Решение № 134 от 10.07.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Свиленград, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20265620200500 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалван е Електронен Фиш №8506077219 за налагане на глоба за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който н а П. Д. Н. с ЕГН * * * * * * * * * * с адрес - гр.Свиленград, ул.*******************************, с който за извършеното нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата , на основание чл.187а,ал.1 вр с чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв./153,39евро/, както и съответна ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 9лева/4,60евро/.

Жалбоподателят чрез пълномощника си адв. Т., моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за незаконосъобразен и неправилен –издаден в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Твърди се ,че налагането на глоба с фиш ,не е съставен и не отговаря на изискванията на чл.186 от ЗДвП .Отделно от това се цитира практика на СЕС,в която се приема,че в случаи като настоящият,наложеното наказание не било пропорционално и съразмеримо,съобразно преследваните в Директива 1999/62/ЕО и съобразно приетото Решение по делото на СЕС по преюдициално запитване на АС Хасково , поради което моли съда да отмени 1 обжалваното НП.

Претендира присъждане на направените по делото разноски по ЗАдв.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателя не се явява .От пълномощника му адв. Т. е постъпило писмено становище в което поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

В съдебната фаза не се ангажират писмени или гласни доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Агенция „Пътна

Инфраструктура” към

Министерството на регионалното развитие и благоустройството, редовно призовани, не изпращат представител. В съдебната фаза с е ангажират писмени доказателства.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 27.01.2023 година в 09.59 часа в извъннаселено място, а именно: на територията на община Свиленград, област Хасково, с.Момково, по път А-4 ,км. 89+476 , който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, с контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 20382(част (елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т. нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни ), е регистрирано и заснето движещото се в посока намаляващ километър, пътно превозно средство (ППС), лек автомобил СУЗУКИ ГРАНД ВИТАРА с рег.№ ***************** с техническа допустима маса 1750, като МПС е собственост на жалбоподателя (видно от справката приложена по АНПр), за което не е заплатена дължимата такса за движение по заплатена пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден процесния ЕФ на жалбоподателя в качеството му на собственик на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, налична в преписката (както вече бе посочено).

ЕФ е изготвен по образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към последната, представляващ Приложение към посочената Заповед.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за 2 което на основание чл. 187а, ал. 1, вр. чл.179, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300 лв., както и е посочено, че дължи 9 лв. - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП .

Обжалваният ЕФ е редовно връчен на жалбоподателя на 19.05.2026 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на името на получателя му. Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Даден е 14-дневен срок на жалбоподателя да плати компенсаторната такса с оглед анулирането на ЕФ.

В указания срок, жалбоподателят не е платил компенсаторната такса.

За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС.

ЕФ е съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите /от едната снимка/се установява, че е заснето ППС, с държавен регистрационен № ***************. От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане.

От Решение № 959 на Министерския съвет от 2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, се установява, че А-4 – автомагистрала, е част от този списък.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ и възприети от АНО, се установява по категоричен начин от приложените по АНПр писмените доказателства и от представените в съдебно заседание писмени такива.

Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание , Съдът кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на съда / на 21.05.2026г. /, от надлежно легитимирано за това действие лице, при наличие 3 на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) компетентния Свиленградски Районен съд.

Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Давността е период от време, определен в закон, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената му от закона възможност да го осъществи.

Давността бива два вида– давност за преследване и давност за изпълнение.

Според Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а не – преклузивни. Те определят т.нар. преследвателска давност, т.е. периода от време, през който следва да бъде наложено наказание на нарушителя за извършеното от него административно нарушение.

Преследвателската давност при налагане на наказание с електронния фиш (ЕФ) не е изрично уредена. ЕФ представлява специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП, но който не може да бъде приравнен нито на АУАН, нито на НП. Доколкото обаче правомощието на държавата да реализира административнонаказателната отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш не може да бъде неограничено във времето, то следва да се приеме, че с оглед препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН в случая с електронните фишове по аналогия намира приложение чл. 80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс (НК). Следователно от довършването на нарушението започва да тече тригодишен срок за издаване на електронния фиш.

В настоящия казус, следва да се има предвид, че ел. фиш а е издаден на 27.01.2023г., която дата съвпада с датата на извършване на нарушението.

След като бъде издаден Електронния фиш, то същият следва да бъде връчен на нарушителя с оглед влизането му в сила. В закона обаче няма предвиден и срок, в който следва да бъде връчен посоченият акт. В тази връзка актуален е въпросът за абсолютната давност, която представлява срок, след изтичането на който, независимо от всички спирания и прекъсвания, се изключва наказателното преследване на нарушителя.

Доколкото в ЗАНН липсва уредба, която да урежда и абсолютната давност, то с оглед изричното препращане на чл. 11 от ЗАНН по отношение и на нея следва да намерят приложение разпоредбите на общата част на НК.

В съдебната практика се приема, че при това производство намира приложение чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Следователно, независимо от спирането или прекъсването на давността, административнонаказателното преследване следва да се изключи, ако са изтекли четири и половина години от момента на извършване на нарушението и няма влязъл в сила акт, с който да бъде наложено административно наказание.

4

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК общата давност за преследване е 3 години. Тя започва да тече от деня на извършване на нарушението и се прекъсва с всяко действие, насочено към преследване на нарушителя /например самото издаване на електронен фиш, опит последният да бъде връчен и други/.

За електронния фиш намира приложение и абсолютната преследвателна давност по чл. 81, ал. 3 НК. В този случай независимо от спирането или прекъсването на обикновената давност, ако е изтекъл срок от 4 години и 6 месеца от извършване на нарушението, електронният фиш трябва да се отмени. Това важи дори и да е образувано съдебно производство по обжалване. Ако докато тече производството и преди да е приключило с влязъл в сила съдебен акт, изтече абсолютната давност - 4 години и 6 месеца от извършване на нарушението, водачът се освобождава от отговорност на основание изтекла абсолютна погасителна давност, съгласно чл. 81, ал.3 НК.

Следователно, абсолютният давностен срок за нарушението в случая е четири години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на деянието, с оглед последвалите изменения на горецитираните разпоредби от НК. Тоест, отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение – 27.01.2023 г. абсолютният давностен срок ще може да се приеме, че е изтекъл на 27.07.2027 г., която не е настъпила при това преди влизане в сила на наказателното постановление, респ. електронния фиш, явяващ се релевантният за преценката момент.

Не така стои въпросът с обикновената давност /тази по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК/, което всъщност се явява предшестващата преценка, защото за изтичането на абсолютната давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответния текст на чл. 80, ал. 1 от НК – в случая по т. 5 от цитираната разпоредба, както вече бе посочено.

Последното налага анализ и в тази насока, в рамките на който бъде изтъкнато, че обжалваният електронен фиш следва да се приеме, че издаден на дата 27.01.2023г./съвпадаща с датата на извършване на нарушението/ , от което процесуално действие, предприето в рамките на административнонаказателното производство със значение по чл. 81, ал. 2 от НК е започнал да тече /нов/ давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и към датата на връчване на санкционния акт – 19.05.2026 г., което е следващото хронологично документирано действие в това производство ,поради което следва да се приеме , че е изтекъл срок, надхвърлящ тригодишния.