Решение № 1068 от 27.09.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1068 гр. Варна, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100501817 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба № 20895/13.06.2023г./л.171 от изп.дело/ на Н. П. Н.,чрез процесуален представител против Постановление за разноски от 30.05.2023г. на ЧСИ Христо Г.ев с рег. № 892 в КЧСИ по изп.дело № 20238920400327.

В жалбата са изложени аргументи, че определените в обжалваното постановление разноски в размер на 365.67 лв. са несъразмерни по см. на чл.442 а от ГПК съобразно размер на дълга – 250лв. Оспорват се сумите за обикновени такси под т.3,т.4, т.5,т.12 и т.9 за сумата над 18.00 лева като недължими, както и тези по т.31 от ТТР към ЗЧСИ.Излага се , че като длъжник в производството, същия е заплатил авансово възложените му разноски от 365.67 лева.Излага, че с разноските възложени на другите двама длъжници , сумата възлиза на 1 367.20лева., което е в противоречие на чл.442 а от ГПК.

Претендира отмяна на обжалваното определение за сумата над 36 лева и присъждане на разноски за настоящото производство.

В срок по жалбата е постъпил отговор от присъединения взискател по изп.дело – НАП –Варна , в която е изложено становище , че в ТД НАП Варна няма образувано изп.дело за публични вземания срещу Н. Н..Предоставят на съда.

По жалбата няма постъпили становища от другите страни по делото.

На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ е изложил доводи за неоснователност на жалбата, като неправилно е приел , че същата е против постановление за разноски и разпореждане от 20.07.2023г.

1

Приложил е копие от изпълнителното дело, от което се установява:

Изпълнително дело № 327 по описа на ЧСИ Христо Г.ев под № 892 в КЧСИ е образувано на 20.04.2023г. въз основа на изпълнителен лист № 428 от 30.11.2022г. на АдСВарна, с взискател А. В. Петкова и длъжници Н. П. Н., И. А. Н. и Г. К. Г. за сумата от 250.00 лева, дължима по 1/3 от всяко задължено лице представляваща разноски по делото на основание Решение № 4937/25.05.2022г. по адм.дело № 358/2022г. по описа на ВАС на Р България.

ПДИ на длъжника Н. Н. е връчена на 15.05.2023г.

Наложени са запори на негови сметки.

С обжалваното Постановление за разноски от 30.05.2023г. ЧСИ е определил обикновени такси в размер общо по т. 1,3,4,5,9 и 12 от ТТР към ЗЧСИ – 332.00 лв. с ДДС., по т.26 – 10.00 лв. с ДДС , по т.31 – 35.00 лв., общ размел – 377.00 лв. В постановлението е посочено , че :“За погасяване на задължението към взискателя и дължимите към ЧСИ Г.ев такси и разноски по ТТР ЗЧСИ към дата на издаване на настоящото постановление следва да се внесе сума в размер на 365.67 лева.“

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в срок,постановлението от 30.05.2023г. е съобщено на длъжника на същата дата, като жалбата е входирана под № 20895 от 13.06.2023г., от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Отделните правни субекти могат да обжалват само конкретни действия, изрично посочени в разпоредбата на чл.435 от ГПК. Длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Съгласно т.2 от ТР 3/2015г. по ТД 3/2015г. на ОСГТК на ВКС - На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Посочено е в мотивите на тълкувателното решение, че използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, в която се съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските.

Обжалваното постановление от 30.05.2023г. е изцяло незаконосъобразно доколкото в същото липсват съществени елементи – субектите по отношение на които се касаят посочените разноски. В същото не е посочено и каква сума се дължи от всеки един от длъжниците, дали посочената сума се дължи по равно от тях и т.н. Липсата на конкретизация относно субекта на изпълнението , както и конкретизация на вземането влече съществен порок на обжалваното постановление, поради което същото следва да бъде отменено, а жалбата на Н. П. Н. – уважена.

Иревантно за настоящото произнасяне и извън предмета му е издаденото в последствие по изпл.дело разпореждане от 20.07.2023г. , касаещо дължимите от длъжниците разноски.

Въззивникът е претендирал присъждане на разноски, но доколкото не е представил доказателства за извършването им, такива не му дължат.

2

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПО ЖАЛБА вх. № 20895/13.06.2023г. на Н. П. Н.,чрез процесуален представител Постановление за разноски от 30.05.2023г. на ЧСИ Христо Г.ев с рег. № 892 в КЧСИ по изп.дело № 20238920400327.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Христо Г.ев с рег. № 892 в КЧСИ по изп.дело № 20238920400327.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3