Определение № 3836 от 28.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3836 гр. София, 28.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20248002103146 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата П. Д. П. и по касационна жалба на ответника Н. К. Д. срещу въззивно решение № 2323 от 18.04.2024 год., постановено по в. гр. дело № 10503/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен брачен състав, с което, като е отменено решение № 8588 от 27.07.2022 год., постановено по гр. дело № 15344/2022 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 117 с-в, на основание чл. 127, ал. 2 вр. с чл. 59, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на детето К. Н. Д. е предоставено на майката П. Д. П., при която е определено и местоживеенето на детето; определен е на основание чл. 127, ал. 2 вр. с чл. 59, ал. 2 СК режим на лични отношения на бащата Н. К. Д. с детето К. Н. Д., през който бащата има право да вижда и взема детето, както следва: всяка първа седмица от месеца /първа е седмицата, в която всички дни са от съответния месец/ от 18.00 ч. в петък, а когато детето е на училище – след края на учебните занятия, до 18.00 ч. в петък на непосредствено следващата /втора по ред от месеца/ седмица, с преспиване /летният режим изключва приложението на този/; всяка трета седмица от месеца от 18.00 ч. в петък, а когато детето е на училище – след края на учебните занятия, до 18.00 ч. в неделя, с преспиване /летният режим изключва приложението на този/; тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката П. Д. П., които могат да бъдат разделени на два пъти по петнадесет дни, като майката е длъжна до 30 април на съответната година да уведомява писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в посочения срок, бащата има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година; през четните години по време на Великденските празници от 10.00 ч. на 1

Разпети Петък до 18.00 ч. на Светлия Понеделник, с преспиване, както и за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишните празници, за времето от 10.00 ч. на 29 декември до 18.00 ч. на последният ден от Коледната ваканция с определена продължителност от Министерство на образованието и науката за съответната година; както и за периода на есенната ваканция на детето, така както тя я определена от Министерство на образованието и науката за съответната учебна година, за времето от 18 часа на последния учебен ден преди тези ваканции до 18 часа на последния ден от тях; през нечетните години по време на Коледните празници и за част от Коледната ваканция, определена от Министерство на образованието и науката за съответната година, за времето от 10.00 ч. на 24-ти декември до 18.00 ч. на 28-ми декември, с преспиване; както за пролетната ваканция, определена от Министерство на образованието и науката за съответната учебна година, за времето от 18 ч. на последния учебен ден преди тази ваканция до 18 ч. на последния ден; рождения ден на детето /31.08/ всяка нечетна година от 10.00 ч. на 31.08 до 19.30 ч. на 31.08, а ако този ден детето посещава учебни и/или извънучебна дейност след приключване на съответните занятия за три часа; всяка година на рождения ден на бащата /05.10/ от 10.00 ч. до 19.30 ч., а ако този ден детето посещава учебни и/или извънучебна дейност след приключване на съответните занятия за три часа; Н. К. Д. е осъден да заплаща на малолетното си дете К. Н. Д., чрез неговата майка и законен представител П. Д. П., на основание чл. 127, ал. 2 вр. с чл. 143 СК месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 01.01.2023 год. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане; отхвърлен е предявения от П. Д. П. срещу Н. К. Д. иск с правно основание чл.

149 СК за заплащането на месечна издръжка в размер на 300 лв. за периода от 24.03.2021 год. до 24.03.2022 год.

Ищцата обжалва въззивното решение в частта му относно определения режим на лични контакти на малолетното дете с бащата Н. К. Д., а ответникът – в частта му, в която упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете е предоставено на майката, определен е режим на лични отношения на детето с бащата и последният е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 300 лв., считано от 01.01.2023 год. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане.

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК – по въпросите по чл. 59, ал. 2 СК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбите.

В жалбата на ищцата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.

281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че определеният от въззивния съд режим на лични контакти на детето с бащата е прекалено разширен и противоречи на най-добрия интерес на детето, като в тази връзка не били съобразени данните за упражнено от ответника домашно насилие, че същият е осъден за престъпление по чл. 343б НК – управление на МПС след 2 употреба на алкохол, а освен това бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК – закана с убийство спрямо ищцата, като му била определена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Следва ли съдът да определя разширен режим на лични контакти с бащата, противоречащ на най-добрия интерес на детето, ако бащата създава риск за правилното развитие на детето при прекомерно често общуване с детето и съществува ли риск за правилното развитие и възпитание на детото ако прекарва точкова често врме при баща си?

2/ Налице ли е приоритет на задължението на съда, визирано в чл. 10 ГПК, за установяване на истината и осигуряване на страните на възможност и съдействие за установяване на фактите от значение за рещшаване на делото, предвидено като основно начало в гражданския процес?

Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба Н. К. Д. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно в обжалваната от ищцата част.

В жалбата на ответника се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето /ЗЗакрД./. По делото било установено, че и двамата родители имат желанието и разполагат с необходимия родителски капацитет да се грижат за детото.

Въззивният съд не бил взел предвид обстоятелството, че майката е възпрепятствала осъществяването на лични контакти на детето с бащата. Нямало пречка родителските права да бъдат разпределени поравно между страните по делото, да се упражняват самостоятелно, не съвместно – за период от 15 дни от единия родител и за период от 15 дни от другия родител. В тази връзка въззивният съд не бил съобразил изразеното мнение от вещото лице Й., че „най-удачният режим с неотглеждащия родител е да е поравно виждането“ и допусвал нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Производствата по Закона за защита от домашното насилие били инициирани от ищцата, като в нито едно от тях не било установено ответникът да е упражнил насилие по отношение на детето. Въззивният съд не бил обсъдил изцяло събраните гласни доказателства, а изводите му били необосновани, предвид приетото, че родителите разполагат със съпоставим родителски капацитет.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Кои обстоятелства съдът следва да прецени при предоставянето на родителските права върху малолетно дете, родено по време на фактическо съжителство?

2/ Как съдът следва да установи интереса на децата, как и кои обстоятелства следва да прецени и съпостави, за да се произнесе относно предоставянето на родителските права и 3 режима на лични отношения с другия родител?

3/ При решаването на спор относно родителски права, длъжен ли е въззвният съд в изпълнение на чл. 235, ал. 3 ГПК да съобрази фактически твърдения, въведени в хода на устните състезания от едната страна и потвърдени от другата страна, относими към предмета на спора или следва да основе решението си единствено на факти, установени по делото с писмени и гласни доказателства?

4/ Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване разделно и равновременно на двамата родители /поотделно на всеки родител за определен период/?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа, че първите два въпроса са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 1/1974 год., решение № 214 от 15.10.2013 год. на ВКС по гр. дело № 1665/2013 год., ІІІ г. о., ГК и решение № 70 от 02.02.2024 год. на ВКС по гр. дело № 4628/2022 год., ІІІ г. о., ГК, а останалите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В изложението се навежда и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба П. Д. П. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно в обжалваната от ответника част.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че П. П. и Н.

Д. са родители на детето К. Н. Д., [дата на раждане] год., както и че те живеят разделено.

Като е посочил, че ръководен фактор при определянето на родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, е най-добрият интерес на децата /т. 1 на ППВС № 1 от 12.11.1974 год. и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД/,въззивният съд е приел, че този интерес е конкретен, касае винаги интерес на отделна и самостоятелна личност, включва пакет от разнородни обстоятелства, които се преценяват през призмата за най-добро, щадящо и всестранно развитие на детето, и подлежи на изследване във всеки конкретен случай. При разпределяне на родителската отговорност следва да се държи сметка за грижите и отношението на родителите към децата като под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата, като не е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у тях на отрицателни възгледи към труда в семейството и обществото, за живот в излишество и лентяйство. Съдът взима предвид и желанието на родителите да отглеждат децата, привързаността на децата към родителите, като привързаността е налице, когато са се развили чувства на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване.

В тази връзка е посочил, че според заключението на вещото лице, най-подходящо в настоящия случай би било детето да може да контактува с родителите си по равно, но във въззивното производство не е постигнато споразумение за споделено отглеждане на детето от двамата родители. Като се е позовал на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., ОСГК, според която разпоредбата на чл. 59, ал. 2 4