Решение № 537 от 23.07.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2657/2024
- Вид
- Решение № 537
- Подписан
- 23.07.2025
- В сила
- 15.08.2025
- Състав
- ЙОВКА БОЙЧЕВА ПУДОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.400, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.402 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 537 гр. Казанлък, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510102657 по описа за 2024 година
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че на ***г., около *** ч. в гр.К. на кръстовището, образувано от ул.“А.“ и ул.“С.“ настъпило ПТП между управлявания от него лек автомобил марка “Т.“, модел “Я.“ с peг.№***, негова собственост и МПС марка “М.“, модел *** с peг.№***, управлявано от виновния водач. Твърди, че горепосоченото кръстовище спрял на пътен знак „Б - 2“ (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство), в този момент водачът на л.а.“М.“, модел *** с peг. №***, се движел по ул.“А.“ с несъобразена скорост, вследствие на което загубил контрол над управляваното от нея МПС и излязла в ляво на пътното платно, по посока на движението си и се блъснала в пътен знак Б - 2 (знак стоп) като от удара автомобилът променил посоката си на движение и се ударил в автомобила му. От техническа гледна точка причината за процесното ПТП била виновното поведение от страна на водача на л.а. М. с peг.№*** и се изразявала в неспазването на предписанието на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Незабавно след инцидента информирали органите на МВР, които своевременно посетили мястото на инцидента, направили оглед и издали протокол за ПТП с №***/***г., който се явявал официален документ, удостоверяващ настъпилото застрахователно събитие и от който било видно, че виновен от техническа гледна точка за настъпването на процесното застрахователно събитие бил водачът на автомобил “М.“, модел: *** с peг.
№***. В протокола бил описан и механизмът на ПТП - то, както и видимите имуществени вреди по МПС-то, негова собственост. Спрямо виновния водач бил издаден АУАН с №GA - ***. Тъй като управляваното от виновния водач 1
МПС притежавал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, с полица №***, валидна до ***г. към ответното дружество - Застрахователна компания „Е.“ АД, с ЕИК:*** посетил негов офис и уведомил негов представител за настъпилото събитие и предоставил всички изискани документи във връзка с него. В тази връзка, били извършени два огледа на процесното МПС, за да се установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди вследствие на инцидента. С оглед на това от представител на ответника били изготвени описи по щета №***. С това се установили конкретните имуществени вреди по отношение на собствения му лек автомобил, както и тяхната степен на увреда и му било казано, че в законоустановения срок, ще му бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение.
Съгласно изготвените от страна на представителя на ответника описи по щета №***, настъпилите имуществени вреди на собствения му лек автомобил, причинени от настъпилото на ***г. ПТП били както следва: Централа еърбег със степен на увреда - подмяна; Предна врата лява - със степен на увреда подмяна + боя; Задна врата лява - със степен на увреда - подмяна + боя;
Покривен панел (таван) - със степен на увреда - първа + боя; Праг ляв- със степен на увреда - подмяна; Рамка на врати лява - със степен на увреда подмяна; Облицовка таван - със степен на увреда - подмяна; Щорав airbag-със степен на увреда - подмяна; Седалка с airbag - със степен на увреда - подмяна;
Панти 4 броя врати- със степен на увреда - подмяна; Облицовка средна колонка РУС - със степен наувреда - подмяна; Стъклоподемник преден ляв със степен на увреда – подмяна и Предпазен колан преден ляв - със степен на увреда – ремонт. Вследствие на гореизложеното получил обезщетение сумата в размер на 1780.91 лв. от „Е.“ АД, която сума не отговаряла на реално претърпените от него имуществени вреди вследствие на ПТП-то от ***г. При определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ. Размерът на стойността на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 11780.91 лева. За действителна се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това било определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл.402 КЗ. В хода на производството е допуснато увеличение размера на иска на основание чл.214, ал.1 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл.386, ал.1 и ал.2 от КЗ, вр. чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.86 от ЗЗД Застрахователна компания „Е.“ АД, с ЕИК:***, с адрес ***, да му заплати сумата от 1951.99 лв., представляваща неизплатените му имуществени вреди по отношение на лек автомобил марка “Т.“, модел “Я.“ с peг.№*** и законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждането иска - 16.10.2024г. до датата на окончателното изплащане на задължението. Претендира съдебни разноски. Сочи банкова сметка: *** в “ОББ“ АД, с титуляр адв.М. Т..
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита предявената предявените искове за допустими, но неоснователни и ги оспорва по основание и размер. Не оспорва, че на ***г., в гр.К. възникнало ПТП между л.а. марка “Т.“, модел “Я.“, с peг. №*** и л.а. марка “М.“, модел ***, с peг. №***. Оспорва механизъма на ПТП и причинно следствена връзка с щетите по процесното ПТП и уврежданията по л.а. марка 2
“Т.“, модел “Я.“ с peг.№***. Не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение между “ЗД Е.“ АД и собственика на лек автомобил марка “М.“, модел ***, с рег.№*** - М.М.К., по сключена застраховка “Гражданска отговорност“ за л.а. марка “М.“, модел ***, с рег.
№***, със застрахователна полица №***, валидна от 28.12.2023г. до ***г. Не оспорва, че е отправена извънсъдебна претенция до застрахователя по която е била образувана щета №*** от ***г. и извършени два последователни огледа на процесното МПС, които установявали уврежданията по него. Не оспорва и извършеното плащане на сумата в размер на 1780.91 лв. за възстановяване на претърпените имуществени вреди. Оспорва, че сумата от 11 780.91 лв. е размерът, необходим за възстановяване щетите по процесното МПС. Ищецът не представил доказателства за извършен ремонт на процесното МПС (фактура, проформа-фактура и др.), както и плащането на въпросната сумата.
Твърди, че необходимата сума за възстановяване на щетите по процесния автомобил е в размер на 1780.91 лв., която сума дружеството заплатило извънсъдебно на ищеца. При условията на евентуалност, в случай че съда приеме, че сумата необходима за възстановяване на щетите по процесния автомобил е в размер над 4 340 лв., твърди, че била налице “тотал щета“.
Тотална щета на моторно превозно средство била увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишавали 70 на сто от действителната му стойност. Действителната стойност на л.а. марка “Т.“, модел “Я.“, с рег.№***, с рама №*** към датата на ПТП твърди, че е в размер на 6200 лв. В случай че приеме, че е била налице „тотал щета“, то обезщетението следвало да бъде намалено съразмерно със запазените части на процесния лек автомобил. Моли съда да постанови решение, е което да отхвърли предявените от П. С. П. искове като неоснователни и недоказани по размер. При условията на евентуалност, в случай че съда приеме исковете за основателни моли съда да постанови решение, с което да определи, че е налице “тотал щета“ на процесното МПС и обезщетението да бъде намалено съразмерно със запазените. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
По делото са приети заверени копия на свидетелство за регистрация част I на лек автомобил “Т.“, модел “Я.“ с peг.№*** собственост на П. С. П.; извадка от опис на щета №*** и справка - извлечение на Гаранционен за сключена застраховка гражданска отговорност на МПС с рег.№*** към *** г.
Прието е и заверено копие на протокол за ПТП №*** от *** г., неоспорен, съставен от мл.контрольор при РУ-К. Н.С.Х., подписан от участниците и съставителя на *** г. около *** ч. в гр.К. на кръстовището между ул."А." и ул."С.", водачът лек автомобил "М." 2 с peг.№*** М.М.К. поради движение с несъобразена скорост, губи контрол над управляваното МПС, излиза вляво по посоката си на движение и се блъска в пътен знак В27, в последствие на удара изменя посоката си на движение и блъска изчакващият на пътен знак Б2 в посока от запад-изток на ул."С." лек автомобил "Т." Я. с peг№***. Протоколът за ПТП се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от органите на МВР действия и изявления /в т. см. решение №15/25.07.2014 г. по т.д.№1506/2013 г. на ВКС, I т.о., решение №98/25.06.2012 г. по т.д.№750/2011 г. на ВКС, II т.о., решение №73/ 22.06.2012 г. по т.д.
3
№423/2011 г. на ВКС, I т.о., решение №24/10.03.2011 г. по т.д.№444/2010 г. на ВКС, I т.о. и решение №85/28.05.2009 г. по т.д.№768/2008 г. на ВКС, II т.о. /.
По делото е допусната съдебна автотехническа експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно заключението на *** г. около *** ч. в гр.К. на кръстовището, образувано от ул."А." и ул."С." е настъпило ПТП между лек автомобил "М." 2 с peг.№*** с водач Милена Каноникина и лек автомобил "Т." Я. с peг. № *** с водач П. П. при което има два сблъсъка/удара: -място на сблъсъка на лек автомобил "М." 2 с peг.№*** в пътен знак "В27" и табелата под него. Първоначалният контакт при първия сблъсък/удар /МУ 1/ спрямо л.а. "М." 2 с peг.№ *** е с предна дясна част в пътен знак "В27" и табелата под него;- МУ2- Място на сблъсъка на лек автомобил "М." 2 с peг.№ *** в спрелия лек автомобил "Т." Я. с peг.№ ***. Първоначалния контакт при втория сблъсък/удар /МУ 2/ спрямо л.а. "М." 2 с peг.№ *** е с предна лява част, а спрямо лек автомобил "Т." Я. с peг.№ *** е ляво страничен. В резултата на това настъпва ПТП с материални щети.
Щетите по лек автомобил "Т." Я. с peг.№*** подробно са описани в 2 бр. описи по щета. От техническа гледна точка описаното в протокол за ПТП №*** от *** г., съпоставено с 2 бр. опис по щета, е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и настъпилите щети по лек автомобил "Т.” Я. с peг.№ ***. Пазарната стойност на щетите по лек автомобил "Т." Я. с peг.№ ***, в следствие на сблъсъка настъпил на *** г,, по средно пазарни цени е равна на 3 732.90 лв. и не е налице тотална щета.
Не е спорно, че преди подаване на исковата молба ответникът е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1780.91 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице елементите на фактическия състав на нормата на чл.432 от КЗ, уреждаща прекия иск на увреденото лице към застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно посочената разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. В случая към датата на ПТП между ответното застрахователно дружество и собственика на управлявания лек автомобил “М.“, модел ***, с рег.№*** е съществувало валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност". Представено е заявление от ищеца до ответника съобразно изискванията на чл.380 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност". От събраните по делото доказателства съдът намира, че са налице всички елементи на непозволеното увреждане: противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. При установените факти относно механизма на настъпване на процесното ПТП съдът намира, че водачът на лек автомобил “М.“, модел ***, с рег.№*** е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП според които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Водачът на л.а. “М.“, модел ***, с рег.№*** е действал противоправно като това му поведение стои в пряка причинна връзка с ПТП и настъпилите имуществени вреди за ищеца, 4 като собственик на увреденото МПС. По отношение субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента е налице оборима презумпция, уредена в чл.45, ал.2 от ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от ответника, с оглед което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно.