Решение № 1327 от 31.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1327 гр. Пловдив, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20225300501617 по описа за 2022 година Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение №1260 от 13.04.2022г. на ПРС, осми гр.с., постановено по гр.д.№17181/2020г., с което са отхвърлени предявените от „Грийн Лайф“ ЕООД, ЕИК 160104524, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 91, ет.3, офис 14, представлявано от Управителя М. М. Г., със съдебен адрес: ***, чрез процесуалния представител адв. С. М., против Г. П. Т., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв. Б. П., обективно съединени искове с правно осн. чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.203, ал.2 от КТ, и частичен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2 451 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, причинени на ищеца от ответника не при или по повод изпълнението на трудовите му задължения във връзка с ползването от ответника на собствения на ищеца лек автомобил марка БМВ, модел ***, с рег. № ***, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 01.08.2017 г., както и сумата 21 600 лева – част от обща претенция в размер на 59 802, 60 лева, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца 1 поради ползване на собствения на ищеца лек автомобил марка БМВ, модел ***, с рег. № *** през периода 09.03.2016 г. – 01.08.2017 г. без основание, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба, като неоснователни и недоказани. С постановеният съдебен акт в полза на Г. П. Т. са присъдени направените разноски за производството по делото в размер на 1500лв.

Жалбоподателят „Грийн Лайф“ ЕООД, ЕИК 160104524, чрез процесуалния си представител адв.С. М. обжалва решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при неправилно анализиране на събраните по делото доказателствата, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на първоинстанционния акт, като вместо това въззивният съд уважи предявените искове като доказани по основание и размер. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемият Г. П. Т., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Б. П. оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски съгласно представения списък.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД във вр. с чл.203 ал.2 КТ и чл. 59, и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответникът е работил в ищцовото дружество по трудово правоотношение за периода 08.09.2014г. до 04.10.2017г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ. В периода от 09.03.2016г. до 03.10.2017г. ответникът е ползвал неплатен отпуск. Във връзка с изпълнение на трудовите си задължения ответникът е получил за служебно ползване от 2 ищцовото дружество собствения му лек автомобил марка БМВ, модел ***, с рег. № ***.Твърди се, че след излизането на ответника в неплатен отпуск в началото на м. март 2016г., последният не е върнал на ищеца предоставения му за служебно ползване лек автомобил. Въпреки многократно отправените от управителя на дружеството покани да ответника за връщане на процесния автомобил, Т. е отказвал да стори това, като заявил, че ще задържи процесното МПС, поради наличието на неизплатени трудови възнаграждения по сключения между тях трудов договор. Твърди се, че на 01.08.2017г. с управителя на ищцовото дружество, се е свързало лице от автосервиз „***“ находящ се в гр.Пловдив, който го уведомил, че процесното МПС се намира в сервиза и че Г. Т. е заявил с поръчка №150/01.08.2017г. да бъде извършен ремонт. От сервиза обаче е отказан ремонт, доколкото цената по предходен ремонт на същия автомобил от 15.11.2016г. с поръчка №121/15.11.2016г. отново по искане на Г. Т., не е заплатена на автосервиза.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата 2 451 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, причинени на ищеца от ответника не при или по повод изпълнението на трудовите му задължения във връзка с ползването от ответника на собствения на ищеца лек автомобил марка БМВ, модел ***, с рег. № ***, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 01.08.2017 г., както и сумата 21 600 лева – част от обща претенция в размер на 59 802, 60 лева, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца поради ползване на собствения на ищеца лек автомобил марка БМВ, модел ***, с рег. № *** през периода 09.03.2016 г. – 01.08.2017 г. без основание, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба.

Ответникът Г. П. Т. оспорва исковете. Признава, че е работил в ищцовото дружество по трудово правоотношение за периода 08.09.2014г. до 04.10.2017г.; че в процесния период е бил в неплатен отпуск, както и че въз основа на постъпило от негова страна заявление от 03.10.2017г. е прекратено трудовото му правоотношение с ищцовото дружество, считано от

04.10.2017г. на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ – забава за изплащане на трудовото възнаграждение от работодателя. Давайки обяснения по реда на чл.176 ГПК, ответникът е признал, че за целият период от 09.03.2016г. до 01.08.2017г. е ползвал лек автомобил марка БМВ, модел ***, с рег. № ***, 3 но твърди, че управителят на дружеството М. Г. му го е предоставил на приятелски начала. Оспорва да е бил поканен от управителя или от друг служител на дружеството да върне автомобила. Признава обстоятелството, че през м.август 2017г. е скъсал пистов ремък на автомобила, по който повод го е оставил в сервиз „***“, находящ св гр.Пловдив. Твърди, че освен ремъка, по автомобила е нямало други щети. Няма информация дали е отстранена повредата, от кого и на каква стойност е ремонта. Твърди, че по делото няма данни претендираните от ищеца щети да се дължат на виновно поведение на ответника. Твърди, че след август 2017г. не е ползвал автомобила,

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че доколкото през периода 09.03.2016 г. – 01.08.2017 г. ответникът е работил по трудово правоотношение при ищеца и независимо, че е ползвал неплатен отпуск, то Т. е ползвал автомобила на ищеца не без правно основание. Приел е, че процесния автомобил е предоставен за ползване на ответника със съгласието на самия управител, поради което не би могло да се приеме, че Г. Т. не се е обогатил за сметка на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно и допустимо. Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи. Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред първата инстанция, като след преценката им, намира жалбата за основателна по следните съображения:

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това, налице ли е вреда, в какво се изразява същата и съответно налице ли е причинна връзка между поведението на ответника и претърпяната вреда.

Преки и непосредствени вреди от деянието са тези вреди, които се 4 намират в причинна връзка с деянието. Деянието трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т. е. условие, без което вредата не би настъпила. И обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не беше осъществено, липсва причинна връзка между тях. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина.

В конкретният случай, няма спор между страните относно следните факти: Ответникът е работил в ищцовото дружество по трудово правоотношение за периода 08.09.2014г. до 04.10.2017г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ. В периода 09.03.2016г. до 03.10.2017г. ответникът е ползвал неплатен отпуск, като за целият период 09.03.2016г. до 01.08.2017г. Т. е ползвал процесния лек автомобил марка БМВ, модел ***, с рег. № ***, собственост на ищцовото дружество. През м.август 2017г. през времето, през което автомобила се е ползвал от ответника, се е скъсал пистов ремък , по който повод Т. е оставил МПС –то в сервиз „***“, находящ се гр.Пловдив, за което е заведена поръчка №150/01.08.2017г. за извършване на ремонт. Стойността по ремонта на автомобила не е заплатена от ответника.

Съгласно събраните по делото гласни доказателства на свидетелката К. А. Н. /*** в ищцовото дружество, в периода 2012г. до 2017г./, същата в периода от началото на 2016г. до 2017г, е била пряк свидетел на многократните обаждания на управителя на ищцовото дружество – г-н Г. до ответника Т., с молба предоставеният на Т. автомобил марка БМВ, модел ***, с рег. № *** да бъде върнат на дружеството. Разговорите са провеждани от офиса на дружеството и са били повече от пет. Свидетелката сочи, че автомобилът е фирмен и е закупен за служебни цели./ стр.216 гръб – от гр.д.№17181/2020г. на ПРС/

Установява се от заключението на вещото лице инж.М. и вещото лице инж. С. по допуснатите съдебно автотехническа експертизи, чиито заключения съдът кредитира като компетентно изготвени, подробни и 5 обективни, че в процесния период 09.03.2016г. до 01.08.2017г. е констатиран пробегът на процесния автомобил около 27 051.80км, а стойността на извършените ремонтни дейности съгласно представените документи възлиза на сумата от 1 980.14лв без ДДС и 2376.17лв с ДДС.

Според вещото лице С. в изследваният период, с оглед пробега на автомобила, е било необходимо извършване на малко и /или голямо обслужване.

При съвкупна преценка на събраните доказателства, настоящият съдебен състав приема, че е налице противоправно поведение от страна на ответника, доколкото същият в периода от 09.03.2016г. до 01.08.2017г. е ползвал процесния автомобил без да е налице основание затова.

Действително ответникът е бил в трудовоправни отношение с ищцовото дружество, но в процесния период, поради ползван неплатен отпуск, Т. не е изпълнявал трудовите си задължения и не е имал правно основание да задължи автомобила собственост на ищцовото дружество. В процесния период МПС-то е изминало пробег от 27 051.80км като са настъпили вреди, изразяващи се в установени по автомобила щети, за чието отстраняване ищцовото дружество е заплатило сумата от 2376.17лв с ДДС.Настоящият съдебен състав приема, че е налице и причинна връзка между противоправното поведение на ответника и причинените на автомобила вреди, доколкото Т. ползвайки чужда вещ, не е положил дължимата грижа за нея и в резултат на неправилна употреба на тази вещ, са настъпили имуществени вреди за ищцовото дружество, изразяващи се в причинени на автомобила щети. В тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина. По делото не се установи при условията на пълно и главно доказване липсата на вина от страна на ответника, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан до размера посочен от съдебно автотехническата експертиза, а именно до размер от 2376.17лв с ДДС и като такъв следва да бъде уважен.