Решение № 744 от 08.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Й.ка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100501554 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 14135 от 07.12.2022г. по гр.д. № 69627/2021г. на Софийски районен съд, 85 състав, е признато за установено по реда на чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, че М. Й. Д., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб. № 365432, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39896/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 3217,11 лв. - стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.07.2021 г. до окончателното плащане; на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД сумата от 408.90 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.06.2021 г.; на основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД сумата от 63.25 лв. - стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.07.20 21 г. до окончателното плащане, като са отхвърлени, както следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия - за разликата над 3 217.11 лв. до пълния предявен размер от 3 276.05 лв.; изцяло иска с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 12.11 лв. - мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 25.06.2021 г. върху стойността на услугата дялово 1 разпределение. С решението е разпределена и отговорността за разноски.

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 9026/12.01.2023г., подадена от ответницата М. Й. Д., чрез особения представител – адв.Й. А., с която е обжалвано решението на районния съд в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД искове. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Въззивницата счита, че неправилно са били взети предвид от районния съд формулярите за отчет, по отношение на които се установило от графическата експертиза, че не са подписани от ответницата. Независимо че в нормативната уредба липсвало изискване тези формуляри да бъдат подписани лично от клиента на топлинна енергия, погрешно съдът приел, че подписът върху тях е положен от представител на ответницата. Липсвали доказателства, че имотът се обитава от трети лица, поради което авторството на отчетите оставало неизяснено. С оглед това, въззивникът счита, че тези протоколи не е следвало да бъдат вземани предвид от вещото лице при изготвяне на техническата експертиза, която освен това била и необективна, доколкото вещото лице работило само с документи, изходящи от насрещната страна. Освен това, в топлоснабдения имот имало лира, която била с изгаснал дисплей, като ищецът начислявал за нея служебно топлинна енергия по максимален специфичен разход за сградата. Въпреки това, дружеството не изпълнило задължението си по чл.52, ал.7 от Наредбата за топлоснабдяването да уведоми писмено клиента на топлинна енергия, поради което не били налице условията да бъде начислявана служебно енергия за този уред. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски. Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Бруната България” ООД не е изразило становище по жалбата.

Решението на районния съд не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен частично иска за стойността на доставената топлинна енергия - за разликата над 3217.11 лв. до пълния предявен размер от 3 276.05 лв., както и в частта, с която е отхвърлен изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 12.11 лв. - мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 25.06.2021 г. върху стойността на услугата дялово разпределение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 101853/06.12.2021г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответницата М. Й. Д. обективно съединени искове с правна 2 квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца суми за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 365432, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39896/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 3 276.05 лв. - стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.07.2021 г. до окончателното плащане; 408.90 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.06.2021 г.; 63.25 лв. стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2018 г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.07.2021г. до окончателното плащане; 12.11 лв. - мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 25.06.2021 г.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот – апартамент № 68, собственост на М. Й. Д. и находящ се в гр. София, ж.к. ****. Ответницата била клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М. Й. Д. е подала отговор на исковата молба, като оспорва исковете като неоснователни. Заявила е, че между страните не е налице облигационно правоотношение, тъй като нямала качеството на клиент на топлинна енергия. Счита, че са недължими вземанията за услугата дялово разпределение, тъй като то било извършвано не от ищеца, а от трето лице, а освен това срокът на договора с „Бруната България“ ООД е изтекъл. Оспорила е размера на начислените суми, поради произволното им определяне. Отчетите се извършвали дистанционно от ФДР без присъствието на председателя на етажната собственост или на собствениците, като по делото не били представени и протоколи за подобни отчети, които да са подписани от нея. Оспорва законосъобразното разпределяне на количеството доставена топлинна енергия до топлоснабдения имот. Твърди още, че съобщенията към фактури не представляват счетоводни документи и не могат да обосноват заплащане на сумите. Не дължала и лихва 3 за забава върху сумата за дялово разпределение, тъй като покана по чл.84, ал.2 от ЗЗД не й била изпращана. Оспорила е и годността, редовността и изправността на измервателния уред, монтиран в абонатната станция на сградата. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за процесиите вземания.

Третото лице – помагач поддържа предявените искове, като е посочило, че дялово разпределение е направено по правилата на действащите нормативни актове.

По делото е приложено заповедно дело № 39896/2021г. по описа на СРС, 85 състав, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 23955/07.07.2021г. е издадена заповед, с която е разпоредено М. Й. Д. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 3276,05 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 25.06.2021г. в размер на 408,90 лева, главница от 01.06.2018г. до 30.04.2020г. в размер на 63,25 лева за извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 07.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.07.2018г. до 25.06.2021г. в размер на 12,11 лева, разноски в размер на 125,21 лева. Така издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на 05.11.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 06.12.2021г. /първи присъствен ден/.

По делото е приет нотариален акт за продажба на недвижим имот № 155, том LXXXVII, дело № 17350/1996г. от 09.08.1996г., видно от който ответницата е закупила процесния недвижим имот – апартамент № 68, находящ се в гр.София, ж.к. ****, ет.1.

По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 27.08.2002г. и договор от №1929/18.09.2002г., като от тях се установява, че ОС на ЕС на сграда в гр.

София, ж.к. **** е избрало и възложило на „Бруната България“ ООД да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата. В списъка на етажните собственици към протокола от общото събрание е отразено, че ответницата М. Й. Д. е собственик на апартамент № 68.

За установяване размера на задължението за заплащане на цена на доставена топлинна енергия са представени съобщение към фактура № 0106656172/31.07.2019г., съгласно което дължимите суми за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г. възлизат на 1703,29 лева, както и съобщение към фактура № 1006731297/31.08.2020г. за сумата от 1599,11 лева, дължима за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г. Прието е и извлечение от сметки на ищеца.

Приета е изравнителна сметка за периода 2018-2019г., от която е видно, че уред № 89867 е с несменена батерия и за него е начислявана служебно 4 енергия, чиято стойност в размер на 238,46 лева. Представена е и изравнителна сметка за периода 2019г.-2020г., от която се установява, че за уред, намиращ се в банята, е начислявана енергия служебно за сумата от 194,03 лева. Приобщени са още и два броя формуляри за отчет за двата отоплителни сезона. В тях е посочено, че клиент на топлинна енергия е М. Й.

Д., както и че в банята на апартамента се намира лира, чийто ИРРО през 2019г. е бил с несменена батерия, а през 2020г. е бил изгаснал.

Изслушана е и съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по която вещото лице след запознаване с документи по делото и справки при ищеца и третото лице помагач е посочило, че топлинното счетоводство в сградата се е извършвало от „Бруната България“ ООД. В процесния имот има 3бр. радиатори с ИРРО и 1бр. лира без ИРРО, за която е начислявана служебно топлинна енергия. Начислявана е енергия, отдадена от сградна инсталация, както и енергия за БГВ въз основа на 2бр. водомери. Пълният отопляем обем на имота е 221 куб.метра. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. От общото количество топлоенергия били изваждани технолочните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. Били извършени метрологични проверки, чието заключение е „съответства“.Сстойността на потребената топлинна енергия в имота за процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза на 3217,11 лева.