Решение № 92 от 31.03.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Монтана, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20251600500092 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Т. В. против решение № 143/08.11.2024 г. на Районен съд – Берковица по гр. д. № 462/2022 г.

Жалбоподателят Т. В. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковете му по чл. 108 от ЗС, чл. 109 от ЗД, чл. 59 от ЗС, евентуално предявеният иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС и в частта, с която е осъден да плати на въззиваемата Д. Ц. обезщетение на основание чл. 59 от ЗЗД в размер на 965 лв. Навежда доводи, че неправилно БРС е приел, че изградените мазе № * и № * са станали собственост на собственика на първия жилищен етаж, като е пренебрегнал факта, че в акта за учредяване право на строеж мазетата не са изрично описани, но те са обслужващи помещения и като принадлежности към жилището са включени в обема на суперфицията, учредена вполза на И.В., праводател на жалбоподателя. При учредяването на правото на строеж се препраща към одобрен архитектурен проект, в който са предвидени мазета, следователно към жилището на въззивника също следва да има такова помещение. Архитектурното заснемане на третия жилищен етаж е показало, че към него няма склад/мазе и след като този етаж е изграден зедно с втория съгласно учредената суперфиция, то следователно мазетата се разпределят по едно към всеки етаж. С надстрояването на два етажа къщата се е превърнала в етажна собственост и това налага складовите помещения да се разпределят към всяко от 1 самостоятелните жилища.

Поддържа и становище, че тълкуването на волята на страните, обективирана в нотариален акт № */1988 г., с който е учредено право на строеж на И. В., е неправилно.

Моли решението на БРС да бъде отменено в обжалваната част и вместо него МОС да постанови ново, с което да уважи исковете на Т. В. и отхвърли иска на Д. Ц. за присъждане на обезщетение за неползване, като присъди и деловодни разноски.

Въззиваемата Д. Ц. оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а решението на БРС - потвърдено като правилно и законосъобразно.

Поддържа тезата, че съществувалата към 1988 г. едноетажна жилищна сграда е станала индивдуална собственост на праводателката на въззиваемата, т.е. П.В. е придобила къщата заедно със съществувалите мазета и едва тогава е учредено право на строеж в полза на И.В., за когото е предвидено да надстрои втори етаж със складови помещения в тавански етаж, който той е преустроил в жилищен.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Пред Берковския районен съд въззивникът Т. В. е предявил иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че е собственик на мазе № * и присторйка към първи етаж на жилищна сграда в гр. *, ул. „*“ № *, построена в УПИ *в кв. *по плана на града, и да бъде осъдена ответницата да му предаде владението върху двата обекта. На основание чл. 109 от ЗС е предявил иск срещу Д. Ц. да бъде осъдена да премахне зазиждането и възстанови достъпа до мазето. На основание чл. 59 от ЗЗД е поискал да бъде осъдена ответницата да му плати обезщетение от 880 лв за лишаването му от възможността да ползва мазе № *, а като евентуален иск е предявил такъв за разпределение ползването на мазета, находящи се в жилищната сграда с идентификатор *.

Берковският райнонен съд е приел, че спорните мазета не са съществували към момента на учредяване правото на строеж в полза на И.В., а са изградени въз основа на архитектурния проект от 1988 г., но в обема на суперфицията, учредена в полза на последния, не са включени мазета на нивото на първия етаж. Поради това БРС е приел, че новоизградените мазета са станали собственост на собственичката на първия етаж по приращение. Като е приел, че мазетата не принадлежат на ищеца, т.е. не е установена активната му легитимация, БРС е отхвърлил двата иска за защита правото му на собственост. А след като не се установява В. да притежава мазе, то ответницата не му дължи и обезщетение за неползване.

2

Въззивният съд намира решението за правилно и законосъобразно, поради което го потвърждава.

По делото е установено, че процесната сграда с идентификатор № *, намираща се в гр. *, е била собственост на М.В., починал през 1985 г. След смъртта му неговата преживяла съпруга Н.В. е дарила на двете си деца И. и П.В. своята част от жилищната сграда – нотариален акт № */27.10.1988 г.

Веднага след това И.В. е продал на сестра си П.В. своята ½ ид. ч. от къщата, с което П.В. е станала изключителен собственик на сградата – нотариален акт № */27.10.1988 г.

Като собственици на терена Н.В. и И.В. са учредили на П.В. право да пристрои съществуващата къща на един етаж съобразно одобрен архитектурен проект – нотариален акт № */27.10.1988 г.

С нотариален акт № */27.10.1988 г. Н.В. и П.В. учредили в полза на И.В. правото да пристрои стълбищна клетка, а П.В. учредила в полза на И.В. правото да надстрои един етаж над съществуващия, а също и пристройка съгласно одобрен архитектурен проект.

Ищецът се легитимира като собственик на изградените по суперфицията втори и трети жилищни етажи в сграда с идентификатор *с нотариален акт № */01.10.2020 г., обективиращ договор за дарение от И.В. и съпругата му в полза на Т. В..

От заключението на вещото лице арх. Т. е установено, че изграждането на мазета е било предвидено по проект от 1978 г., но такива не са били изпълнени, затова са включени в последващия архитектурен проект от 1988 г., въз основа на който къщата е разширена и надстроена. Преди пристрояването и надстрояването къщата е разполагала само с едно мазе в югоизточната част на къщата, обозначено от вещото лице с жълт цвят на изготвената от него скица. Спорното мазе № * и мазе № * са изградени в изпълнение на архитектурния проект от 1988 г., а заедно с тях и стълбищната клетка от северната страна на къщата, за да се осигури достъп до надстроения етаж. От същото заключение е установено, че по проекта е било предвидено над втория жилищен етаж да се изгради тавански етаж, който да има обслужващо предназначение по отношение новото жилище на И.В.. Актуалното архитектурно заснемане показва, че този трети етаж е изграден като самостоятелно жилище.

Видно от скицата, изработена от вещото лице, на първия жилищен етаж съществуват три мазета и пристройка към стълбищната клетка, обособена като мазе.

Безспорно е, че към съществувалата къща е била пристроена стълбищна клетка, която осигурява достъп до надстроените етажи.

Спорно е по делото дали Т. В. притежава мазе № * в сградата.

3

МОС приема, че с договора за дарение от Н.В. (нтариален акт № */1988г.) и договора за продажба от Н.В. и И.В. (нотариален акт № */1988 г.) П.В. е станала изключителен собственик на къщата във вида й към 1988 г. преди пристрояването и надстрояването – т. е. без двете мазета в северната част (мазе № * и мазе № * по скицата на вещото лице). Поради това Н.В. и И.В. са учредили на П.В. правото да изгради пристройка към първия етаж съобразно архитектурния проект. Този проект предвижда изграждането именно на мазетата. Анализът на нотариални актове с номера *, * и *, всички от 27 октомври 1988 г., показва, че първият етаж със съществувалото мазе № * е изключителна собственост на П.В., а от там по наследяване и от ответницата Д. Ц..

Както П.В. (съгласно нотариален акт № */1988г.), така и И.В. (съгласно нотариален акт № */1988г.), са имали учредено право да пристроят къщата. Тълкувани в тяхната взаимна връзка двата нотариални акта сочат, че всеки от двамата е имал предвидено по едно мазе за пристрояване. Договорите за учредяване на суперфиция препращат към одобрен архитектурен проект, който е неразделна част от тях. В този архитектурен проект, одобрен през 1988 г., (л. 49 от делото), изрично е обозначено, че той се отнася до „пристройка на мазета“.

И.В. е получил правото да надстрои първия етаж, който се е състоял от съществувалото жилище и предвиденото пристрояване. Така е очертан и обемът на надстрояването в полза на И. В. – да надстрои над етажа на П.В. и над пристройката, която предстои да се изгради. Всички сделки са извършени в един и същи ден, поради което надстрояването е предвидено и над все още несъществуваща пристройка към първия етаж, но за която вече е имало учредена суперфиция. Тълкуването на волята на страните по договорите, обективирани в нотариалните актове от 27 октомври 1988 г., води до извод, че П.В. е станала изключителен собственик на съществувалата жилищна сграда, наследена от М.В.. Във вида си към момента на сключване на процесните договори къщата е била на един етаж, състоящ се от жилище и едно мазе (обозначено с № * на скицата на вещото лице). П.В. е придобила допълнително собствеността върху мазе, пристроено от нея по силата на суперфиция, а И.В. е станал изключителен собственик на пристроената стълбищна клетка, на надстроения жилищен етаж и на едно мазе съм първия етаж - също в резултат на реализация на право на строеж.

Архитектурният проект не предвижда построяването на трети жилищен етаж. В проекта (л. 76 от делото) ясно се посочва, че над етажа, предвиден за И.В., следва да се изгради тавански етаж със складови помещения. Суперфицията в полза на И.В. се ограничава до един жилищен етаж. Построяването на трети етаж повдига въпроса кому принадлежи правото на собственост върху него, доколкото той е самостоятелен обект на правото на собственост, надхвърлящ обема на ограниченото вещно право, но този въпрос не е предмет на изследване в настоящия процес. Съществуването на 4 третия жилищен етаж е безспорно между страните, установено от архитектурното заснемане, приложено по делото и потвърдено от огледа на вещото лице арх. Т..

Наличието на този трети етаж е основанието на претенцията на Т. В. за прилежащо към него складово помещение.

Неправилно е разбирането на въззивника, че с надстрояването възниква етажна собственост, което пък автоматично поражда правото му като притежател на самостоятелно жилище на третия етаж да получи и още едно от мазетата в къщата.

Съществуващите в процесната къща мазета нямат статута на общи части, защото не покриват белезите по чл. 38 от ЗС. Те са изградени като обслужващи първия и втория етаж помещения и не представляват пространство за общо ползване, а принадлежност към жилищата на първия и втория етаж от къщата. С надстрояването на къщата общи части по естеството си са станали покривът, външните стени, носещите трегери, плочите, главните линии на всички инсталации, комините и др. под. Общи части по предназначение могат да бъдат складови помещения в мазето или на тавана, но ако те са предвидени като такива в архитектурния проект. В случая спорните мазета са изградени като помощни помещения към жилището на П.В. и това на И.В. на втория етаж, а не като общи части, затова и не подлежат на преразпределение между етажните собственици във връзка с преустройването на тавана в апартамент.

Неоснователно въззивникът претендира придаване на мазе като обслужващо помещение към неговото жилище в резултат на възникване на етажна собственост и се позовава на строителното изискване всяко самостоятелно жилище да притежава складово помещение. Архитектурният проект не е предвиждал трети апартамент в сградата, а тавански етаж с обслужващо предназначение. Самият суперфициарен собственик е изменил проекта с преустройването на таванския етаж в жилищен. Това не му дава основание да претендира за обслужващите помещения към обекта на друг от етажните собственици.

Тезата на въззивника, че праводателят му И.В. е изградил двете мазета, като по този начин е надхвърлил обема на учредената в негова полза суперфиция и след като се касае до самостоятелни обекти, то той ги е придобил, не се подкрепя от анализа на доказателствата. На първо място от нотариален акт № */1988 г. се установява, че И.В. има право да пристрои към първия етаж според архитектурния проект, но същото право е имала и П.В.. Новоизграденото към първия етаж са двете мазета (и стълбищната клетка, за която не се спори, че е собственост на собственика на надстроения етаж), следователно след реализирането на правото на строеж те са станали собственост на двамата суперфициари. Ако И.В. е вложил изцяло свои труд и средства за построяването на мазетата (за което не са ангажирани доказателства), то това не го прави собственик на цялото, а единствено е могло да породи парично притезание спрямо П.В..