Определение № 1196 от 09.11.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1196 гр. Перник, 09.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500886 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от А. Б. Ч. против Разпореждане № 30604/19.10.2026г., постановено по ч.гр.д. № 11404/2026 г. на РС-Перник, с което е отхвърлено искането, депозирано от А. Б. Ч. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „Дойче Луфтханза“ АД, за сумите: 250 евро – представляваща обезщетение за отменен полет № LH1426 от гр. Франкфурт, Германия до гр. София, България, с разписание за 12.03.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 10.86 евро – държавна такса и 204.52 евро – адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като „Дойче Луфтханза“ АД – Германия осъществява търговската си дейност на територията на Република България чрез търговското си представителство, вписано в БУЛСТАТ под № 121773298, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Изток“, бул.

„Драган Цанков“ Тетрикс № 23а, ет. 5. Аргументи в подкрепа на основателността на заявлението съзира в производства с идентичен предмет, които са приключили с издадена заповед за изпълнение, респективно решения срещу самото търговско представителство, на които се позовава. Иска се отмяна на разпореждането и издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните със заявлението вземания.

Окръжен съд-Перник, като съобрази изложените в жалбата доводи и приложеното по делото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно 1 легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество е основателна.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че длъжникът „Дойче Луфтханза“ АД няма седалище и адрес на управление на територията на Република България. Според чл. 24, ал. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите чуждестранните лица, които имат право да извършват дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които се регистрират в Българската търговско-промишлена палата. Те са неперсонифицирани и неправосубектни /чл. 24, ал. 2 от същия закон/ и не могат да се конституират като страни по граждански дела, тъй като не разполагат с активна/пасивна процесуална легитимация, с изключение на административните производства, свързани с данъчни и осигурителни въпроси.

По аргумент от чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК и т. 3б от ТР № 4/2013-2014 на ОСГТК на ВКС, заявлението за издаване на заповед за изпълнение се отхвърля, ако посоченото като длъжник лице няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България. Доколкото по делото не е установено „Дойче Луфтханза“ АД да има седалище на територията на Република България, то подаденото заявление следва да бъде отхвърлено.

Заповедното производство е факултативен способ за защита на права, което може да бъде проведено при наличие на специфични предпоставки. Липсата им не осуетява възможността на заявителя да потърси защита на правата си по общия ред на исковото производство и международното частно право.

Въззивният съд не споделя развитата теза. В чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК е предвидено, че съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, както и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. При тълкуване на посочените две разпоредби се налага извод, че предпоставка за издаване на заповед за изпълнение е длъжникът на вземанията, за които се иска издаване на заповед за изпълнение, да има формална или фактическа връзка с територията на Република България, която в случаите на длъжник - физическо лице е осъществена, когато то има постоянен адрес или обичайно местопребиваване в страната, а в случаите на длъжник - юридическо лице – когато то има седалище или място на дейност в страната. Това се приема и в практиката на ВКС /вж. Определение № 547/22.08.2013 г., постановено по ч.т.д. № 1355/2013 г. по описа на ВКС, II т.о./. В това определение е посочено също, че достатъчно е наличието на една от предвидените в чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК предпоставки, при които се счита, че е налице връзка с територията на Република България, за да е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника. Така въведеното изискване за издаване на заповед за изпълнение е свързано с характера на заповедното производство, което има за цел да се провери дали претендираното от кредитора вземане е спорно или не, което предполага да бъде осигурена възможност за връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, което може да се осъществи без изготвяне на съдебни поръчки само ако длъжникът има адрес на територията 2 на страната, на който да може да бъде намерен.

Тогава, когато длъжник по вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение, е юридическо лице, което е регистрирано съгласно законите на държава, различна от Република България, то няма как да има седалище в страната, поради което и за да може срещу него да се проведе успешно заповедното производство, то трябва да има място на дейност на територията на Република България съгласно чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК. Съдът счита, че тази предпоставка ще е налице, когато едно чуждестранно търговско дружество има открито търговско представителство в страната.

В чл. 24 от Закона за насърчаване на инвестициите /ЗНИ/ е предвидено, че чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата. Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗНИ търговското представителство не представлява самостоятелно юридическо лице и не може да извършва стопанска дейност. Забраната за търговското представителство да извършва стопанска дейност, която е установена с тази правна норма, трябва да се тълкува в смисъл, че то не може да извършва самостоятелно такава дейност, което разрешение е напълно логично, защото само един самостоятелен правен субект, който има призната от закона правоспособност и дееспособност, може да влиза в облигационни отношения с трети лица и да извършва дейност, включително и стопанска такава. За да може да се издаде заповед за изпълнение срещу едно чуждестранното юридическо лице, обаче в закона не е поставено изискване то да извършва дейност на територията на Република България чрез самостоятелен правен субект, който е регистриран съгласно законите на страната и е правоспособен и дееспособен да осъществява такава дейност. Законът поставя като условие единствено това юридическо лице да има обособено място на дейност в страната. За да се произнесе дали регистрирането на търговско представителство на територията на Република България е факт, който доказва, че едно чуждестранно юридическо лице има обособяване на част от дейността си в страната, съдът съобразява, че е налице законова дефиниция на понятието място на стопанска дейност в ДОПК. В §1, т. 5, б. „а“ от ДР на ДОПК е предвидено, че „място на стопанска дейност“ е определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство и др. От това законово определение се налага изводът, че търговското представителство представлява определено място, на което едно чуждестранно лице извършва стопанска дейност. Следователно когато едно чуждестранно лице е открило и регистрирало търговско представителство на територията на Република България, трябва да се приеме, че то има място за осъществяване на дейност в страната (вж. в този смисъл преобладаващата съдебна практика – Определение № 19392/29.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 12609/2024 г. на СГС, Определение № 679 от 18.09.2026 г. по в.ч.гр.д. № 422/2026 г. на ОС-Габрово, Определение № 359 от 12.08.2026 г. по в.ч.гр.д. № 319/2026 г. на ОС – Смолян, Определение № 875 от 25.09.2026 г. по в.ч.гр.д.

№ 491/2026 г. на ОС – Шумен, Определение № 713/11.12.2025 г. по в.ч.гр.д. № 3

474/2025 г. на ОС – Монтана, Определение № 1824 от 11.04.2025 г. по в.ч.гр.д.

№ 692/2025 г. на ОС – Варна, Определение № 22027 от 6.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 12204/2025 г. на СГС, Решение № 3838 от 5.06.2026 г. по в. гр. д. № 14413/2025 г. на СГС, Решение № 3113 от 8.05.2026 г. по в. гр. д. № 8831/2025 г. на СГС и др./.

Посоченото тълкуване не е в противоречие това на член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012, който определя не само международната, но и териториалната компетентност на съда по място за изпълнение на задължението (мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета) (вж. т. 23-т. 27 от Определение от 13.12.2023 г. по дело C- 319/23 [А.] на СЕС), тъй като при евентуално предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК, той следва да бъде разгледан от Софийския районен съд - съдът по мястото на пристигане на самолета.

В настоящия случай от посоченото в заявлението и справка в публичния регистър БУЛСТАТ е видно, че длъжник по вземанията е търговско дружество - „Дойче Луфтханза“ АД, което е учредено и действа съгласно законите на Германия, т.е. чуждестранно юридическо лице. Като такова, то няма седалище на територията на Република България, поради което срещу него може да се издаде заповед за изпълнение само ако то има място на дейност на територията на страната. В заявлението се сочи, че това дружеството има регистрирано търговско представителство на територията на Република България, като това се и установява от извършена справка в регистър БУЛСТАТ. С оглед на този факт и по изложените в предходните абзаци мотиви следва да се приеме, че това чуждестранно юридическо лице има място на дейност на територията на Република България, което е неговото търговско представителство. Това означава, че в случая не е осъществена пречката по чл.

411, ал. 2, т. 5 ГПК, при която срещу това дружество не може да бъде проведено успешно заповедното производство, като същевременно са налице всички предпоставки за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „Дойче Луфтханза“ АД, дружество учредено съгласно законите на Германия, за описаните в заявлението вземания.

Поради несъвпадение на крайния извод на въззивния съд, с този на първоинстанционния, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно и да се постанови районният съд да издаде заповед за изпълнение срещу длъжника за претендираните със заявлението вземания.

Водим от горното Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 30604/19.10.2026г., постановено по ч.гр.д.

№ 11404/2026 г. на РС-Перник и вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която да бъде разпоредено длъжникът „Дойче Луфтханза“ АД, дружество учредено съгласно законите на Германия, действащо на територията на Република България чрез търговското си представителство, вписано в БУЛСТАТ под № 121773298, със 4 седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Изток“, бул.

„Драган Цанков“ Тетрикс № 23а, ет. 5, да заплати на А. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** сумите от 250 евро – представляваща обезщетение за отменен полет № LH1426 от гр. Франкфурт, Германия до гр. София, България, с разписание за 12.03.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 10.86 евро – държавна такса и 204.52 евро – адвокатско възнаграждение.