Решение № 788 от 23.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. Пловдив, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330112948 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. В. Б., ЕГН **********, с адрес ******, против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, жк Мотописта, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,, с която е предявен иск за признаване за установено, че Договор за паричен заем № ****** от 15.01.2024 г., сключен между страните, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, поради противоречие на закона и нарушаващ императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответното дружество са сключили договор за потребителски кредит № ****** от 15.01.2024 г. за сумата от 2000 лв., при ГЛП от 41,00 % и ГПР от 49,09 %. Твърди се още, че съгласно Договора от клиента била закупена услугата „Флекси“ за сумата от 1500 лв., както и услуга „Фаст“, за сумата от 900 лева. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги възлизал на 100 лева и тази сума била дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Така общото зъдалжение по кредита и по закупената допълнителна услуга било в размер на 5349,99 лева, а общият размер на месечната вноска бил 222,91 лева. Поддържа се, че ищцата е платила по кредита около 2800 лева, но ответното дружество, чрез негови служители, продължавало да търси допълнителни суми по кредитното правоотношение.

В тази връзка се поддържа от ищцовата страна, че настоящият Договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречието му със закона и неговото заобикаляне. Договорът бил недействителен на основание чл. 22 вр.

1 чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в съдържанието му не били ясно посочени начина на формиране на ГПР и общата дължима сума по кредита. Неточно бил отразен в текста на договора и процентът на оскъпяване на кредитния ресурс, тъй като в изчисляването му неправилно не били включени възнагражденията за кредитора за услугите „Фаст“ и „Флекси“. В тази насока се развиват съображения, че същите представлявали скрито възнаграждение по кредита и водели до неговото оскъпяване – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Уговарянето на такси за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ било в нарушение и на чл. 10а ЗПК, предвиждащ забрана за начисляване на такси и комисионни за действия по усвояване и управление на кредита, каквито на практика били въпросните две услуги. В подкрепа на това твърдения, са изложени подробни съображения в исковата молба.

Предвид горното ищцата счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото неправилно при изчисляването му не са взети предвид като разход таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“. Доколкото договорът за кредит бил недействителен, то се поддържа в исковата молба, че на връщане от кредитополучателя подлежала единствено чистата стойност на кредита - само главницата. Предвид изложеното в исковата молба се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Профи Кредит България” ЕООД. Ответникът счита, че договорът за кредит е сключен съобразно изискванията на ЗПК, в която насока развива подробни съображения. Поддържа, че клаузата за възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, при отчитане на принципа за свобода на договарянето, характера на договорната лихва, като цена на предоставения кредитен ресурс от небанкова финансова институция, както и размера на уговорената лихва. При евентуална недействителност на клаузата за лихвения процент, то счита, че приложение следва да намери чл. 26, ал. 4 ЗЗД и да не се приеме за нищожен целия договор. Поддържа още, че посоченият ГПР е коректно дефиниран и отразен в текста на договора. Развити са подробни съображения, че процента на оскъпяване е правилно определен и посочен в договора, като в същия не следва да се включват възнагражденията по пакета от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, респ. същите намира, че не водят на нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че дори и да е налице визираната от ищеца неточност при посочване на ГПР, то това не би довело до недействителност на цялата сделка, предвид несъответствието на нарушението с визираните последици за кредитното правоотношение. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски. Релевирано е възражение за редуциране на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, а и се установява от представения с исковата молба договор 2 за кредит и приложенията към него, че между ищцата С. Б., като кредитополучател, и „Профи Кредит България” ЕООД, като кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 15.01.2024 г., с който на ищцата е предоставен паричен заем в размер от 2000 лв., с фиксиран ГЛП по заема – 41,00 %, при посочен ГПР от 49,09 % и обща дължима сума – 2949,99 лв. В договора е уговорено заплащане на възнаграждение от общо 2400 лв. по закупен пакет от допълнителни услуги, от които 900 лв. за услугата „Фаст“ и 1500 лв. за услугата „Флекси“. Първата дава възможност за приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, а втората услуга – възможност за промяна на погасителния план при изначално дефинирани в договора условия. Видно от представения погасителен план, изплащането на посочените суми по договора се осъществява посредством месечните погасителни вноски, като общата вноска е в размер на 222,91 лв., включваща 122,91 лв. вноска по кредит (сбор от главница и договорна лихва) и 100 лв. вноска по закупени допълнителни услуги.

При тези данни, съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № ****** от 15.01.2024 г., при което С. Б., като физическо лице има качеството на кредитополучател и на потребител. В тази насока тя се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид горното следва да се отбележи, че съдът споделя изложеното в исковата молба относно противоречието на процесния договор с императивните изисквания на ЗПК, касаещи необходимото съдържание на договорите за кредит и задължението за коректното посочване на реално приложимите параметри по сделката. За да достигне до този извод съдът съобрази, че всяко от възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, е следвало да бъде взето предвид от кредитодателя, при изчисляването на процента на годишните разходи за потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая възнаграждението по „закупените“ допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ е разход по кредита, по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото е пряко свързано с и произтича от договора за кредит. Целта на услугите, съгласно посоченото в преддоговорната информация, е да обслужват сключването и изпълнението на договора.

Качеството на това възнаграждение като разход по кредита се извежда още от реда за изплащане му, а именно едновременно с погасителните вноските по кредита, съгласно уговореното в погасителния план. В същия смисъл е и приетото в т. 1 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС, където е посочено, че разходите за допълнителни услуги (б.м. аналогични на процесните), които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават 3 на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Следователно клаузите по пакета от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, предвиждаща заплащане на възнаграждение в общ размер 2400 лв. е трябвало да се включи в ГПР по кредита. Това обаче не е сторено, което обстоятелство е отделено за безспорно между страните. Последното има за резултат заблуждаване на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Конкретно приложимият ГПР по кредита не е 49,09 %, доколкото размерът на таксите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ от общо 2400 лв. надхвърля чистата стойност на кредита. Предвид ГЛП от 41,00 %, при срок на договора от две години и главница от 2000 лв., то неминуемо се извежда заключение за несъответствие на посочения в договора ГПР с действителния такъв по кредита, което има за последица недействителност на кредитното правоотношение на основание чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В аналогичен смисъл е приетото в т. 2 от цитираното погоре т. 1 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС.

С оглед характера на посочените в договора „допълнителни услуги“, за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за променя на погасителния план) се налага също така изводът, че те се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Отделно от предходното, разглежданите услуги се характеризират с условност и зависят изцяло от волята на потребителя да се ползва от тях, поради което същите не представляват реално предоставена услуга, получена от кредитополучателя, срещу което последният да дължи изначално заплащане на договорена допълнителна цена за пакета от допълнителни услуги. При това положение съдът намира, че целта на посочените договорни клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. нар. скрита възнаградителна лихва, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора.

Следователно договорът е недействителен и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК

С оглед на гореизложеното настоящият установителен иск се явява доказан по своето основание и като такъв ще се уважи.

При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК, като в нейна ползва ща се присъди сумата от 109,41 евро, с 4 левова равностойност от 213,99 лв. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Е. Т. следва да се присъди сумата от 422,83 евро, с левова равностойност от 827 лв. адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

С оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми за разноски, присъдени с настоящото решение, са посочени в евро, заедно в левовата им равностойност.