Определение № 44431 от 01.11.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44431 гр. София, 01.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110149082 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 265389/19.08.2024 г., подадено по пощата на 16.08.2024 г., от „А**" ЕООД, ЕИК: ** със седалище и адрес: гр. С**, представлявано от управителите П* и Х*, чрез юрк. Б* пълномощник на управителите, тел. *, имейл адрес: [email protected] срещу Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: Нови Искър, ***, вх. 1, ет. 1, ап. 1, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 899.70 лева, представляваща незаплатена главница, произтичаща от Договор за предоставяне на кредит “Бяла Карта“ № *_bc/04.07.2020г ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (11.06.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 247.59 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 04.07.2020 г. до 31.05.2024 г., начислена на върху главница от 899.70 лева, на основание чл.21, ал.3 от Договор за предоставяне на кредит “Бяла Карта“ № *_bc/04.07.2020г за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 20091/01.07.2024 г. по ч. гр. д. № 36550/2024 г. по описа на СРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.07.2020 година Т. Н.

1

Н. е сключил Договор за кредит „Бяла Карта“ № *_bc с „*“ ООД, по силата на който договор кредитополучателят е получил сумата от 900 лева, представляваща разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международната платежна карта Бяла карта, срещу което кредитополучателят се задължил да погасява текущото си задължение. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43.2 % и ГПР в размер 45.9 %. Твърди се, че е договорено, че ответникът следва да върне главницата ведно начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на договорни задължения и разходи за събиране по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Договора за кредит.

Сочи, че страните се договорили, ако кредитополучателят трябва да обезпечи кредита в размер на 15 % от максималния кредитен лимит.

Договорено било, че ако заемателят не изпълни задължението си на падежа, то той дължи обезпечение под формата на поръчителство, като при неизпълнение да обезпечи кредита, заемателят дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, като цитираната неустойка се начислява за всяко отделно неизпълнение.

Твърди, че според договорът страните се споразумели за договорна лихва за забава в размер на 10 % за всеки ден забава. Договорено било, че се дължи такса в размер на 2.50 лева за всеки ден дабава, която представлявала разходи за действия за действия по събиране на задълженията. Било уговорено, че при обявяване на договора за предсрочно изискуем, са дължи такси 120.00 лева.

Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си в срок. Посочва, че с договор за цесия от 31.03.2022 г. ищецът е получил вземането си, а ответникът бил уведомен за цесията. При условията на евентуалност моли съда да приема, че с връчването на исковата молба се връчва е уведомлението за цесия.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в заповедно и исково производство, като претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева за заповедното и 275.00 лева в исковото. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение.

Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1. Договор за кредит „Бяла Карта“ № *_bc от 31.03.2022 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за паричен заем – ред 416, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД; 2. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г.

3. Пълномощно на юрк. Елиана Цолова; 4. Уведомление за цесия; 5. Документ за внесена държавна такса;

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва исковата претенция. Прави възражение, че липсва договора за цесия и ответникът не е уведомен, не е ясно в какъв размер е прехвърлено вземането. Оспорва, че сумата е получена от ответника. Оспорва изискуемостта на сумите, тъй като първата вноска е дължима на следващия месец от посочената в ИМ дата.

2

Твърди, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че е извършвал плащания към цедента и цесионера суми, като към цесионера е изплатил сумата от 800.00 лева за периода от 24.06.2022 г. до 17.03.2023 г.

Сочи, че следствие на заплащането му, задълженията не са намалели, а се увеличили, поради което спрял да плаща. Твърди, че вземанията са погасени чрез доброволно плащане. Оспорва като нищожни и неравноправни чл.12, ал.1 и чл.21, ал.4, ал.5 от договора. Прави възражение за прихващане с претендираните с ИМ суми до размера на по-малката от тях.

Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.

Представя 7 броя разписки

Моли съда да допусне до разпит един свидетел при режим на довеждане, който да установи отказа на служител на ищеца да предостави актуална справка за задълженията на ответника.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 36550/2024 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 20091/01.07.2024 г. Заповедта е връчена на длъжника на 26.07.2024 г., поради което срокът по чл.414 ГПК изтича на 26.08.2024 г. (л.74 от делото).

Постъпило е възражение по чл.414 ГПК, което е в законовия срок. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 14.08.2024 г., поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 14.09.2024 г. Исковата молба е подадена в съда на 16.08.2024 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът се представлява от адв. Б. Х* Д. със съдебен адрес: гр. С*.

По държавната такса

Общата цена на исковете е 1 147.29 лева Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.11 от делото).

По редовността на ИМ, ОИМ и доклада.

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.

3

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

Отговорът на исковата молба е нередовен. Липсва документ по чл.102, ал.2, т.1 ГПК. Следва да се дадат указания по чл.101 ГПК.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът приема, че следва да се приложи заповедното производство към настоящото дело, което да се върне след влизане на краен съдебен акт.

По свидетелите

Със свидетелските показанията страната се опитва да докаже, че кредиторът не е изпълнил задължение – предоставяне на информация. Съдът приема, че искането е недопустимо. Процесният потребителски кредит има писмена форма. При това положение с искането ищецът иска да установи писмено съглашение, неизпълнение по него, в което е участвала. На основание чл.164, ал.1, т.6 ГПК искането е недопустимо, а съгласие на ищеца няма. На следващо място дали ищецът е предоставил информация или не на ответника не е относимо по делото, тъй като не засяга изискуемостта и размера на претендираните суми. Неизпълнението на предоставяне на информация е основание да се търсят вреди от неизпълнение на договор, но не и по дело с предмет – парични притезания.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Съдът служебно установи, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:

1.

Каква е главницата по кредита. Какъв е бил кредитния лимит и кога е договарян, респективно променян.

2.

Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема.

3.

Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР включена ли е неустойка за липса на обезпечение (чл.20 от договора) и сума (чл.12, ал.1 от договора,) и такси за извънсъдебно събиране на вземания (чл.21, ал.4 и ал.5 от договора)

4

Ответникът погасявал ли е заема в срок. Ответникът предоставил ли е обезпечение за кредита в срок 3 дни след падежа – чл.15 5.

Начислена ли е неустойка за липса на обезпечение (чл.20 от договора) и сума (чл.12, ал.1 от договора,) и такси за извънсъдебно събиране на вземания (чл.21, ал.4 и ал.5 от договора)

6.

Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи неустойка за липса на обезпечение (чл.20 от договора) и сума (чл.12, ал.1 от договора,) и такси за извънсъдебно събиране на вземания (чл.21, ал.4 и ал.5 от договора)

7.