Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 26.05.2026, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 127/2026
Вид
Решение № 46
Подписан
26.05.2026
В сила
26.05.2026
Състав
Лазар Йорданов Мичев, Светлана Кънчева Чолакова, Емил Димитров Стоев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Разград, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Г.а като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20263300600127 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда №21 от 17.03.2026 год. постановена по НЧХД № 550/2025 год. на РСРазград, съдът е признал подсъдимия И. Г. И. от град Разград за виновен в това, че на 18.08.2025 г. в гр. Разград извършил унизително действие за честта и достойнството на Е. С.

К. от гр. Разград, чрез закачване на табела с надпис „Е. - крадец на имоти" на улука на собствения ми имот, като обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност като е наложено административно наказание глоба в размер на 511,29 евро. Признал е подсъдимия за невиновен в това да е извършил престъпление клевета по смисъла на чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1, т.1 вр. чл. 147, ал. 1 от НК и го оправдал по това обвинение. Подсъдимият е осъден да заплати на Е. С. К., сумата от 1 500 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането 18.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен гражданския иск в останалата му част до 2 556,46 евро (5 000 лева) като неоснователен.

Подсъдимият е осъден да заплати на тъжителката сторените разноски в размер на 364,04 евро, както и сумата 60 евро представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Против присъдата е постъпила жалба от И. Г. И., чрез пълномощник - адв. К. К. К..

Искането в жалбата е въззивния съд да отмени първоинстанционната присъдата в 1 наказателната част и в гражданката част, като бъде постановена нова, с която - да се признае за невиновен по обвинението, за което е предаден на съд. Както присъдата да бъде изменена, като бъде определено по-леко наказание, под минималния предвиден в закона размер, при съобразяване на обстоятелството, че е пенсионер с невисока пенсия, което значително ще затрудни изпълнението на определеното наказание. Моли, да бъде редуциран размера на присъдения граждански иск, по същите съображения.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

Препис от жалбата е изпратена на ответната страна.

Депозиран е писмен отговор от адв. С. В. повереник на Е. С. К., в който сочи, че в жалбата не се навеждат доводи за неправилност на постановената присъда, като постановена в нарушение на материалния наказателен закон, както и за необоснованост и явна несправедливост. Самонадеяността на подсъдимия, инкорпорирана в неговата лична преценка, че при окачването на табелата – не е имало движение по протежението на ул.

„Бабуна“; че съпругът на Е. С. К. го е нямало; че нито нейната кола, нито неговият бус са били там, дори – че табелата не е снимана от някого и не е публикувана снимка в социалните мрежи, не оневинява поведение/действие, накърняващо унизително честта и достойнството на другиго – в случая на Е. С. К.. Намира присъдата за правилна и законосъобразна както в наказателната, така и в гражданската и част. Моли да бъде приета снимка от Google Карти и собственоръчно направена снимка.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на подсъдимия - адв. К., поддържа жалбата. Излага доводи за това, че макар неговият доверител да е поставил табелата, след 10-15 минути сам е отишъл и е премахнал същата, като на практика се е отказал от извършване на деянието. Счита, че не е доказано, че табелата е била поставена на публично място, тъй като е била на страничната част на къщата, на която не е видима от улицата, не е забелязана от някого. Евентуално намира, че определеното наказание не е съобразено с финансовото състояние на подсъдимия, който е пенсионер, получава пенсия по-малко от 500 евро и при заплащане на глобата в размер на 511,29 евро както и сумата за заплащане на обезщетение, ще остане без никакви доходи Поради което счита, че и в гражданската част е завишен размера, който следва да репарира евентуални щети.Поради което моли наказанието определено по чл.78а НК, както и обезщетението за причинени неимуществени вреди да бъдат намалени.

Подсъдимият И. се присъединява към становището на защитника си. Изразява съжалението си за стореното.

Представителят на тъжителката - адвокат В. намира жалбата за неоснователна, пледира за потвърждаване на присъдата както в нейната административно-наказателна част, така и в нейната гражданска част.

В последната си дума подсъдимият И. отново изразява съжаление за стореното от него.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, 2 изложените във въззивната жалба доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, постановена при изяснена фактическа обстановка. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, като намира следното:

Подсъдимият И. Г. И. е роден на 13.09.1958г. в гр.Кубрат, живее в гр. Разград.

Същият е женен, неосъждан. Подсъдимият и тъжителката живеели в гр. Разград в съседни имоти на ул. Бабуна. Тъй като дворните места на имотите им имали обща граница, от години между тях съществували спорове в тази връзка, като се стигало и до водене на дела, което влошило отношенията им. С оглед съществуващите имотни спорове подс. И., решил да засегне тъжителката и да я злепостави. На 18.08.2025г. излязъл от къщата си и на стената /на спускащ се улук/ закачил черна табела на която с бели букви било изписано „Е. – крадец на имоти“. Тази стена била насочена към имота на тъжителката Е. К. и съответно и табелата била насочена към нейния имот, като тъжителката веднага я видяла от прозореца на къщата си, като направила и снимки с телефона си. Табелата можела да се види и от към улица „Бабуна“, съответно била видяна от св. Е. М., който бил в този момент в дворно място на отсрещната страна на улицата. След като окачил табелата, подсъдимият се прибрал в дома си. Там била неговата съпруга - св. В. И.а, а също и св. Р.М., която им била на гости.

Подсъдимият им разказал какво е направил и двете свидетелки го укорили и му казали, че следва да махне тази табела. Подсъдимият след известно време действително излязъл от къщата и махнал табелата. Тъжителката Е. К. била много разстроена след като видяла табелата с посочения надпис по неин адрес и се обадила по телефона на дъщеря си Т.М., на която разказала какво се е случило.

В с.з. пред настоящият състав подс. И. обяснява, че къщата му се вижда на снимките приобщени в хода на въззивното производство, като посочва мястото, където е била закачена табелата.

Въззивният съд намира, че описаната по-горе фактическа обстановка е установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, като спор по същата не е налице.

Подс. И. признава, че е закачил табелата с процесното съдържааие на улука на къщата си. С оглед на така изложеното настоящият състав счита, че основните фактически констатации на първоинстанционния съд са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от 3

НПК съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите, както обясненията на подсъдимия за това, че действително на посоченото място в тъжбата е била поставена табела с надпис „Е. - крадец на имоти“, предвид на които е извел фактическите си изводи. Относно времето през което табелата е била закачена на посоченото място, то от показанията на св.Я.Д. се установява, че е била окачена за 3 часа, като обяснението на подс.И., че е била там 10-15 минути не се подкрепя от показанията на тази свидетелка, както и св.В. И.а – негова съпруга, която сочи за по-дълъг период от около половин час. Всъщност продължителността на престоя на табелата с написания на нея израз, не променя съставомерните факти, тъй като в случая същата е престояла на това място в период в който е била видяна както от пострадалата, така и от св.М..

Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е извел единствено възможния и правилен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148 ал.1 във вр. с чл. 146 ал.1 от НК - на 18.08.2025г. в гр.Разград е извършил унизително действие за честта и достойнството на Е. С. К. от с.гр., чрез закачване на табела с обиден по своето съдържание надпис – „Е. крадец на имоти“ на улука на собствения си имот, като обидата е нанесена публично. Според чл.146, ал.1 от НК обидата се определя като казване, или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. За осъществяване на обидата се следва обидните изрази да бъдат възприети от него. Престъплението е умишлено, като е необходимо да се установи, че при обективиране на думите с унизително съдържание, деецът е искал или допускал засягане честта и достойнството на пострадалия. В случая думите „крадец на имоти“ написани на табела се явяват по отношение на тъжителката една обидна квалификация, както е посочил РРС. Тези думи се явяват също така субективна оценка на извършителя за личността на пострадалия. Думата „крадец“ в случая е оценъчна категория, извън контекста на конкретно приписано престъпление, поради което е налице отговорност за престъплението обида, както приема в редица свои решения ВКС.

Възражението на защитата, че подсъдимият се е отказал от извършването на деянието е неоснователно. Окачената с обидните изрази табела от подс.И. е престояла на посоченото място в продължение на период от време, който е бил достатъчен, за да бъде възприета както от пострадалата К., така и от св. Е. М.. А подсъдимият е премахнал табелата едва след възприемането и от пострадалата. Поради което деянието е довършено.

Деянието е съставомерно по квалифицирания състав на чл.148 ал.1 т.1 от НК, за който от обективна страна е необходимо да се установи, че деянието е осъществено на публично място – в случая табелата с инкриминирания надпис е била окачена на улука на къщата на подс.И., от където е била възприета от един свидетел и е могла да бъде възприета от други лица, които минават по улицата, като явно това място е било видимо за повече хора, т.е. може да се счита за общодостъпно. Поради което възражението на защитата, че мястото не е публично, т.к. табелата била на страничната част на къщата, на която не е видима от 4 улицата и не е забелязана от никого не намира опора в доказателствената съвкупност.

Фактическият състав на това престъпление в случая е осъществен и деянието е довършено.

В случая съдът намира, че е доказана и субективната страна на престъплението.

Безспорно е, че написаните от подсъдимия думи са обидни по отношение на тъжителката.

Като, че процесната табела е окачил на улука на къщата си с цел да бъде видяна от тъжителката. Т.е. подсъдимият е предвиждал, че съдържанието ще бъде възприето от пострадалия и околните и е целял изявленията да достигнат до съзнанието на адресата. Т.е. в случая се доказва, че обидните думи са употребени от подсъдимия с цел да бъдат възприети от нея.