили врата с катинар. Така е и сега.

С оглед дошлата демокрация синът й Г. възложил на ищцата изготвянето на проект на къщата, която обаче така и не е могъл да построи, поради обезценяване на парите, фалити на банки и за да не стои така празен парцелът Г. започнал да го обработва още от пролетта на 1989 г. - садил го с картофи, лук, домати, зеле и др. зеленчуци за собствени нужди. От пролетта на 1989 г. до есента на 2010 г. - включително, когато Г. се разболял - той го е работел постоянно като садял зеленчуци всяка година. Никога имота не е бил празен.

Твърди се, че от 2011 г. ищцата е започнала да работи парцела, като през пролетта на 2012 г. синът й К. я моли да му разреши да сложи оранжерии парници и да гледат там ранни домати.

Твърди се, че до лятото на 2023 г., когато ищцата претърпява инсулт всяка година тя е работила парниците заедно с К. и съпругата му.

Твърди се, че в средата на месец ноември 2024 г., синът ми К., ми даде документи, връчени му от Община С. - Заповед № 2071/31.10.2024 г., издадена от Кмета на Община С. като й казал, че трябва да махне парниците от нейното място, тъй като това място било на Община С..

Твърди се, че тази Заповед е обжалвана от сина на ищцата и има 4 образувано адм. д. № 1237/2024 г. по описа на AC - гр. П., тъй като ищцата сочи че дворът си е неин и че това дворно место никога не е било на Община С..

Оспорва, възразява и не е вярно Община С. да е собственик на дворното място по Договора за отстъпено право на строеж на сина й Г. К. Д.. Твърди, че тя е собственик на дворното й место, а не Община С.. Оспорвам съдържанието на всички документи, където пише в тях, че Община С. била собственик на нейното место. От пролетта на 1989 г. до настоящия момент — всяка година трайно, явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявани от никого синът й Г. К. Д., а след смъртта му ищцата е работила дворното место по Договора за отстъпено право на строеж на сина й Г. К. Д.. Ключ за него има само ищцата и сина й К..

Моли се съдът да постановите решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Община С., ЕИК/БУЛСТАТ: *****, с адрес на управление: гр.С., ул. ”А. С.” № 37А, общ. С., обл. П., представлявана от кмета В. Й. Р., че аз, ищцата Т. К. Д., ЕГН ********** от с. В., общ. С., ул. ”11та” № 12, обл. П. — съм собственик на следния недвижим имот: УПИ ХХПобщ., кв.48 по плана на с. В., общ. С., с административен адрес: с. В., общ. С., ул. ”***” № 4, с площ от 785 кв.м., придобит въз основа на изтекла придобивна давност, чрез присъединяване на владението на сина ми Г. К. Д., ЕГН **********, починал на 08.06.2011 г., осъществявал фактическата власт от пролетта на 1989 г. до предявяване на иска в съда - 16.01.2025 г., на основание чл.79 от ЗС.

Претендират се разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който моли да се отхвърли изцяло иска.

Твърди се, че изложената в исковата молба фактическа обстановка не отговаря изцяло на действителната такава. Фактическата обстановка по случая е следната:

Със Заповед № 214/04.11.1988 г. на Председателя на общински народен съвет - С. /лист № 8 по делото/ е отстъпено на Г. К. Д. от село В., възмездно 5 право на строеж на ново жилищно строителство върху държавен имот, а именно: УПИ XXII - общински, в кв. 48 по плана на село В., община С., област П..

В следствие на горепосочената Заповед № 214/04.11.1988 г. на председателя на общински народен съвет - С., по отношение на горепосочения УПИ е сключен Договор с дата 23.11.1988 г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя /лист № 6-7 по делото/, със страни Г. К. Д. от село В. и общински народен съвет - С..

Съгласно клаузите на Договора от 23.11.1988 г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя, следва Г. К. Д. да заплати в полза на община С. общо сумата от 1611,96 лв за отстъпеното възмездно право на строеж, което би следвало да е сторено с приходна квитанция № 927495/23.11.1988 г. /лист № 9 по делото/.

Съгласно точка № 3 от Договора за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 23.11.1988 г. лицето се задължава в срок от 5 години, считано от датата на сключване на договора, да построи върху отстъпеното му държавно място, по одобрен архитектурен проект жилищна сграда с размери определени в Закона за собствеността на гражданите /отм./.

Според точка № 4 от Договора за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 23.11.1988 г., петгодишния срок за построяването на жилищната сграда е задължителен, като само по изключение и то по уважителна причина, този срок може да се продължи за определено време със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет.

Видно от точка № 5 от Договора за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 23.11.1988 г., ако жилищната сграда не се завърши в задължителния петгодишен срок или в продълЖ.я такъв срок, или строителството се извърши в нарушение на одобрения му архитектурен проект, или без одобрен архитектурен проект, отстъпеното му право на строеж се отменя, като не се връща на лицето заплатената за това парична сума.