Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 02.02.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 904/2022
Вид
Решение № 137
Подписан
02.02.2023
В сила
14.03.2023
Състав
Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, Кристиян Антониев Попов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 · Закон за наследството
  • чл.34 · Закон за собствеността
  • чл.20, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.21 · Семеен кодекс
  • чл.23 · Семеен кодекс
  • чл.23, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.23, ал.2 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Бургас, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100500904 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на П. М. М. от ***, чрез пълномощника й адв.Мими Христова от АК-гр.Ямбол, против решение № 718 от 18.04.2022 г. по гр.д.20212120102076/2021 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата против възизваемата О. В.

С., гражданин на *** иск за приемане за установено, че на основание чл.23, ал.1 от СК ищцата е изключителен собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, представляващ апартамент, находящ се в ***, с площ от 58,32 кв.м., ведно с 3,845% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; допуснато е извършването на съдебна делба между О.

В. С. и въззивницата П. М. М., на същия недвижим имот, при квоти по 1/2 ид.ч. за всяка от страните; и въззивницата е осъдена да заплати на О. В. С., сумата от 1 000,00 лв, представляваща направените от нея разноски във връзка с насрещния иск.

Твърди се, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събиране и обсъждане на доказателствата, което е довело до необосновани правни изводи.

Сочи се, че решаващият съд е приел правилна фактическа обстановка, а именно, че ответницата по насрещния иск О. С. е дъщеря и единствен наследник (поради отказ от наследство от другата наследница), на В. И. И., б.ж. на ***, поч.на *** г., с когото въззивницата е била в брак, сключен на 23.11.2004 г. и прекратен с влязло в сила решение № 133/07.03.2016 г. по гр.д.3020/2015 г. на Ямболския районен съд. Излагат се твърдения, че процесният недвижим имот е придобит по време на на брака на въззивницата с наследодателя на въззиваемата, но само ФОРМАЛНО е в режим на СИО, тъй като е придобит без никакво участие на наследодателя на въззиваемата, а единствено и само в 1 резултат на вложено лично имущество на въззивницата. Излагат се твърдения по фактите, а именно, че от лятото на 2000 г. въззивницата е работила в Ирландия на добре заплатена на постоянен договор работа. Сочи се, че през 2003 г. въззивницата е решила със спестените свои парични средства да си закупи жилище в България, поради което е възложила на сестра си (св.Д. М. Н.) да предприеме действия по включването й в строителство на недвижим имот в гр.Бургас, и е поела изцяло финансирането на строителството. Твърди се, че на 03.10.2003 г. сестрата на въззивницата е сключила предварителен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, к-с „Братя Миладинови“ с фирма „ГлобимексТрейдинг“ ЕООД гр.Бургас, за построяване на апартамент с площ от 56.90 кв.м. в ж.к. “Братя Миладинови“ в жилищна сграда, строяща се в УПИ III-4 в кв.За по плана на гр.Бургас, заедно с избено помещение №14 в срок до 30.10.2003 г., при изплащане на всички договорени вноски в размер общо на 18 500 евро, която сума въззивницата е превеждала на сестра си, а сестра й е оперирала с банковата й сметка и получавала парични преводи чрез WESTERN UNION в офисите на бившата банка „Хеброс“ и точно е изпълнявала поетите от нея задължения по плащанията в процеса на строителството, като покупката цена е била изплатена напълно с лични средства на въззивницата. Твърди се, че тези факти и обстоятелства са доказани от представените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Н. и Ч..

Твърди се, че поради настъпили организационни промени в дружеството, собствеността върху строящия се обект е прехвърлена на Б. Я. Ф. от***, която, в изпълнение на задълженията на дружеството по сключените предварителни договори, с нот.акт № 155, том I, рег.№ 1432, д.№ 116/04.05.2004 г. на нотариус Любка Костадинова, е продала построения с лични средства на въззивницата недвижим имот на св.Д. М. Н., поради отсъствието на въззивницата от страната.

Твърди се, че след завръщането на въззивницата в България, при условията на формално съществуващия й брак с наследодателя на ищцата, сестрата на въззивницата е прехвърлила собствеността върху имота с нот.акт №175, том IІ, рег.№ 4510, н.д.№ 326/18.11.2005 г. на нотариус Любка Костадинова на въззивницата , в изпълнение на уговорката им й, като по време на продажбата не са разменяни никакви парични средства с оглед вложените от нея средства в цялостното строителство на имота.

Твърди се, че от анализа на всички доказателства, свързани с придобиването на имота се налага единственият категоричен извод, че този имот, макар и формално придобит в режим на СИО представлява лична собственост на въззивницата предвид липсата на брачен принос от страна на наследодателя на ищцата.

Сочи се, че на 20.04.2015 г. с нот.акт № 150, том I, рег.№ 1903, н.д.№ 119/20.04.2015 г. на нотариус Феодора Иванова, въззивницата лично и в качеството си на пълномощник на съпруга си, е продала гореописания недвижим имот, за сумата 48 000 евро, която сума е преведена по банковата сметка на въззивницата. Сочи се, че закупеният с нот.акт № 191, том I, рег.№ 2752, н.д.№ 177/24.04.2015 г. на нотариус Бинка Кирова процесен недвижим имот е придобит от въззивницата без никакво участие на наследодателя на ищцата, тъй като цената от 20 000 евро, е преведена от собствената й банкова сметка по сметка на продавача, а паричните средства по тази сметка имат личен характер. Твърди се, че към този момент съпрузите вече са били в изключително влошени отношения, а твърдението, че имотът е закупен с лични средства на въззивницата се подкрепя от обстоятелството, че наследодателят на ищцата не е проявил никакъв интерес към продажбата на първия имот, нито участие в сделката, не е участвал по никакъв начин в намиране на купувач, договориране на клаузите на договора за покупко-продажба, получаване на паричните средства и депозирането им, а сумата от продажната цена е депозирана по лична банкова сметка на въззивницата.

Излагат се съображения, че с оглед законодателната уредба в СК от 2009 г., 2 влоговете на съпрузите са изключени от семейната имуществена общност (чл.21, ал.1 на СК), съотв. реализираната от въззивницата продажна цена по продадения недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, к-с „Бр.Миладинови“ е нейна лична, предвид личния характер на продадения имот - придобит изцяло с нейни лични средства, набрани преди сключването на брака й с наследодателя на ищцата.

Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд, че въззивницата не е провела успешно при условията на пълно и пряко доказване производството по предявения от нея иск по чл.23 ал.1 от СК. Твърди се, че в нарушение на чл.172 от ГПК, съдът е изключил от доказателствения материал обясненията на свидетелите Н. и Ч., обосновавайки се, че двамата са в близка родствена връзка с доверителката ми, като техните обяснения не са анализирани в съвкупност с всички други данни по делото, установяващи по безспорен начин истинността на тези твърдения, което съставлява съществено процесуално нарушение. Твърди се, че по отношение на финансовите възможности на въззивницата за участие в строителството на имота, находящ се в гр.Бургас, к-с „Бр.Миладинови“, съдът неправилно е интерпретирал представените удостоверения за данъчни кредити за периодите 2000/2001 г. и 2003 г., които по същество не удостоверяват доходите на въззивницата към този период, поради което възприетите от съда доходи за 2000/2001 г. в размер на 4 828 британски лири и за 2003 г. в размер на 3 138 евро, не съответстват на договореното заплащане на възнаграждение по трудовия договор на въззивницата, както и на реално получените от нея доходи.

Излагат се твърдения, че съдът не е анализирал в съвкупност събраните доказателства – писмени и гласни, че бракът между наследодателя на ищцата и въззивницата е сключен на 23.11.2004 г., когато имотът фактически е бил изграден и житейски необосновано е да се приеме, че съпругът има принос в строителството му, като изцяло е игнорирал твърденията на св.Н., че същата, разполагайки само с пенсията си не е могла да реализира такова скъпо строителство. Твърди се, че не са анализирани и отношенията между съпрузите по време на брачното им съжителство, които сочат на формален брак, в който съпрузите не са третирали придобитото от тях като семейна общност. Твърди се още, че ответницата по насрещния иск не е ангажирала никакви доказателства, с които да установи принос на своя наследодател в придобиването на процесния недвижим имот, или да оспори твърденията на възизвницата относно липса на принос и придобиване на имота изцяло с нейни лични средства.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което по иска по чл.23 ал.1 от СК и да се постанови, че процесният недвижим имот е изцяло личен на въззивницата и не се е притежавал от съпрузите в СИО, прекратена с прекратяването на брака, и да се отхвърли иска дза делба на този имот.

На основание чл.266 ал.3 от ГПК по искане на въззивницата е допусната съдебно-счетоводна експертиза за установяване на размера на действително реализираните доходи от П. М. М. от *** по време на работата й в Ирландия за периода 2000 г.-2005 г.; както и, след справка в офисите на WESTERN UNION, находящи се в „Уникредит Булбанк /бивша Хеброс/, в гр.Бургас и гр.Карнобат и на в клоновете на „Юробанк България“ АД в гр.Бургаси игр.Карнобат, да даде заключение относно размера на паричните преводи, получени от Д. М. Н. в периода 2002 г.-2004 г. Представени са и 8 бр. фишове за изплатено трудово възнаграждение за 2004 г. от Държавна болница „Мейтър“ гр.Дъблин, Ирландия, неприети като доказателства поради настъпила преклузия.

Въззиваемата О. В. С., чрез процесуалия си представител адв.Станимир Комбалов, е оспорила въззивната жалба както с писмен отговор, представен в срока по чл.263 ГПК, така и в съдебно заседание. Твърди се, че първоинстанционният съд подробно и последователно е анализирал всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, преценил е правилно тяхната доказателствена тежест, с оглед установяването 3 на правно релевантните обстоятелства и факти по делото. Твърди се, че са правилни и обосновани изводите на съда, че въззивницата - ищец по насрещния иск, не е доказала при условията на пълно и пряко доказване, че процесният апартамент е нейна лична собственост на основание чл.23, ал.1 от СК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Не са ангажирани нови доказателства. Претендират се разноски.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на въззиваемата О. В. С. против въззивницата П. М. М. за допускане на делба между страните на съсобствения им недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас представляващ апартамент, находящ се в ***, с нов адрес *** по архитектурния проект, с площ от 58,32 кв.м., ведно с описаните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, при квоти по 1/2 ид.ч. за всяка от страните.

Твърди се, че след направения от нейната сестра отказ от наследството на баща им, ищцата е единствен законен наследник на баща си В. И. И., поч.на ***г., а ответницата е бивша съпруга на бащата на ищцата, като бракът между тях е бил прекратен през 2016 г. с решение на РС Ямбол. Твърди се, че процесният недвижим имот е придобит по време на брака на ответницата и бащата на ищцата, поради което към настоящия момент имотът е съсобствен между страните при равни квоти, като те не могат да ликвидират доброволно съсобствеността върху имота.

Предявеният иск е за делба, с правно основание чл.34 от ЗС, като делбата е във фазата на допускане.