Решение № 962 от 04.12.2023, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 1011/2023
- Вид
- Решение № 962
- Подписан
- 04.12.2023
- В сила
- 29.12.2023
- Състав
- ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.107, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.107, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.144, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.152, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.152, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.155, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.162, ал.2, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.163, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.165 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.166, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.168 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.168, т.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.171 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.171, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.171, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.172 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.173 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.173, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.173, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.225, ал.1, т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.266, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.2, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.7, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1, ал.1, т.5 · Закон за местните данъци и такси
- чл.4, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.4, ал.2 · Закон за местните данъци и такси
- чл.4, ал.3 · Закон за местните данъци и такси
- чл.4, ал.5 · Закон за местните данъци и такси
- чл.52, т.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.54, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.60, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 962
Хасково, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - I състав, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия:
ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА
При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело №
20237260701011 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.159, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на П.С.Г. ***, подадена чрез пълномощника й адвокат А.Г.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №05.00-39/21.08.2023 г. на Кмета на Община Харманли, с което е потвърдено Разпореждане №1/07.06.2023 г. на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ – Община Харманли.
Жалбоподателката твърди, че не била съгласна с мотивите за издаване на обжалваното Решение, че не била изтекла погасителната давност на вземанията. Заявява, че погасителната давност не била прекъсвана с посочените в решението действия на публичния изпълнител, нито същата била спирана с налагането на твърдените обезпечителни мерки, които в действителност дори не били наложени. Твърди, че погасителната давност на процесните вземания била изтекла и същите следвало да бъдат отписани.
Претендира обжалваното Решение и потвърденото с него
Разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Ответникът, Кмет на Община Харманли, в писмено становище по жалбата, намира същата за неоснователна и недоказана. Твърди, че след като Община Харманли била сезирана с Възражение с вх.№05-1382/02.06.2023 г. – по съществото си искане за отписване на определени с Акт за установяване вземания за данък върху превозните средства, компетентните органи били предприели всички необходими действия по казуса, чрез издирване и анализиране на относимите факти. Били установили влезлия в сила Акт за установяване на вземане за данък върху превозните средства, който бил изпратен за принудително изпълнение на НАП в качеството му на публичен изпълнител. В издаденото по искането Разпореждане ясно било посочено, че след като актът е изпратен за принудително събиране на установените публични задължения, липсвала компетентност на органите на Община Харманли да се произнесат по основателността на искането, но тъй като жалбоподателят имал искане и за служебното отписване на същите задължения по реда на чл.173 от ДОПК, то общинската администрация била отказала отписването. Претендира се жалбата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.11.2018 г. от Орган по приходите Н. Д.– ст.инспектор съгласно Заповед №1940/30.12.2013 г. на кмета на Община Харманли (л.23) в Дирекция Местни данъци и такси, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно подадена декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ, е бил издаден Акт за установяване на вземане от данъци (АУВД) по ЗМДТ №**********/21.11.2018 г.
(л.21), с който на П.С.Г. *** са установени вземания за Данък върху превозните средства, за притежаваното от нея моторно превозно средство – лек автомобил марка ***** с рег.********, регистрирано за движение по пътната мрежа на Р.Българи, по партида/Рег.№ДК54001983/08.10.2018 г. – задълженията незаплатени от собственика на основание чл.53 от ЗМДТ – касаещи периода от 2012 г. до 2018 г. включително, в общ размер 3786,25 лв., от които дължима главница 2843,19 лв. и лихва за просрочие 943,06 лв., изчислени към 21.11.2018 г.
По делото е представено доказателство (л.22) за изпращането на АУВД по ЗМДТ №**********/21.11.2018 г. чрез куриерска фирма на адреса на П.С.Г. и получаването срещу подпис на 25.11.2018 г. от сина й М. П..
С молба по делото (л.37) Кметът на Община Харманли представя (л.38-39) Справка – извлечение от системата на НАП – Информационна система „Подаване на данни по електронен път от взискатели“ за удостоверяване на обстоятелството, че АУВД по ЗМДТ №**********/21.11.2018 г. на данъчно задължено лице П.С.Г., е предаден по електронен път за принудително изпълнение на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково. От генерираната справка е видно, че предадената преписка е с вх.№Е190012-225-0077610/19.10.2018 г. и е образувано Изпълнително дело №*********/2020 с вписани дължими суми и опис на приетите и въведени в Информационната система на НАП задължения по периоди, срок на доброволно плащане – 07.12.2018 г., главница, лихва, дата на предявяване на всяко от задълженията от предадения АУВД по ЗМДТ.
Под вх.№ОХ-05-1382 от 02.06.2023 г. в Община Харманли е регистрирано подаденото до Отдел „МДТ“ на Община Харманли Възражение (л.18) от П.С.Г., действаща чрез пълномощник – адвокат Г. Р. Г.. Във Възражението се посочва, че след справка в счетоводството на общината подателката установила, че е длъжник по 7 броя задължения за местен данък във връзка с притежавано от нея МПС – лек автомобил БМВ, начислени за периода от 2012 до 2018 година.
Цитира се разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК и се твърди, че считано от 01.01.2013 г. до 01.01.2023 г. бил изтекъл визираният от закона петгодишен давностен срок по отношение на задълженията на лицето, възникнали до 2017 г.
Заявява се, че на основание чл.120 от ЗЗД, във връзка с чл.171, ал.1 от ДОПК се отправя възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на Община Харманли срещу П.С.Г., за времето от 2012 г. до 2017 година. Моли се въз основа на така направеното възражение, да бъдат предприети действия по отписване на тези вземания на Общината на основание чл.173 от ДОПК. Към Възражението са приложени (л.19-20) пълномощно на адвоката и Справка за задълженията по периоди.
По постъпилото Възражение е издадено Разпореждане
№1/07.06.2023 г. (л.15) от Г. Р. А.– Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Харманли, с което на основание чл.172, ал.2 от ДОПК се отказва отписване на публични задължения поради изтичане на давностен срок по Възражение с вх.№ОХ-05-1382/02.06.2023 г., подадено от П.С.Г., за задължения, установени с АУЗД ********** от 21.11.2018 г.
В Разпореждането са цитирани разпоредбите на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, чл.1, ал.1, т.5 и чл.52, т.1 от ЗМДТ, и чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Посочено е, че вземанията за данък върху превозните средства са публични държавни вземания. Посочено е също, че с издаването на Акт за установяване на задължение по декларация №********** от 21.11.2018 г. е прекъсната давността за задълженията за данък превозно средство за периода 2012 – 2018 г. и от тази дата започва да тече нова петгодишна давност, като за задължението за първата 2012 година давността би изтекла най-рано на 01.01.2022 г., ако през това време няма друго действие, което също да е прекъснало давността, а именно такова по предложение второ на чл.172, ал.2 от ДОПК – действие, предприето във връзка с принудителното събиране на публичното вземане. Посочено е, че събирането на определените в случая публични общински вземания е възложено на НАП в качеството на публичен изпълнител, публичният изпълнител прилага ДОПК и само той разполага с правомощия да се произнесе по възражението за давност, основано на чл.171 от ДОПК, именно защото той разполага с всички факти относно действия, които са предприети за принудителното събиране, с всяко от които се прекъсва давността. Тъй като изрично във Възражението се иска отписване на задълженията по чл.173 от ДОПК, органът намира, че искането следва да се отхвърли като неоснователно.
Видно от писмо изх.№ОХ-05-1382-(1)/13.06.2023 г. на
Кмета на Община Харманли (л.14) и Известите за доставяне (л.17), Разпореждането на Директора Дирекция „Местни данъци и такси“ – Община Харманли е било изпратено на посочения адрес за кореспонденция на подателя на Възражението и получено на 15.06.2023 г.
С подадена жалба с вх.№6/27.06.2023 г. – Регистър жалби, и с №05.00-39/27.06.2023 г. (л.10), адресирана до Кмета на Община Харманли чрез Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“, П.С. Г., чрез пълномощника си адвокат А.Г.Г., оспорва Разпореждане №1/07.06.2023 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Харманли, като го намира за незаконосъобразно и нецелесъобразно. Твърди, че административният орган достигнал до неправилни правни изводи, тъй като давността била изтекла.
Претендира Разпореждането да бъде отменено.
С Решение №05.00-39/21.08.2023 г. (л.6-8) Кметът на
Община Харманли, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, потвърждава Разпореждане №1/07.06.2023 г. на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ – Община Харманли.
В Решението са изложени съображения, че жалбата срещу
Разпореждането е неоснователна, както и доводи, че с разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ законодателят е предоставил на органите на общинската приходна администрация възможност да преценяват реда, по който да бъде извършено принудителното събиране – от публични изпълнители по реда на ДОПК, или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Събирането на определеното в случая публично общинско вземане било възложено на публичен изпълнител, като Акт за установяване на вземане от данъци по ЗМДТ №**********/21.11.2018 г. бил изпратен от Дирекция „Местни данъци и такси“ – Община Харманли, на НАП, в качеството му на публичен изпълнител. Посочено е, че с издаването на този АУВД, е прекъсната давността за всички задължения, възникнали след 01.01.2012 г., тъй като към датата на установяването на същите давността за тях не била изтекла.
Сочи се, че от датата на издаване на Акта започвала да тече нова петгодишна давност, считано от 1 януари на годината следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение, т.е. от 01.01.2019 г. и би изтекла на 01.01.2024 г. Именно поради това и съгласно чл.225, ал.1, т.7 от ДОПК, производството по принудително събиране се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител, сред които е включено и погасяване на публичното вземане по давност – чл.168, т.3 от ДОПК и че преценката дали е налице хипотезата на чл.171, ал.2 от ДОПК е предоставена на публичния изпълнител, а Дирекция за местни данъци и такси – Община Харманли не разполага с такава, и за това жалбоподателката следвало да отправи възражението си към съответния публичен изпълнител. Прави се заключение, че „тъй като жалбоподателката е отправила възражението си до община Харманли, именно липсата на компетентност на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ – община Харманли е пречка същият да се произнесе относно неговата основателност и той правилно е отказал отписване на същите, като в Разпореждането е посочил реда по който жалбоподателката да извърши валидно свое действие.“
Решението е съобщено на адресата си чрез
ССЕВ и по делото е удостоверено (л.9) получаването му на 25.08.2023 г. от пълномощника адв. А.Г.Г..
Жалбата срещу решението е подадена на 25.08.2023 г., чрез Община Харманли, където е регистрирана под вх.№ОХ-05-2163 от същата дата.
Съдебното обжалване в случая се явява процесуално допустимо за разглеждане, доколкото жалбата е подадена при спазване на посочения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок от получаването на решението на решаващия орган, с което е потвърдено изцяло Разпореждането, и изхожда от надлежна страна, адресат на Разпореждането, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по различни от изложените в нея съображения.
Няма спор по делото, че с Акт за установяване на вземане от данъци по ЗМДТ, издаден от орган по приходите, са установени вземания на Община Харманли към П.С.Г. за не платени задължения от вид – данък върху превозни средства, в съответните размери, за периоди: 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
Няма спор също, че този Акт за установяване на вземане не е бил обжалван по посочения в него ред и е влязъл в сила, а по делото са налични и данни, че като изпълнително основание на 19.10.2019 г. е предявен в НАП – ТД Пловдив, офис Хасково, и е образувано Изпълнително дело №*********/2020 г.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци (какъвто е и данъкът върху превозните средства по чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ), се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК.
Разпечатката съдържа 45 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c2133f2-924a-493b-86f0-80334aa88046