Решение № 170 от 20.07.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Елин Пелин, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20221820100712 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1 пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, както и по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и на основание чл. 26 ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19 ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.

Делото е образувано по искова молба на Н. Н. Н., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Д. М. – АК Пловдив със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от управителя Сокол Радостинов Янков, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, р-н Триадица, бул.

„Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от управителя Ива М.а Шаламанова, с която се иска признаването за установено, че договор за потребителски кредит № 2462208/ 25.10.2021 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4.1 от договор за потребителски кредит № 2462208/ 25.10.2021г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1 пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, както и договор за поръчителство от 25.10.2021 г., сключен с „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и на основание чл. 26 ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19 ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.

Твърди се, че според чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за 1 потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, а в процесния договор е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Твърди се, че има погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в него липсва задължителната информация по ЗПК - да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Твърди се, че процесният договор не отговаря на изискваният на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, тъй като е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Твърди се, че договор за поръчителство от 25.10.2021 г., сключен с „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД (накърнява добрите нрави), както и на основание чл. 26 ал.

1, пр. 2 вр. с чл. 19 ал. 4 ЗПК (заобикаля закона) и чл. 143 ЗЗП (води до неравноправие в правата на страните).

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „Кредисимо“ ЕАД, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които се твърди, че исковете са неоснователни. Прави се възражение за неподсъдност по чл. 105 ГПК, тъй като ищцата твърди, че е страна по недействителен договор, респ. няма привилегията по чл. 113 ГПК.

В срока за отговор ответникът „Кредисимо“ ЕАД предявява насрещни искове за дължимите суми по договор за потребителски кредит от 25.10.2021 г. Съдът намира, че разглеждането на насрещните искове ще изиска събирането на допълнителни доказателства и значително ще затрудни производството по настоящото дело, поради което на основание чл. 211, ал. 2 ГПК следва да бъде постановено отделянето му.

С определение от 17.05.2023 г. са отделени на основание чл. 211, ал. 2 ГПК материалите по предявените насрещни искове от „Кредисимо“ ЕАД срещу Н. Н. Н..

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които се твърди, че исковете са неоснователни.

В съдебно заседание ищцата не се представлява. В писмена молба-становище излага доводи за основателност на предявените искове.

В съдебно заседание ответникът „Кредисимо“ ЕАД не се представлява.

В съдебно заседание ответникът „Ай тръст“ ЕООД не се представлява.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и се установява от договор за потребителски кредит № 2462208/ 25.10.2021 г., сключен между ответника „Кредисимо“ ЕАД и ищцата Н. Н. Н. като 2 кредитополучател, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД се задължил да предостави потребителски кредит, които според приложение № 1 условията на кредита са: вид на кредита: потребителски кредит с условие с погасителен план; кредитен продукт: „Credissimo плюс“; с общ размер на предоставения Кредит: 4000 лева; срок на Кредита: 24 месеца; брой на погасителните вноски: 24 вноски; размер на Погасителните вноски: 202.78лева; Лихвен процент по Кредита: 19.59%; годишен процент на разходите по Кредита: 21.45%; Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са посочени в Общите условия; Общ размер на всички плащания: 4866.72 лева, като е посочен погасителен план с вноски от 202.78 лева с падежи от 10.12.2021 г. до 10.11.2023 г.

Съгласно чл. 4.1 от договора, в случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (и) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението.

Срокът за одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението. В тази връзка е сключен договор за поръчителство от 25.01.2021 г. между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД като поръчител и ищцата Н. Н. Н. като потребител с уговорено възнаграждение в размер 204.02 лева на месец за периода на действие на договора за кредит от 24 месеца.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Видно от представените по делото доказателства е, че ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства и това го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. От друга страна ищцата по делото има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 ДР на Закона за защита на потребителите. В този смисъл сключения между страните договор е потребителски, поради което следва да отговаря на изискванията на чл.143-148 от Закона за защита на потребителите.

Сключеният договор за потребителски кредит тип е нищожен и противоречи на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 във връзка с чл. 22 ЗПК. Изхождайки от съдържанието на Договор за потребителски кредит съдът приема, че същият е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото сумата която се претендира за поръчител не е включена в ГПР и ГЛП. Чрез включването на възнаграждението, предвидено по Договор за предоставяне на поръчителство към ГПР и ГЛП, действителните такива биха нараснали двойно, с което потребителят целенасочено или не е въведен в заблуждение относно 3 стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита, още към момента на сключване на договора. ГПР по кредита, видно от чл. 19, ал. 1 от ЗПК, изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая не е установен механизма, по който е изчислен този процент и по-конкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него. Поради невключване на уговорката за заплащане на поръчителство в посочения потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. С преюдициално заключение по дело С453/10 се приема, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Същевременно - посочването на по нисък от действителния ГПР, представлява невярна, некоректна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че Договора за потребителски кредит е неравноправен по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/1 3/ЕО. Със сключването на процесния договор е нарушена и Директива 93/1 3/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, като съгласно чл. 3 на същата неравноправни клаузи са тези договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/1 3/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквато безспорно е клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договор за кредит тип кредитна линия № 100232470.

В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз - Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11 и цитираната в него практика.

От една страна, недействителността на ДПК е такава, възникнала при наличието на условията по чл. 22 ЗПК, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. т. 7- 9, ДПК е недействителен. В случая безспорно е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в представения ДПК не е ясно и разбираемо посочено съдържанието по тази точка - „размерът на ГПР за всички комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, е отразен в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора“. Освен това, кредитополучателят е дължал месечно възнаграждение за „поръчителство“, като тази вноска не е включена в ГПР, както изисква ЗПК. От друга страна, двата договора - ДПК и този за поръчителство, които в цялост съставляват източника на облигационното задължение на ищеца, са сключени на една и съща дата. Кредиторът не включва възнаграждението по 4

Договора за поръчителство към ГПР, като по този начин заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен лихвен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК е предвидено, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. Изложеното сочи, че в ГПР е необходимо да бъдат посочени всички разходи, които длъжника следва да заплати, а не да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.