Решение № 171 от 19.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Варна, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100502271 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл.

Варненчик” № 258, Варна Тауърс- Г, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2532/04.07.2024 год., постановено по гр. дело № 20233110108558 по описа на РС-Варна за 2023 год., с което са отхвърлени предявените от дружеството – въззивник против Д. Е. М. и М. Е. М., двамата от гр. Варна, по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество следните суми: сумата от 3 189, 92 лева, представляваща главница за периода от 07.10.2016 г. до 06.10.2017 г., съставляваща стойност на служебно начислено количество електрическа енергия по фактура № 0264734827/13.04.2018 г. за обект на потребление с аб.

№ *** по партида с кл. № ***, находящ се в гр. Варна, ул. Т., ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда (27.04.2023 г.) до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 597, 40 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху върху главницата за периода от 04.05.2018 до 21.04.2023 г., за които суми в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 2470 от 02.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 5415/2023 г. по описа на РС-Варна.

1

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице условията за начисляване на допълнително количество ел. енергия по партидата на ищците. Твърди се, че процесната сума представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера и е дължима. С оглед неизпълнение на задължението на ответниците на падежа, същите дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от забавата до окончателното й изплащане. Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете му да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, насрещните страни – ответниците Д. Е. М. и М. Е.

М., двамата от гр. Варна, оспорват жалбата, считат, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настояват да бъде потвърдено. Поддържат и наведеното в първата инстанция възражение за погасяването на претендираните от ищеца вземания (в случай, че се приеме, че ответниците дължат на ищеца претендираните суми) по давност. Претендират присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба, настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете му да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

Ответниците по жалбата не се явяват в съдебно заседание, не изпращат представител. В писмено становище от 17.01.2025 год. оспорват жалбата, поддържат подадения писмен отговор, включително и възражението си за погасяване на претенциите на ищцовото дружество по давност.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от „ЕнергоПро Продажби“ АД – Варна срещу Д. Е. М. и М. Е. М., двамата от гр. Варна, по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество следните суми: сумата от 3 189, 92 лева, представляваща главница за периода от 07.10.2016 г. до 06.10.2017 г., съставляваща стойност на служебно начислено количество електрическа енергия по фактура № 0264734827/13.04.2018 г. за обект на потребление с аб. № *** по партида с кл.

№ ***, находящ се в гр. Варна, ул. Т., ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда (27.04.2023 г.) до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 597, 40 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху върху главницата за периода от 04.05.2018 до 21.04.2023 г., за които суми в полза на ищцовото дружество е 2 издадена Заповед № 2470 от 02.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 5415/2023 г. по описа на РСВарна.

В исковата си молба ищецът е навел следните твърдения:

Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД твърди, че ответниците са потребители на ел. енергия на обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Т.“ ***, с аб.

№ ***. Посочено е, че е извършена техническа проверка на измервателната система в процесния обект, за което е съставен Констативен протокол № 1900765/06.10.2017 г. от служители на „Електроразпределение Север“ АД, предвид качеството на дружеството на оператор на разпределителна мрежа по смисъла на пар. 1, т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ и като такъв е собственик на СТИ, на основание чл. 116, ал. 6 от ЗЕ. При извършената проверка е установено наличието на показания от 20 049, 2 кВтч в „невизуализиран“ регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет. Горното количество ел. енергия от 20 049, 2 кВтч е било потребено от обекта на ответниците, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия от 20 049, 2 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Посоченото количество ел. енергия от 20 049, 2 кВтч е остойностено с фактура № 0264734827/13.04.2018 г. за сумата от 3189, 92 лева, представляваща стойност на служебно начислено количество ел. енергия за периода от 07.10.2016 г. до 06.10.2017 г., със срок за плащане до 03.05.2018 г. Твърди, че начислената по партидата на ответниците сума от 3189, 92 лева съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта им на потребление ел. енергия, заплащането на която ел. енергия те дължат на ответното дружество, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД по продажбеното правоотношение между страните. С оглед неизпълнение на задължението им да платят горната сума на падежа – 03.05.2028 год., ответниците дължат и обезщетение за забава в размер на сумата от 1 597, 40 лева за периода от 04.05.2018 г. до 21.04.2023 г.

За удовлетворяване на вземанията му за горните суми, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 5415/2023 год. по описа на РС-Варна, срещу която ответниците са подали възражение по реда на чл. 414, ал. 1 и 2 ГПК, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на исковете за установяване на вземанията му към ответниците.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковете си и настоява да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание, ответниците Д. Е. М. и М. Е. М. оспорват исковете. Не оспорват, че за процесния период с ищцовото дружество са били валидно обвързани от договор за продажба на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Т.“ *** с аб. № ***. Навеждат възражение, че вземанията на ищеца са погасени по 3 давност. Посочва се, че от падежа на задължението до датата на депозиране за заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е изминал период по-дълъг от три години, а претендираното от ищеца главно вземане представлява периодично вземане и по отношение на него приложение следва да намерят правилата за кратката тригодишна давност, на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В евентуалност ответниците излагат доводи, че в тяхна полза е изтекла и общата петгодишна давност, предвид това, че начало на последната се явява крайната дата на доставката на ел. енергията – 06.10.2017 г. Оспорват и Констативен протокол № 1900765/06.10.2017 г., като твърдят, че не отговаря на изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ (отм.). Считат, че не е установено по категоричен начин действително натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3. Настояват за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на сраните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че ищецът и ответниците са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия.

Не е спорно също, че ответниците са потребители на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Т.“ *** с аб. № ***.

От констативен протокол № 1900765/06.10.2017 год. е видно, че на посочената дата служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД /сега „Електроразпределение Север“ АД/, са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1114 0215 6433 0921, монтиран на обекта на ответниците с аб. № ***, при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 2563 кВтч; 1.8.2 – 3241 кВтч; 1.8.3 – 20 049 кВтч и 1.8.4 – 000000 кВтч и 1.8.0 – 25 854 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 508934 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели, с посочени три имена и точни адреси, които са подписали констативния протокол без забележки.

Извършената от БИМ, РО Варна метрологична експертиза, материализирана в Протокол № 538/03.04.2018 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е установила намеса в тарифната схема на електромера - действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа: Т3 – 20 049,2 kWh. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергия.

Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ и извършена техническа проверка, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от 20 049 кВтч за периода 07.10.2016 год. до 06.10.2017 год. за обекта на ответниците с аб. № ***. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с № 4

264734827/13.04.2018 год. за сумата от 3189, 92 лева.

Описаните документи са изпратени до М.ян и са получени от И.И. на 17.04.2018 г.. От представения Констативен протокол № 11145919 от 11.08.2015 г. се установява, че процесното СТИ с фабр.№ 1114 0215 6433 0921 е монтирано на обекта на потребление на ответниците с нулеви показания за дневна и нощна тарифи.

От представените заявления № 4828610 и № 4828611 от 03.05.2018 г. за продажба на електрическа енергия се установява, че процесната партида с кл.

№ *** и аб. № *** досега се е използвала от Д. М.. От представената справка от АВп се установява, че на 20.08.2020 г. Д. Е. М. и М. Е. М. са дарили процесния апартамент (обект на потребление с аб. № ***) на Е. М. М..

От заключението на вещото лице инж. З. по изслушаната в първата инстанция съдебно- електротехническа експертиза, се установява, че електромерът с фабр. № 1114 0215 6433 0921, монтиран на обекта на ответниците, е преминал първоначална метрологична проверка. Натрупаната енергия в регистър 1.8.3 е преминала през електромера и е реално потребена от обекта. Няма вмешателство върху измервателната схема, в която е било включено процесното СТИ. Налице са били техническите предпоставки за извършване на корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ. Първата възможна дата за извършване на софтуерното въздействие е 11.08.2015 г. – датата, на която е бил монтиран на обекта. Не може да се установи с точност кога е извършено въздействието, но през електромера може да премине процесното количество електроенергия за период от 1 година. От заключението на вещото лице инж.

Разпечатката съдържа 38 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c1b6dea-7f6c-45dc-8778-adf35f57a5a5