Определение № 2871 от 02.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2871 гр. София, 02.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от С. Калинова Касационно гражданско дело № 20268002100449 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 9729/23.09.2025г., подадена от Я. А. К., Д. А. З. и В. В. Н., чрез процесуалния им представител адвокат Б. Н. от АК София, срещу решение № 349 от 11.08.2025г., постановено по в.гр.д. № 197/2025г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение №292/25.07.2024г. по гр.д.

№870/2023г. на Велинградския районен съд, са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [населено място] искови претенции с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне сграда с идентификатор [№], с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], със застроена площ 69 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за енергопроизводство и всички подземни и надземни кабели, клеми и всякакъв друг вид ел. съоръжения от съсобствения им поземлен имот с идентификатор [№], с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с площ 359 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.).

В касационната жалба са развити доводи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, както и необосновано, с оглед на което се иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените негаторни претенции да бъдат уважени. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1.“Имот, който се квалифицира ех lege като „търпим“, построен в чужд имот, може ли да се квалифицира като посегателство или вредно отражение над обекта на правото на 1 собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, по смисъла на чл. 109 ЗС“;

2.„Допустимо ли е правилата относно сервитутите, уредени в чл. 64 ЗЕ относно „линеен енергиен обект“ по чл. 31 б ДРЗЕ да се прилагат по аналогия и за „енергиен обект“ по §. 1, т.

23 ДРЗЕ“;

3.“Допустимо ли е при наличие на „енергиен обект“ по §. 1, т. 23 ДРЗЕ, построен в чужд имот, който ех lege се квалифицира като „търпим“ строеж, сервитутното право за разширяването му с нови „линейни енергийни обекти“ и/или нови „енергийни обекти“ да се квалифицира като „запазено сервитутно право“ по смисъла на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.) и за него да не се прилагат разпоредбите на чл. 60, ал. 3 ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 64, ал. 4 ЗЕ относно учредяването на нови сервитутни права“;

4.„Допустимо ли е след като с решение на компетентен орган (в случая Общински съвет- Р.) е специално обособен друг съседен недвижим имот за преместване на съществуващия „търпим“ „енергиен обект“, последният да не бъде преместен от собственика на енергийния обект, позовавайки се на разпоредбите на §. 1, т. 23 ДРЗЕЕЕ, §. 7 ПЗРЗЕЕЕ, чл. 60, ал. 1 ЗЕЕЕ и чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ от отменения на 09.12.2003г. с §. 2 ПЗРЗЕ (Обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г.) Закон за енергетиката и енергийната ефективност“.

По въпросите се поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на задължителната и казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 197/29.01.2020г. по гр. д. № 1047/2019г. на ВКС, І г.о., определение № 278/28.05.2018г. по гр. д. № 3662/2017г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 69/08.10.2020г. по гр. д. № 4198/2019г. на ВКС, І г.о., определение 19/15.01.2016г. по гр. д. № 5874/2015г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 61/08.07.2016г. по гр. д. № 4155/2015г. на ВКС, І г.о., решение № 25/25.02.2015г. по гр. д. № 6014/2014г. на ВКС, решение № 42/08.06.2020г. по гр.д. №3841/2019г. на ВКС, І г.о. и ТР № 4/06.11.2017г. по т. д.

№ 4/2015г. на ОСГК на ВКС.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт Светлана Д., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в [населено място], [улица], с площ 359 кв.м., в който е построена сграда за енергопроизводство, собственост на ответника.

2

Установено е, че от изграждане на процесния трафопост през 1986г. същият се стопанисва и поддържа от служители на дружеството в границите на сервитутната зона и съответно се използва, когато е наложително, техника необходима за поддръжката му. Констатирано е, че процесното съоръжение е собственост на ответника и е построено и въведено в експлоатация през 1986г.

Прието е, че процесното съоръжение е изградено при спазване на техническите и градоустройствени правила и норми, действали към 1986г., а към момента отговаря и се експлоатира съобразно действащите такива. Посочено е, че процесният трафопост с диспечерско наименование ТП 2 - Център представлява енергиен обект по смисъла на §1, т.17 ДРЗЕЕЕ (отм.) и на основание чл.60 ЗЕЕЕ (отм.) за него е възникнало сервитутно право в полза на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, като заварен при влизане в сила на закона, като на основание §26, ал.1 ЗЕ сервитутното право е запазило действието си и при действащата правна уредба.

От приетото по делото заключение на вещото лице по комплексната съдебно-техническа експертиза е установено, че процесният обект, изграден в центъра на [населено място], е бил допустим по действащия застроителен план на [населено място] по време на изграждането му.

Прието е, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ (отм.), според която сервитутното право възниква по силата на самия закон. Посочено е, че съгласно §26, ал. 1 ПЗРЗЕ възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ, сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си. Прието е, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.64 ЗЕ, тъй като тя касае сервитути на обекти, изградени след влизане в сила на ЗЕ, а не заварени и вече изградени към влизането му в сила обекти, какъвто е процесният трафопост.

Изложени са съображения, че сервитутът върху процесния енергиен обект е възникнал по силата на чл.60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ (отм.) и ищците, като собственици на служещия имот, съгласно чл. 64 и сл. ЗЕ, са длъжни да се съобразяват с така възникналото в полза на собственика на енергийния обект сервитутно право и да се въздържат от действия, които могат да го накърнят.

Взето е предвид, че Законът за енергетиката не държи сметка дали се касае за законно изграден или за незаконен от гледна точка на изискванията на ЗЕЕЕ (отм.) енергиен обект, защото единственото условие, което законът поставя, е обектът да е съществувал при влизането му в сила, което обстоятелство е безспорно установено по делото. Изложени са мотиви, че за съществуващите към юли 1999г. енергийни обекти сервитутите възникват с влизане в сила на закона. Посочено е, че по делото не се твърди, нито е доказано да е отпаднала необходимостта, довела до учредяване на процесния сервитут, поради което и действието на сервитутното право не е прекратено.

Прието е, че не е налице неоснователност на действията на ответника, поради което не е реализиран фактическият състав на чл. 109 ЗС и искът е отхвърлен като неоснователен.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело 3 и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет, като по материалноправния въпрос въззивният съд следва да се е произнесъл. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

При съобразяване на изложените в обжалваното решение съображения, формулираните в изложението към касационната жалба правни въпроси, наведените доводи, които ги обосновават, както и посочената от касаторите практика на ВКС, настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаните основания.

Съгласно т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017г. по тълк.д.№ 4/2015г. на ВКС, ОСГК, двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Хипотезата на чл. 109 ЗС няма да е налице и когато действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже: че е собственик на имота; че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие) и че поведението на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Преценката за това кои въздействия са недопустими от гледна точка на чл. 50 ЗС е конкретна по всяко дело. Тези съображения са възприети и в актовете, постановени от тричленни състави на ГК на ВКС след обявяване на тълкувателното решение (решение №140 от 10.04.2020г. по гр.д.№4594/2018г. на ІІ г.о. на ВКС). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил като е преценил естеството на извършваните от ответника действия и основанията за това според данните по делото.

Трайно установена е и практиката на ВКС, че поддържането на търпим строеж, който съгласно §16, ал.1 ПР ЗУТ е строеж, изграден до 07.04.1987г. без строително разрешение, но в съответствие с действащите към датата на изграждането му или към настоящия момент строителни правила и норми, безспорно не е неоснователно действие върху съседен имот, нито поддържане на неправомерно състояние и поради това не би могло само по себе си да е основание за уважаване на предявен от собственика на съседен имот иск по чл.109 ЗС (в този смисъл решение №493/24.06.2010г. по гр.д.№719/2009г. на І г.о. на ВКС). Приема се също така, че разпоредбата на § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ урежда правното положение на незаконните строежи от гледна точка на благоустройствените закони. Посочените в закона критерии, при които един строеж се счита търпим и не полежи на премахване, са изцяло на 4 плоскостта на съответствието на строежа с изискванията на строителните правила и норми към момента на изграждането му или с разпоредбите на ЗУТ. Разпоредбата на § 16 ПЗР на ЗУТ е неотносима към вещноправните последици от незаконното строителство. Статутът на търпимост не може да породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото си на собственост (решение №129/22.07.2014г. по гр.д.№4880/2013г. на І г.о.на ВКС). От съществено значение при предявен иск по чл. 109 ЗС е не обстоятелството дали строежът е незаконен или в режим на търпимост, а дали за построената от ответника сграда е налице основание да съществува върху имота, собственост на ищеца, предвид което ищецът е длъжен да я търпи. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е приел, че такова основание съществува предвид наличието на сервитутно право и поради тази причина е отхвърлил предявения иск. Извод, че негаторния иск е неприложим по отношение на търпимите строежи в мотивите към обжалваното решение не се съдържа, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос.