Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6419 от 14.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4054/2023
Вид
Решение № 6419
Подписан
14.12.2023
В сила
20.01.2024
Състав
Маргарита Апостолова

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.15 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6419 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря К. Б. Г.А като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20231100104054 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от М. Е. К. срещу ЗАД „О.- З.” АД искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 26 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 30,08,2022год. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 45,08лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30,08,2022год. до окончателното изплащане на вземането, възникнали по повод настъпило пътнотранспортно произшествие на 21.01.2022г.

Излагат се съображения, че на 21.01.2022г., около 20,46 часа, в гр. София, ищцата е пострадала като пътник в автобус. На посочената дата автобус Хайгър Е Бус с рег.

№*******, управляван от С. М. Г., движейки се по бул.*******, с посока към бул. Цар Освободител, в района на пл.Орлов мост, задейства рязко спирачната система на управляваното ППС, вследствие на което К. пада в салона на автобуса и получава телесни увреждания.

Произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на процесното МПС.

Вследствие на произшествието за ищцата настъпили телесни увреждания описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Реализирани са и имуществени вреди –извършени разходи за лечение за медикаменти и медицински услуги по повод възстановяване. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на водача на процесния автомобил е застрахована при ответното дружество, като е отправена извънсъдебна претенция за плащане на обезщетение, но застрахователят не е изплатил обезщетение.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът- З. О. З. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва допустимостта на иска, тъй като не е изчерпана извънсъдебната процедура по доброволно уреждане на 1 спора. Изискани от застрахователното дружество документи не са представени от ищцата, а сезирането му е формално. Оспорва вината на водача на процесния автомобил, както и механизма на произшествието.Оспорва причинната връзка на твърдените увреждания с ПТП. Поддържа уврежданията да са във връзка със съпътстващи заболявания на ищцата.

Сочи да е налице случайно деяние за водача на МПС. Релевира доводи за съпричиняване, поради това пострадалата да е пътувала права, без да се е държала на предназначените за целта места, поради което при извършване на маневра от страна на водача е загубила равновесие. Пострадалата не е спазвала предписаното й лечение. Оспорва исковата претенция за имуществени вреди. Сочи на прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което следва да бъде намалено и поради приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва дължимостта на законна лихва, евентуално същата е дължима от датата на връчване на препис от исковата молба. Не оспорва наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка ГО към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорен между страните фактът на настъпилото на дата 21,01,2022год., в гр.София, около 20,46часа ПТП, с участието на автобус от градски транспорт –Хайгър Е бус, с ДКН *******, управляван от С. М. Г. и М. Е. К., в качеството на пътник в автобуса, при което е пострадала ищцата.В този смисъл приложен КП №К 41/ 21,01,2022год. на СДВР Отдел Пътна полиция.

Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на водача на процесното МПС с ответното дружество, със срок на застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие – 21,01,2022год./ определение в з.з. от 15,08,2023год./;

От изслушаното заключение на съдебна автотехническа експертиза се установява механизма на произшествието, а именно на 21.01.2022г. около 20:46 часа, в гр. София, по бул. „*******“, с посока към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ се е движел автобус Марка „Хайгьр Ебус“, с peг. N *******, управляван от С. М. Г., като при приближаване на площад „Орлов мост“, водачът е престроил автобуса в дясната пътна лента от двете ленти за ляв завой и се е движил със скорост от порядъка на 20 - 25 км/ч. При приближаване на кръстовището с бул. „Евлоги и Христо Г.и“ светофарът е светел със зелен сигнал, поради което водачът е продължил движение |сьс същата скорост. Попътно пред автобуса в същата пътна лента се е движел неустановен лек автомобил. Същият е спрял на пътното платно. Автобусът е бил на достатъчно разС.ие за аварийно спиране. Водачът е спрял автобуса със спирачно закъснение между плавното /от j=1,5^1,8 м/сек и максимално възможното /4,5 м/сек/, без да отлага спирачни следи и без да настъпи удар със спрелия лек автомобил. При приближаване към площада, пострадалата е заела място пред средната врата в изчакване за слизане като от инерционната сила на тялото й, породена от отрицателното ускорение, същата е загубила устойчивост и паднала в салона на автобуса.

Водачът е управлявал автобуса на отС.ие от лек автомобил със скорост, която не му е позволила да извърши плавно спиране, при което пътничката не би залитнала, респ. загубила устойчивост и паднала на пода. От друга страна е изложено становище, че пострадалата е била правостояща, което е допринесло за ПТП.

2

Преди настъпване на произшествието и към момента на инцидента, автобусът се е движил със скорост от порядъка на около 20 - 25 км/ч. Ако водачът на автобуса е задействал аварийно спирачната система, то максималното спирачно закъснение е от порядъка на 4,5 м/сек. Плавно спиране, което не би довело до залитане на пътниците е възможно при спирачно закъснение, не по-голямо от j=1,5-b1,8 м/сек.

Като причина за настъпване на произшествието, следва да се приеме предприетото спиране от страна на водача, поради недостатъчна надлъжна дистанция с предно спрелия лек автомобил. Необходимостта от подсигуряването против занасяне и евентуално падане с държане с една или две ръце на изправен пътник, е индивидуално за всеки отделен пътник зависи от множество фактори: възраст, физическо и психологическо съС.ие към момента.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания:

- закрита фрактура в долната част на дясната лъчева кост. /счупването на радиуса на типично място - около 2 см над китковата става/. Механизма на счупването на радиуса в долната му част е индирекна травма върху или с твърд предмет или повърхност и може да се получи при залитане и падане на пода на автобуса от собствен ръст и би могла да бъде получена при описан механизъм на пътнотранспортно произшествие.

Възстановителният период относим към конкретната фрактура на радиуса на типично място, при навременно адекватно лечение и липса на усложнения е до 3 месеца. Издадените на ищцата болнични листи за временна неработоспособност сочат на период от два месеца.

Търпените болки и страдания от процесната фрактура се очаква да са с висока интензивност около 24 часа от възникването на фрактурата, след което по време на гипсовата имобилизация е с постепенно затихващ характер.

Данните от представените медицински документи сочат, че получената фрактура е била първоначално неусложнена, не се е наложило наместване под упойка или оперативно лечение и същата е зараснала в срок без усложнения.

Извършените разходи в общ размер на 45.08лв. са в причинно-следствена връзка с пътното произшествие, доколкото са извършени за медикаменти подпомагащи оздравителния процес.

Установеното счупване на ищцата е неусложнено, не е наложило хоспитализация, а само гипсиране и домашно-амбулаторен режим за 44 дни. Проведени са три, вместо назначен 1 контролен преглед след напускането на УМБАЛСМ „Пирогов“. Не са налице данни пострадалата да е страдала от предходни, съпътстващи заболявания и/или травми относими към процесната фрактура.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. К. К., ценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установяват търпените от ищцата неимуществени вреди.

От показанията на св. К. и Г. се установяват обстоятелства относно механизма на произшествието като показанията на св. С. Г.-водач на превозното средство следва да бъдат ценени по реда на чл.172 от ГПК.

3

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на виновния водач. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на автобус „Хайгър Е Бус“, линия 184 на градски транспорт, който нарушил чл.20, ал.2 от ЗДВП. Съгласно посочения текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Не се установи по делото да е създадена внезапна опасност за движението, във връзка с която да е предприето рязко аварийно спиране с оглед нормата на чл.24, ал.1 от ЗДВП. Водачът на автобуса сочи, че е навлязъл в кръстовището на Орлов мост на зелен светофар на светофарната уредба, след което има втори светофар, който към този момент също е светел със зелен сигнал. Пред автобуса попътно се е движил лек автомобил, който е бил видим за водача на автобуса и който е предприел спиране пред втори светофар, преди завой на ляво на кръстовището, където е била разположена спирката на масовия градски транспорт. Това налага извод, да не е налице внезапно възникнала опасност за водача, тъй като намаляване на скоростта на движение на автомобила пред него и то в зоната на кръстовище, сигнализирано със светофарна уредба предполага управлението на автобуса да е в достатъчна степен контролирано, с оглед реагиране на конкретната пътна обстановка. Самият водач сочи спирането да не екстремно, действително не е осъществен удар с попътно движещия се пред автобуса лек автомобил, но е наложило спиране със спирачно закъснение по-високо от необходимото за плавно извършване на маневрата. Този факт сочи на нарушение на чл. 23, ал.(1) от ЗДВП, съгласно който водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разС.ие от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Неоснователно е възражението на ответника за осъществен фактически състав на случайно деяние, който предполага деецът д а не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (чл.15 от НК). В конкретната хипотеза делинквентът, в качеството си на професионален водач на автобус от масовия градски транспорт е бил 4 длъжен да съобрази пътната обстановка.