Решение № 1132 от 12.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1132 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330111088 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно осн. чл.422 ГПК, във вр. с чл.535 ТЗ.

Ищецът Я. Г. Б. твърди, че в негова полза в качеството му на заявител по чл.417 ГПК против ответника са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ - запис на заповед от *** г., която била издадена за сумата 6300 евро от ответника Т.. Сумата не била платена на падежа *** г., поради което било поискано издаване на посочената заповед за незабавно изпълнение за сумата 6300 евро. Тъй като било постъпило възражение от страна на длъжника, подадено в срок, се иска да бъде установено съществуването на вземането, което е предмет на заповедта за изпълнение, а именно 6300 евро.

Ответникът К. И. Т. не оспорва факта на подписване на записа на заповед, не оспорва от формална страна и менителничния ефект. Твърди, че вземането е погасено по давност, тъй като е прескрибирано съобразно срока, предвиден в чл. 531 от ТЗ.

Евентуално излага твърдения, че дори да се приеме, че са налице основания за претенция за неоснователно обогатяване, с оглед чл. 534 от ТЗ предвид това, че е налице каузално правоотношение по предаване на сумата, е изтекла петгодишната давност, считано от получаване на сумата.

Във връзка с възражението но ответника ищецът репликира, че давността е прекъсната чрез признание от страна на издателя на записа на заповед.

Съдът намери за установено следното:

1

Със заявление по чл.417 ГПК от 22.10.2019г. ищецът предявил претенция срещу ответника сумата 6300 евро, дължима по запис на заповед издаден на ***г. с падеж ***г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението 16.06.2022г. до окончателното изплащане. По заявлението било образувано приложеното ч.гр. дело №8841/2022г. и издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за главницата, законната лихва от подаване на заявлението и разноски от 246,43 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение. В срок срещу заповедта постъпило възражение от ответника / лист 15 и 18 на приложеното дело/ .

Документът удостоверяващ вземането е запис на заповед от издаден на ***г. от К. И. Т.. Посоченият в записа падеж е ***г., а мястото на плащане е гр. ***. Издаден е с клаузи „без протест“ и „без предявяване за приемане“/ лист 6 на приложеното дело/ .

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Ищецът Б. черпи права от ценна книга – запис на заповед издадена ответника Т..

Представения в заповедното производство запис на заповед има реквизитите предвидени в чл.535 ТЗ, като падежът му е настъпил на посочената от издателя дата ***г. Това основание - ценна книга на заповед, която е посочено като в подаденото заявление по чл. 417 ГПК.

Съгласно чл.531 ал. 1 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Относно записа на заповед, съобразно чл. 537 ТЗ се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. Следователно искът за вземането срещу издателя на записа на заповед се погасява с давност от три години, считано от падежа. Падежът на задължението е ***г. като тригодишният срок е изтекъл на 22.08.2019г.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 16.06.2027г., тоест след изтичане на давностния срок. Нито в заявлението нито в настоящия иск за него е въведено казуално основание пораждащо вземане за дължимата сума. Липсват и изложени твърдения, че ответникът се е обогатил неоснователно със сумата по записа, поради изтичане на давността. Ищецът не би и могъл, с оглед изискването за идентичност между заявеното в заповедното производство вземане и предмета на иска по чл.422 ГПК, да твърди друго правно основание от посоченото в заповедтта на изпълнение.

Неоснователна е репликата на ищеца, относно това, че давността за вземането е прекъсната на осн. чл. 116 б.“а“ ЗЗД, поради направено от длъжника признание. Не се представиха доказателства относно такова признание, от страна на ищеца, който носи доказателствената тежест за това обстоятелство.

Предвид изложеното съдът намира, че искът за вземането следва да се отхвърли като погасен по давност.

2

По разноските:

Предвид изхода на делото на ответника се дължат разноски, като в случая те се изчерпват с разходите направени от него за заплащане на адвокатско възнаграждение в настоящото и заповедното производства. За заповедното производство е заплатен хонорар от 1099 лв. с ДДС /лист 19 на прил. дело/ , а в исковото 1800 лв. с ДДС / лист 21/.

Така общо се претендират 2 899 лв. с ДДС.

Ищецът е направил възражение за прекомерност на посоченото от ответника адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно.

Независимо от размера на материалния интерес предмет на заповедта за изпълнение, защитата на длъжника по нея се ограничава с проучване на делото и попълване на нормативно установен образец за възражение. Предвид това, обемът на предоставената правна помощ на длъжника в заповедно производство е значително помалък от тази по общото исково производство и не изисква разход на значителни време и усилия, като това важи не само за процесуалния представител, но и за решаващия орган. Ето защо съдът намира, че съобразно цената на иска, спецификата на материята и характера на производството възнаграждение от 500 лв. с ДДС е адекватно и справедливо.

При определяне на разноските за възнаграждение на ответинка в исковото производство, съдът намира, че следва да отчете, немалкия материалнен интерес и спецификата на материята в областта на менителничното право. Същевременно следва да се вземе предвид и това, че делото е протекло без усложнения свързани с доказването или предявяване на допълнителни искания и възражения, като са проведени само две съдебни заседания. Тоест не е налице правна и фактическа сложност, която да се определи като висока. Предвид това, разноските за хонорар следва да се определян на 1300 лв. с ДДС.

Така за двете производства в полза на ответника следва да се присъдят общо разноски в размер на 1800 лв. с ДДС.

Сумата за разноски следва да бъде присъдена в действуващата валута – евро, като се посочи нейната левова равностойност.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.535 ТЗ, предявен от Я. Г. Б.

ЕГН **********, с адрес *** против К. И. Т. ЕГН **********, с адрес: *** относно установяване съществуването на вземане на за сумата 6300 евро – главница дължима по запис на заповед издаден на ***г. с падеж ***г., ведно със законната лихва върху 3 нея, считано от подаване на заявлението - 16.06.2022г. до окончателното изплащане, относно което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр. дело №8841/2022г. на Пловдивския районен съд, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА Я. Г. Б. ЕГН ********** да заплати на К. И. Т. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 920,32 евро / 1800 лв./ с ДДС, представляваща общо разноски за заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4