Решение № 1185 от 12.12.2025, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1185

Монтана, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - III състав, в съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БИСЕРКА БОЙЧЕВА административно дело № 20257140700369 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Делото е образувано по жалба от Б. А. Б., с постоянен адрес: [населено място], [жк] , [адрес], против Отказ рег. № 1808р-31937/04.11.2025 г. на Началника на РУ – Монтана при ОД на МВР – Монтана, с който на жалбоподателя е отказано да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, поради липса на основателна причина ,която по несъмнен начин обосновава издаване на разрешение за самоотбрана.

Жалбоподателят оспорва процесния отказ като твърди, че същият е незаконосъобразен и неправилен. Релевира възражения, че не са налице законови основания за отказ по чл. 58, ал. 1,т.10 от ЗОБВВПИ, тъй като не е осъждан, не е привлечен като обвиняем, не страда от заболявания, препятстващи безопасното боравене с оръжие, и е представил в срок всички изискуеми документи. Посочва, че е бивш служител на МВР с дългогодишен професионален опит и преминати системни подготовки за безопасно и отговорно боравене с огнестрелно оръжие. Твърди, че повече от 20 години притежава разрешение за късоцевно огнестрелно оръжие, като през този период не са констатирани нарушения или инциденти от негова страна. Сочи, че към момента работи във фирма на съпругата си „ХРУМ 2“ ЕООД – търговско дружество с оборот над 300 000 лв. за последните девет месеца, в рамките на чиято дейност ежедневно се борави със значителни парични средства и стоки с висока стойност, което създава реален риск за неговата лична сигурност. В тази връзка счита, че необходимостта от носене на оръжие за самоотбрана е обективно обусловена. Навежда възражение за липса на конкретни мотиви в оспорения отказ, като поддържа, че административният орган не е изложил фактически и правни съображения, които да обосновават неблагоприятния за него административен акт. Позовава се на нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Моли съда, след обсъждане на представените доказателства и изложените доводи, да отмени отказ рег. № 1808р-31937/04.11.2025 г. като незаконосъобразен и да задължи административния орган да поднови поисканото разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Представя като доказателства копие от действащото разрешително, както и оборотна ведомост на „ХРУМ 2“ ЕООД за периода 01.01.2025 г. – 30.09.2025 г.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Представя писмена защита, в която излага аргументи за отмяна на заповедта и връщане на преписката на органа с указания да издаде исканото разрешение за оръжие.Прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника.

Ответникът -Началника на РУ – Монтана, редовно призован, в съдебно заседание чрез гл. юрк. Д. ангажира становище за неоснователност и недоказаност на жалбата поради липса на основателна причина за издаване на исканото разрешение,не претендира разноски.

С писмо вх. № 1973/14.11.2025 г. по описа на съда е представена административната преписка.

С разпореждане на съда № 1090/17.11.2025 г. делото е насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните и им е указана доказателствената тежест.

Административен съд – Монтана, ІІІ състав, след като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е иницирано по подадено от Б. А. Б. заявление с вх. № 180800-14220/02.10.2025 г. до Началника на РУ – Монтана за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за самоотбрана. Към заявлението са били приложени изискуемите документи, като заявителят е посочил необходимост „самоотбрана“. От данните по преписката е установено, че оръжието е придобито от него през 2004 г. в качеството му на служител на МВР.

Във връзка с подаденото заявление административният орган е извършил проверка и е приел, че е налице недостатъчна мотивировка относно необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Поради това с писмо рег. № 180800-15506/28.10.2025 г., връчено лично на заявителя на 29.10.2025 г., Б. е уведомен, че следва в 7-дневен срок да изложи писмено конкретната необходимост от издаване на разрешението. В указания срок заявителят е представил сведение рег. № 180800-15627/29.10.2025 г., в което е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана и че е придобито като служител на МВР преди около 20 години, като към момента работи като заместник-управител във фирма на съпругата си.

Производството е приключило с постановяване на отказ рег. № 1808р-31937/04.11.2025 г. от Началника на РУ – Монтана, с който е отказано издаване на исканото разрешение.

За да постанови отказа, административният орган е приел, че в представеното сведение заявителят не е посочил конкретни данни относно актове, инциденти или заплахи, които към момента на подаване на заявлението да застрашават неговата лична сигурност или имуществото му. Изложено е, че само позоваването на обстоятелството, че оръжието е придобито преди около 20 години в качеството му на служител на МВР, не е достатъчно да обоснове настояща необходимост от носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана.

Административният орган е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не създава привилегировано положение за бивши служители на МВР, а предвижда специален ред, приложим само при доказване на общите предпоставки по закона, включително наличието на действителна необходимост от оръжие за лични цели. Според органа в тежест на заявителя е да установи с убедителни доказателства основателната причина за притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие, като такива доказателства не са представени.

Органът е посочил още, че в случая не се установява нито реална, нито потенциална заплаха за личната сигурност на заявителя, която да го поставя в по-рисково положение спрямо останалите граждани. Изложените от него доводи не водят до извод за необходимост по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.

Допълнително е отбелязано, че административният орган разполага с оперативна самостоятелност при преценка ad hoc във всеки отделен случай дали да издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

В обобщение органът е приел, че не е налице основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на исканото разрешение, поради което е постановен процесният отказ.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като обжалваният акт е връчен на Б. на 05.11.2025 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 07.11.2025 г. с вх. №180300-16113. Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Оспорения акт е издаден от материално и териториално компетентен орган – от Началника на РУ – Монтана към ОДМВР – Монтана, по постоянния адрес на заявителя, съгласно чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ и в кръга на предоставените му от закона правомощия по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ.

Отказът за издаване на разрешение за късоцевно огнестрелно оръжие е в писмена форма, като е мотивиран съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, след преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите реквизити по чл. 59 от АПК. Въз основа на установеното от фактическа страна органът е приел, че заявителят не е обосновал по несъмнен начин необходимост от притежаването на огнестрелно оръжие за самоотбрана, като същевременно се е позовал на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, въвеждаща липсата на основателна причина като самостоятелно основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение. В изпълнение на чл. 34, ал. 3 от АПК на оспорващия е предоставена възможност за представяне на допълнителни доказателства или излагане на факти, които да сочат за наличието на основателна причина за необходимостта от самоотбрана. Предвид изложеното жалбоподателят е имал възможност да участва в производството, като представя факти, обстоятелства и доказателства в подкрепа на твърденията му, поради което не са нарушени правата му и в производството по издаване на постановения отказ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящият съдебен състав намира, че оспореният отказ е съобразен и постановен при правилно приложение на действащите материалноправни разпоредби.

Придобиването, съхранението, носенето и употребата на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия са уредени в Глава четвърта на ЗОБВВПИ.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Цитираната разпоредба съдържа отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за оръжие, които важат при всички хипотези на искания за разрешаване на дейност по глава четвърта от закона.

Обосноваването на основателна причина от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение на физическо лице по ЗОБВВПИ. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона.

Административният орган има задължение да събере доказателства за обстоятелствата по чл. 76 от ЗОБВВПИ във вр. с чл. 58, ал. 1 от същия закон, което е сторено в случая. Органът служебно изследва пригодността на заявителя да бъде субект на разрешение за осъществяване на регламентираните в ЗОБВВПИ дейности, както е сторил и в настоящия случай.

Трайна е съдебната практика, че с оглед високата степен на риск от обществена опасност при извършване на дейностите, свързани с придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, нормативната регламентация е императивна и стриктното й съблюдаване е условие за законосъобразност на постановяваните административни актове по приложението на въведения разрешителен режим.

Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 от ЗОБВВПИ за издаване на разрешение или за такова по реда на чл. 87 за подновяване на разрешение, във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ за лицето административен акт, т.е. да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на дейността.

Посочената правна регламентация изисква съответното физическо лице да изложи и докаже конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси.

Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като абсолютно необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и боравенето с огнестрелно оръжие. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ – за самоотбрана, е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Съобразно изискванията на закона тази нужда за самоотбрана следва да е доказана по несъмнен начин, а не да е предполагаема или хипотетична.