Решение № 103 от 15.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Бургас, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. Костова като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20232100601669 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 15 от 23.10.2023г., постановена по НЧХД № 248/2023г., Районен съд-Айтос признал подсъдимия Х. А. А., ЕГН **********, за виновен в това, че на 08.04.2023г. в с. П., Община *******, Бургаска област, пред дома си на ул. „******“ № *, чрез нанасяне на удари с неустановен по делото твърд, тъп предмет, с режещ ръб, причинил на К. А. К., ЕГН **********, от с. П., Община ****, рана в областта на главата, охлузвания в областта на лява ръка с добре изразен травматичен произход, локализиран в средната към долната трета и дланта на лява ръка, както и му причинил по описания начин ограничение и болезненост на движението в лявата гривнена става и кръвонасядания в областта на лява подбедрица, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК освободил подс. Х. А. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева.

На основание чл.52, вр. чл. 45 от ЗЗД съдът осъдил подсъдимия А. да заплати на К. К. сумата в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 08.04.2023г., до окончателното й 1 изплащане, като отхвърлил иска за горницата от 2 000 лева до пълния предявен размер от 8 000 лева.

С присъдата, съдът признал подсъдимия А. на невинен и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.144, ал.1 от НК, като отхвърлил изцяло предявения от К. граждански иск за причинените му неимуществени вреди от това престъпление.

Със същия съдебен акт на основание чл.189, ал.3 от НК осъдил подсъдимия А. да заплати по сметка на РС-Айтос сумата от 80 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимият А., който чрез защитника си – адв. Г. К. от АК-Бургас, я обжалва в срока по чл.319, ал.1 от НПК пред Окръжен съд – Бургас с доводи за неправилност и необоснованост. По делото не били налице достатъчно доказателства, позволяващи категоричен извод, че подс. А. бил извършил инкриминираните с тъжбата деяния. Присъдата била постановена единствено въз основа на твърденията на частния тъжител, които не съставлявали годно доказателство.

Наред с това при първоначалния му разпит пред полицейските служители, тъжителят К. бил посочил, че не видял с какъв предмет бил ударен, а при прегледа му от лекар заявил, че ударите му били нанесени с брадва, като също така твърдял, че нараняванията му били причинени на 09.04.2023г., а с тъжбата сочел, че деянието било извършено на 08.04.2023г. Навеждат се твърдения, че дори и да се приеме, че подс. А. бил нанесъл удари на тъжителя, то те били с цел самозащита от осъщественото непосредствено преди това нападение от страна на тъжителя към подсъдимия. Настоява се атакуваната присъда да бъде отменена, а подсъдимият да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

По делото е постъпила и въззивна жалба от тъжителя К., чрез повереника му – адв. Б. П. от АК-Бургас, съдържаща искане за отмяна на присъдата в оправдателната й част и постановяването на нова, с която подс.

А. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.1 от НК, като гражданските искове, предявени за причинените на тъжителя неимуществени вреди от двете деяния, да бъдат уважени в пълен размер.

Във въззивното съдебно заседание частният тъжител К. К., редовно призован, се явява лично, заедно с повереника си – адв. П., който поддържа жалбата и отправените с нея искания. Счита, че по делото били събрани достатъчно доказателства, включително и от проведеното пред настоящата инстанция съдебно следствие, сочещи, че на посочените дата и място подс. А. бил отправил закани с престъпление към тъжителя, поради което деецът следвало да бъде наказан. Възразява се срещу извода на районния съд, изложен в мотивите към присъдата, че на тъжителя било причинено найлекото възможно увреждане – лека телесна повреда. Настоява се, че интензитетът на увредите бил по-тежък от възприетия от съда.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Х. А., 2 редовно призован, се явява лично. Заявява, че поддържа жалбата си и желае да се защитава сам.

В последната си дума подс. А. твърди, че бил предупредил тъжителя да не закача децата му и изразява нежеланието си да заплаща парична сума на тъжителя.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК намира въззивната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна.

Районният съд е събрал по съответния процесуален ред и е обсъдил всички относими към делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка, съответстваща на установената от настоящата въззивна инстанция, а именно:

Подсъдимият Х. А. А., ЕГН **********, живее в с. П., Община *****, Бургаска област, на адрес: ул. „********“ № *. Той е ********* гражданин, *******, ********и е ********.

Подсъдимият А. и частният тъжител К. са братовчеди и двамата живеят в с. П., Община ******. Те били в близки отношения, които обаче се влошили поради възникнали пререкания между тях във връзка с дъщерите на подс. А..

От страна на семейството на подсъдимия били неколкократно били подавани жалби към прокуратурата с твърдения за осъществен сексуален тормоз от страна на К. към дъщерите на подсъдимия, в частност към свид. С. А..

На 08.04.2023г., докато се прибирали от религиозната вечеря (*****), организирана в с.П., съпругата на подсъдимия – свид. А. А., заедно с двете им дъщери – свидетелите С. А. и Х. А., видели, че зад тях, с велосипед, се движел тъжителят К.. Трите жени възприели поведението на тъжителя като притеснително, поради което свид. С. А. се обадила по телефона на баща си – подс. А., който по това време се намирал в дома си, и му съобщила, че тъжителят К. ги следял. Подс. А. взел със себе си неустановен по делото твърд, тъп предмет с режещ ръб и излязъл пред дома си. Чакайки семейството си да се прибере, покрай дома му преминал тъжителят К., с управляваният от него велосипед. Двамата разменили помежду си неустановени по делото реплики, след което подс. А., с носения от него твърд, тъп предмет, с режещ ръб, нанесъл на пострадалия К. множество удари по главата, лявата ръка и левия крак, след което се прибрал в дома си. Тъжителят видял, че от главата му се стичала кръв, поради което незабавно, след като се прибрал в дома си, позвънил на своя близък – свид. И. К., който му оказал първа помощ. Малко след това пострадалият бил отведен от сина си във филиала на ЦСМП в гр.*****, където бил прегледан от дежурния лекар, който констатирал контузни рани на главата и лявата ръка на тъжителя.

На 10.04.2023г. тъжителят К. посетил отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ - Бургас, където бил прегледан от съдебен лекар. При прегледа 3 били установени множество травми, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – рана в областта на главата; охлузвания в областта на лява ръка с добре изразен травматичен произход, локализиран в средната към долна трета на дланта на лява ръка, правещи движенията на лява гривнена става болезнени и ограничени; и кръвонасядане в областта на лява подбедрица. Въз основа на констатираното, на тъжителя било издадено съдебномедицинско удостоверение № 127/2023г. от 10.04.2023г., в което е посочено, че травмите е възможно да са получени по време и при обстоятелства, както съобщил К. – бил ударен в областта на главата с брадва, или твърд, тъп предмет с режещ ръб, след което бил съборен на земята и отново бил удрян с посочения предмет.

Фактическите положения, формулирани от настоящата въззивна инстанция, се обосновават от анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно от показанията на свидетелите И. К., А. А. и С. А., от писмените доказателства, прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК – фиш за спешна медицинска помощ от 08.04.2023г., издаден от

ЦСМП-Бургас, филиал

********; съдебномедицинско удостоверение № 127/2023г. и справка за съдимост по отношение на подс. А..

Доказателственият анализ, извършен от първоинстанционния съд при спазване принципните правила на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал.5 от НПК, му е позволил да изведе правилната фактическа обстановка, с което е разкрил обективната истина по делото. Вътрешното убеждение на съда е формирано въз основа на обективната оценка на всички събрани доказателства, което сочи за обоснованост на присъдата. Противно на твърденията на защитата, настоящият състав, изследвайки мотивите към обжалвания акт, счита, че районният съд е обсъдил в достатъчна степен наличния по делото доказателствен материал и е изследвал отделните доказателствените източници както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Правилно е решил и е възприел за доказани обстоятелствата, изложени в тъжбата относно нанесените на пострадалия увреждания. Те се установяват по безспорен начин от всички налични по делото доказателства, и именно поради това възраженията на защитата, че по делото съдът бил изправен пред „…думата на тъжителя срещу думата на подсъдимия…“, като обективно неверни, следва да се оставят без уважение. Непосредствено след инцидента, при тъжителя отишъл свид. И. К., който освен разказа на пострадалия, лично е възприел и част от нанесените му увреждания и кръвта, която пострадалият имал по лицето и ръцете си. Непосредствено след това тъжителят К. е бил отведен до ЦСМП-Бургас, филиал ****, където е бил прегледан от дежурния лекар. Той е констатирал увреждания по К. – контузни рани по главата и лявата ръка, след което спрямо него са били приложени съответните медицински манипулации. На 10.04.2023г. лекарят в отделението по съдебна медицина при „МБАЛ-Бургас“ АД е констатирал описаните в настоящото изложение увреди, и изрично е посочил, че те отговарят да са получени по сочения от 4 освидетелствания К. начин, който пък изцяло съответства на описания в тъжбата механизъм – бил е удрян с твърд, тъп предмет с режещ ръб. Вярно е, че пострадалият първоначално е възприел използвания от нападателя си предмет, с който е бил удрян, като брадва, но доколкото деянието е било осъществено в тъмната част на денонощието, започнало е внезапно и е ескалирало мигновено, то напълно разбираемо у него са се формирали погрешни представи относно средството на престъплението. Факт е обаче, че по тялото и главата му са били нанесени множество увреждания, които са били причинени не се ръце и крака, а с конкретен предмет, който не е категорично установен по делото. Няма спор, че в представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 127/2023г. от 10.04.2023г., издадено от отделението по съдебна медицина при „МБАЛ-Бургас“ АД, съдебният лекар е вписал, че на 09.04.2023г., около 21:00 часа на освидетелствания К. му били нанесени удари, съгласно казаното му от него. Това обстоятелство обаче не влече след себе си последиците, за които защитата настоява. Времето и мястото на деянието са безспорно установени по делото не само от дотук посочените данни, но дори и от обясненията на подс. А., включително и от показанията на членовете на семейството му – свидетелите А. А. и С. А..

Дали неправилно отразената в удостоверението дата се дължи на неточност при въвеждането й от медицинското лице, или на неправилното й съобщаване от пострадалия е ирелевантно, доколкото, както беше изяснено, по делото са налице достатъчно източници на фактически данни, от които се установяват коментираните обстоятелства.