Решение № 451 от 16.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Женя Димитрова

Васил Василев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20261001000195 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Sumfinidade Unipessoal LDA ZFM, с която обжалва решение № 1 697 от 01.12.2025 г., постановено по т. д. № 662/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от Sumfmidade Unipessoal LDA ZMF, дружество регистрирано в Португалия против „Травентурия“ ООД иск с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗПАСП за сумата от 2 930 евро, представляваща обезщетение за нарушеното авторско право върху авторска фотография -произведението, озаглавено „Ivan Vazov National Theatre/Sofia, Bulgaria“ чрез публикуването й в сайта на ответника в периода 30.04.2019 г. - 20.10.2019 г., което обезщетение представлява сбор от претендирано такова в размер на лицензионна такса за период - до 6 месеца – 1 465 евро, както и начислената върху нея 100% надбавка (надценка в стойността по ценоразписа) за непосочване на името на фотографа, което представлява непризнание на оригиналния автор, ведно със законната лихва върху претендираното в общ размер обезщетение, считано от 30.04.2019 г. до датата на изплащането й и е осъдил Sumfinidade Unipessoal LDA ZMF, дружество регистрирано в Португалия да заплати на „Травентурия“ ООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2 500 лв., представляваща разноски за производството.

В жалбата се твърди от жалбодателя, че съдът е допуснал грешки в прилагането на материалното и процесуалното право, включително неправилна оценка 1 на размера на вредите и неразглеждане или неразясняване на вече представени технически доказателства. В тази връзка твърди, че съдът правилно е установил, че: Н.

Т. е автор на фотографията, фотографията представлява произведение, защитено с авторско право, жалбоподателят притежава валидни лицензионни и изпълнителни права съгласно лицензионните споразумения и фотографията е публикувана в публикация, рекламираща услугите на Traventuria в TripAdvisor, но е допуснал грешка в оценката на решаващия елемент (продължителност на публикуването). Твърди, че съдът е следвало да определи доказания период или да приложи пропорционален подход към обезщетенията. Твърди, че съдът е извършил прекалено строго тълкуване на тежестта на доказване, а съгласно общите принципи на гражданската отговорност и член 95 от CRRA, несигурността относно размера на вредите не оправдава пълното отхвърляне на иска, когато нарушението е установено по друг начин. Твърди, че неуспех при оценяване на щетите, когато точната продължителност не може да бъде определена с математическа точност. Твърди, че такъв подход на практика подлага ищеца на доказателствен стандарт „всичко или нищо“, който е несъвместим с установените принципи на гражданската отговорност, тъй като когато нарушението е установено, но точният обхват или продължителност на незаконното използване не могат да бъдат определени с математическа точност, съдът не е освободен от задължението си да се произнесе по иска. Твърди, че в първата инстанция е представил технически доказателства, генерирани чрез платформата Rightspilot, които документират датите, на които материалът, представляващ нарушение, е бил публикуван и е останал публично достъпен, като записите на Rightspilot представляват специализирано техническо извличане на исторически данни от уеб страници и са специално предназначени за идентифициране на периоди на онлайн нарушение на авторското право. Твърди, че съдът е направил извода, без да анализира методологията на представения технически доклад и без да се прикани ищецът да изясни или допълни доказателствата, въпреки че това съмнение беше ясно едно от решаващите основания за отхвърляне на иска. В тази връзка твърди, че съгласно европейската процедура за малки искове, когато съдът счита, че предоставената информация е непълна или неясна, той има правото и всъщност задължението да поиска разяснения от страните, вместо да пристъпи към отхвърляне на иска. Вместо това съдът реши собствената си несигурност в ущърб на ищеца, без да приложи този процедурен механизъм. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него постанови решение, с което да признае нарушението и да определи обезщетение, пропорционално на доказаната продължителност, заедно със законната лихва. Алтернативно иска да се постанови решение, с което да се върне делото на Софийския градски съд с указания да преоцени продължителността на публикуването и да определи размера на вредите, да се отмени разпореждането за разноските и да присъди на жалбоподателя съдебните разноски за двете инстанции.

2

Ответникът по въззивната жалба на „Травентурия“ ЕООД редовно уведомен за същата я оспорва. Твърди, че обжалваното решение е валидно, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно. Твърди, че неправилно въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е допуснал грешка, като е отхвърлил иска изцяло, тъй като пропуск на ищеца е липсата на пълно и главно доказване относно периода на публикуване на фотографията, което представлява основен елемент за установяване на твърдяното нарушение както съгласно разпоредбите на регламента и ЗАПСП, така и на ГПК, както и че подобно доказване от страна на ищеца липсва относно всичките твърдения в исковата молба - авторство на фотографията, елемент на творчество в същата, който да я прави уникална и предмет на закрила по ЗАПСП, публикуването на платформата на ответника.

Твърди, че макар производството да е проведено по Регламента, който определя процесуалния режим, то материалноправната преценка и доказването се извършва по нормите на ЗАПСП, включително относно авторство, закрила на фотографията, нарушения по чл. 18 ЗАПСП и обезщетения. Твърди, че в случая Регламент (ЕО) № 861/2007 урежда само процесуалния ред за разглеждане на определен тип граждански и търговски спорове и не урежда материалното право. Позовава се на чл. 19 от същия. В тази връзка твърди, че процесната фотография не е обект на авторско право, поради липса на оригиналност и художествен елемент, което би я различило от обикновена снимка в градска среда. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 7 от ЗАПСП, фотографските произведения са обект на закрила само ако са резултат на творческа дейност, а процесната фотография на Народния театър „Иван Вазов“ е обикновена пейзажна снимка на публичен архитектурен обект. Тя представлява механично възпроизвеждане на действителността, без в нея да е вложен уникален творчески принос, който да я отличи от стотиците подобни изображения, достъпни в интернет. Твърди, че дори да се приеме, че фотографията притежава някакъв творчески елемент, тя попада в хипотезата на свободно използване по чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗАПСП. Твърди, че липсват каквито и да е убедителни доказателства, че процесната снимка е идентична с тази, за която се твърди, че е била публикувана на платформата tripadvisor.es от ответника.

Оспорва твърдението че съдът е следвало да определи периода на или да приложи „пропорционален подход“, тъй като тежестта на доказване е изцяло върху ищеца.

Твърди, че производството се развива по специфичния ред на Регламент (ЕО) № 861/2007, който е предимно писмен, като чл. 9 от Регламента дава възможност на съда да допусне събиране на доказателства чрез писмени показания, вещи лица или видеоконференция, но само ако това е необходимо за решаване на делото и като се вземат предвид разноските.

По възражението за злоупотреба с право твърди, че настоящият иск е поредният от множество авторско-правни дела, заведени от г-н Н. Т. срещу български юридически лица. В тези дела систематично се претендира неправомерно използване на негови „авторски снимки“, заснети в градска среда, които изобразяват известни паметници на архитектурата. Тази практика представлява опит за порочна злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 от ЗЗД, който изрично установява че „лицата се ползват от правата си, за да 3 задоволяват своите интереси и не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото", тъй като целта не е защита на действително накърнено право, а генериране на приходи чрез съдебни производства, като подобна практика следва да бъде прекратена и не следва да бъде насърчавана от съда. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното и претендира разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 1 697 от 01.12.2025 г., постановено по т. д. № 662/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от Sumfmidade Unipessoal LDA ZMF, дружество регистрирано в Португалия против „Травентурия“ ООД иск с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗПАСП за сумата от 2 930 евро, представляваща обезщетение за нарушеното авторско право върху авторска фотография -произведението, озаглавено „Ivan Vazov National Theatre/Sofia, Bulgaria“ чрез публикуването й в сайта на ответника в периода 30.04.2019 г. - 20.10.2019 г., което обезщетение представлява сбор от претендирано такова в размер на лицензионна такса за период - до 6 месеца – 1 465 евро, както и начислената върху нея 100% надбавка (надценка в стойността по ценоразписа) за непосочване на името на фотографа, което представлява непризнание на оригиналния автор, ведно със законната лихва върху претендираното в общ размер обезщетение, считано от 30.04.2019 г. до датата на изплащането й и е осъдил Sumfinidade Unipessoal LDA ZMF, дружество регистрирано в Португалия да заплати на „Травентурия“ ООД, на основание чл.

78, ал. 3 ГПК, сумата от 2 500 лв., представляваща разноски за производството.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на депозиран исков формуляр А по европейска процедура за искове с малък материален интерес, съгласно предвидената за това възможност в чл. 4 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета, в който е предвиден облекчен ред за разглеждане на през гранични граждански и търговски дела.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ищецът е дружество, учредено съгласно законите на Португалия. Не се спори, а се установява и от приложеното към формуляра пълномощно, че дружеството е упълномощено да представлява Н. Т. в европейски трансгранични процедури, включително и по искове с малък материален интерес.

Не се спори, а се установява и от представения договор за предоставяне на лиценз от 30.06.2020 г., сключен между Sumvest Ltd и Sumfinidade Unipessoal LDA ZFM , че е предоставен лиценз относно авторското право на Н. Т., вкл. да продава и сублицензира правото да копира, възпроизвежда, показва, излъчва, модифицира и публикува всички 4 снимки, направени от Н. Т..

От представеното копие на хартиен носител от сайта на ищеца www.sumfmity.com, съдържащо публикувана на 13.10.2018 г. фотография, с текст на английски език, според който заснетото е Национален театър „Иван Вазов“, гр. София, България, с кратка описателна информация за обекта.

От представеното копие от сайта www.tripadvisor.es. Е видно, че е налице публикация на идентична фотография, с предлагана туристическа услуга от Травентурия.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнения същият е предявил иск с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗПАСП за сумата от 2 930 евро, представляваща обезщетение за нарушеното авторско право върху авторска фотография -произведението, озаглавено „Ivan Vazov National Theatre/Sofia, Bulgaria“ чрез публикуването й в сайта на ответника в периода 30.04.2019 г. - 20.10.2019 г., което обезщетение представлява сбор от претендирано такова в размер на лицензионна такса за период - до 6 месеца – 1 465 евро, както и начислената върху нея 100% надбавка (надценка в стойността по ценоразписа) за непосочване на името на фотографа, което представлява непризнание на оригиналния автор, ведно със законната лихва върху претендираното в общ размер обезщетение, считано от 30.04.2019 г. до датата на изплащането й.