Решение № 17 от 20.04.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. София , 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Катя А. Хасъмска

Емилия В. Александрова

ТАНЯ П. КАНДИЛОВА при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Емилия В. Александрова Въззивно гражданско дело № 20201100509762 по описа за 2020 година Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. Ю. П. срещу Решение № 125081/18.06.2020 г., постановено по гр. дело № 26363/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149-ти състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени подробни съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението или в случай, че същото бъде намерено за правилно - да се отменят наложените ограничителни мерки или да наложат такива, съобразени с фактическата ситуация и изтеклите вече срокове на действие на наложените привременни мерки.

Въззиваемата страна С. В. П. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

1

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на С. В. П. срещу Б. Ю. П. – за защита от домашно насилие, извършено на 02.05.2019 г., на 04.05.2019 г. и на 08.05.2019 г., описано в молбата от 14.05.2019 г. и в нейното уточнение от 20.05.2019 г.

С Решение № 125081/18.06.2020 г., постановено по гр. дело № 26363/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149 -ти състав, е издадена заповед, на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, срещу Б. Ю. П., ЕГН ********** в полза на С. В. П., ЕГН **********, като е задължен Б. Ю. П., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. В. П.; забранено му е, на основание чл. 5, ал. 1, т.

3, предл. 1 ЗЗДН, да я приближава на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита; забранено му е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, да приближава жилището, обитавано от С. В. П., находящо се гр. София, ул. „********* на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита, забранено му е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗЗДН, да приближава местоработата на С. В. П., както и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита; задължен е да посещава специализирана програма за лица, извършители на домашно насилие, финансирана от министерство на правосъдието, предоставена от център за индивидуални и фамилни психологически консултации; предупреден е, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата; наложена му е, на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, , глоба в размер на 300,00 (триста) лева, платима в полза на държавния бюджет; осъден е, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.

Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

2

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а на другите не вярва. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на свидетеля Я.П., от които се установява, че на 04.05.2019 г. въззивникът е обиждал молителката с думите „курва“, „проститутка“, псувал я, започнал да я удря с юмруци, при което свидетелят отървал молителката и негова майка, изляло кореспондират с изложеното в уточнителната молба на молителката, както и с представената декларация. Относно акта на домашно насилие, извършен на 08.05.2019 г., свидетелят не е бил пряк очевидец, но е възприел нейното състояние, тъй като молителката му се е обадила по телефона и му разказала за пътуването в колата и че ответникът започнал за я удря, при което тя поискала да спре, но той отказал, като при спиране поради задръстване, молителката успяла да слезе от колата и да подаде сигнал в полицията. Когато свидетелят се върнал от Варна, живял в жилището на страните около половин седмица, защото ответникът нападал и него, като впоследствие напуснал жилището, жилището напуснала и неговата майка, която живеела при приятелка. Показанията на този свидетел относно акта на домашно насилие, извършен на 08.05.2019 г. се подкрепят от показанията на свидетелката Рабачева, която не е била очевидец, но на 09.05.2019 г. молителката й се обадила и казала, че е напуснала мъжа си, защото предишния ден се скарали, като той й посегнал. Свидетелката е посочила също, че през 2018 г. молителката лежала в болница със счупен нос, а също така, когато на 09.05.2019 г. молителката дошла при нея, тя плачела, като свидетелката й предложила да остане при нея. След това имало и други 3 инциденти, на които свидетелката присъствала, включително и когато намерили в колата й подслушвателно устройство.

Настоящият съдебен състав намира за доказан и акта на домашно насилие, извършен на 02.05.2019 г., тъй като молителката е представила декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, а съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЗДН, в производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс, като чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН регламентира, че доказателствено средство в производството по ал. 1 може да бъде и декларацията по чл. 9, ал. 3.

Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях. Въззивникът е извършил действия, които представляват физическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, и които са основание за реализиране на отговорността му по този закон.

Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на домашно насилие, упражнено от ответника, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими по спора доказателства, а наложените защитни мерки са съобразени, както с естеството на насилническите актове, така и с положението, в което се е намирала молителката при осъществяване на акта на домашно насилие на 08.05.2019 г. – в колата на ответника, който не откликнал на молбата й да спре и единствено попадането в задръстване, позволило на молителката да изскочи от колата и да избяга. Неоснователни се явяват и доводите на въззивника, че при подаването на заявлението от страна на молителката в полицията, служители на 4-то РУ на СДВР, които я придружават на 08.05.2019 г., не са му обяснили на разбираем за него език смисъла на тяхното присъствие в дома му, не са му разяснили правото на преводач и правна помощ, както и че връчената му заповед за незабавна защита от 15.05.2019 г., не му е предявена на руски език, доколкото съгласно чл. 4, ал. 1 ГПК, съдебният език е българският, а пред първата инстанция ответникът, макар и да е посочил при връчването на заповедта за незабавна защита, че не разбира и че желае да му бъде преведена на руски език, е ангажирал адвокат, който не е направил искане в тази насока – видно от протокола от съдебно заседание, проведено на 09.06.2020 г. пред Софийски 4 районен съд.

Представеното копие от паспорта на въззивника, че същият е гражданин на Руската федерация, не разколебават становището на настоящия състав относно правилността на постановеното първоинстанционно решение, както в адекватността на наложените защитни мерки.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Въззивният съд осъжда въззивника да заплати по сметка на СГС държавна такса за въззивната жалба в размер на 12.50 лв.

По разноските:

С оглед изхода на делото, въззивникът Б. Ю. П. няма право на разноски.

Именно с оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемата страна, като съдът осъжда Б. Ю. П., ЕГН **********, да заплати на С. В. П., ЕГН **********, сторените разноски в производството по въззивно гражданско дело № 9762/2020 г. по описа на Софийски градски съд в размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125081/18.06.2020 г., постановено по гр. дело № 26363/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149 -ти състав.

ОСЪЖДА Б. Ю. П., ЕГН **********, да заплати на С. В. П., ЕГН **********, сторените разноски в производството по въззивно гражданско дело № 9762/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение – Брачни състави, I-ви въззивен брачен състав, в размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6