Определение № 322 от 16.05.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. Ловеч, 16.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500214 по описа за 2024 година ЛОС за да се произнесе съобрази:

Производство по чл. 417, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК

„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: **** е подало частна жалба от 16.04.2024 г. против разпореждане по ч.гр.д. №28/2024 г. на Районен съд – Луковит, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Д. В. А. за сумата 28.46 лева-главница, 402.74 левадоговорна лихва за периода от 05.03.2023 г. до 25.12.2023 г. и сумата 467.68 лева-обезщетение за забава за периода от 25.03.2023 г. до 04.01.2024 г.

Посочва, че представените към заявлението документи, са редовни от външна страна и съдържат информация за дължимост на вземането. Изтъква, че в заповедното производство съдът не проверява вземането да съществува и дали длъжникът е изпълнявал задълженията си. Заявява, че в чл. 7 от договора за кредит „Общ размер на кредита и условия за усвояването му“ ясно е посочен размерът на предоставения финансов ресурс и са индивидуализирани сумите по него, като общият размер на предоставената сума по договора в настоящия случай е 3073.71 лв. Тази сума включва предоставена парична сума в размер на 2799 лв. за избраната от длъжника стока и предоставена парична сума в размер на 274.71 лв., преведени за заплащане на застрахователна премия за застраховка. Изтъква, че когато кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, както в процесния случай, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването 1 на договора за кредит. Сочи, че на основание чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка, като само по свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия договор. Изтъква, че в искането за откриване на договорни отношения кредитополучателят изрично е декларирал избора на допълнителна услуга - застраховка, а в чл. 7.2.2 от договора за кредит същият изрично възлага на кредитора да преведе частта от средствата от кредита, касаеща застрахователната премия, на съответния застраховател. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението срещу длъжника Д. В. А..

Ловешки окръжен съд приема, че производството е допустимо, тъй като частната жалба е подадена на 14.03.2024 г. г. по ел.поща. Атакуваният съдебен акт е съобщен на 07.03.2024 г. и е спазен законоустановеният срок.

Подадено е заявление от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Д. В. А. , за следните вземания- за сумата от 2 827.46 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 405370****/ 17.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 16.01.2024 г. до изплащане на вземането, застрахователна премия от 274.71 лева; договорна лихва в размер на 402.74 лева за периода 25.03.2023 г. до 25.12.2023 г. и обезщетение за забава в размер на 467.68 лева за периода от 25.03.2023 г. до 04.01.2024 г. Твърди се, че посоченото обезщетение за забава за периода от 25.03.2023 г. до 04.01.2024 г. по договора за кредит е съобразено с разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., като за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. по договора за кредит не е начислявана законна лихва. Сочи се, че договорът за потребителски кредит не е сключен при Общи условия, и в него е инкорпорирано съдържанието предвидено в чл. 11 от ЗПК, като всяка от страниците му е разписана от длъжника. Луковитски районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение за сумата 2 799 лева- главница по Договор за потребителски кредит № 405370****/ 17.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 16.01.2024г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски – 73.96 лева внесена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Произнесено е разпореждане №147/19.02.2024 г. по ч.гр.д. №28/2024 г. на ЛРС, с което е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Д. В. А. относно следните суми : до пълния претендиран размер на сумата 2 827.46 лева – главница,застрахователна премия от 274.71 лева; договорна лихва в размер на 402.74 лева за периода 25.03.2023 г. до 25.12.2023 г. и обезщетение за забава в 2 размер на 467.68 лева за периода от 25.03.2023 г. до 04.01.2024 г.

Заповедният съд е указал на основание чл. 415 ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от ГПК на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението, може да предяви иск за присъждане на вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение, като представи препис от исковата молба с щемпел на съда.

Ловешки окръжен съд счита, че частната жалба от 14.03.2024 г. на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ловешки окръжен съд намира, че жалбоподателят има качеството на субект, който по силата на специален закон разполага с привилегирован ред за събиране на вземанията си и на основание чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги.

В това си качество „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги, но в заявлението не са посочени обстоятелства относно възникване на вземането, какъв е размера на просрочените вноски, периода за който се претендира и на каква база и какъв е размера на неиздължената част от дълга.

Законодателят е установил в разпоредбата на чл.60,ал.2 от ЗКИ, че банката може да поиска издаване на изпълнителен лист въз основа на „извлечение от счетоводни книги“, при неплащане на отделни вноски по кредита на договорените дати или при обявена предсрочна изискуемост. Въведени са две самостоятелни основания за издаване на изпълнителен лист по извлечение от счетоводни книги и във всеки отделен казус кредитора следва да конкретизира в заявлението, коя от тези две хипотези е възникнала, като изложи конкретните и параметри - от какво произтича вземането, да бъде посочен момента на изискуемост на вземането, размера, периода и вида неизпълнение, конкретизиране на времето за забава. В този смисъл заявлението трябва да съдържа задължителни реквизити по Приложение № 4 и има точно определен образец, в който се отразяват обективните предели на претенцията, за да има яснота за страните и съда относно предмета на искането, с което е сезиран. Настоящата инстанция счита, че посочването на обстоятелствата, касаещи възникване на изискуемостта на вземането е функция от характера на заповедното производство - бързо, формално, едностранно и безспорно. По аргумент от т.2б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК отново се потвърждава становището на настоящата инстанция, че извлечението от счетоводните книги, следва да съдържа съществената информация за дълга и да съответства на данните в приложенията към него- чл. 417,т. 2 от ГПК. В казуса съдът не може да направи тези изводи и от приложените документи към заявлението, тъй като в извлечението от счетоводни сметки има различие между посочената като главница сума, от сумата на дълга по извлечение от сметка – 3553.22 лева, съответно 2827.46 лева по заявление и 3073.71 лева по договор.

Същевременно размерът на изискуемата главница не може да бъде определен реално, поради включването в главницата по погасителен план в договора на 3 застрахователните вноски. Има несъответствие на претендираните суми с вписаните по представените писмени документи – между твърденията за изпълнението по договора от длъжника и формиране на главница по извлечението от сметка. Определяне на размера на главницата, при какъв годишен процент на разходите и начина му на формиране, как е формирана договорната лихва и обезщетението за забава, кои вноски са просрочени са данни от съществено значение, предвид обхвата на обективните предели на иска по чл. 422 от ГПК, а те рефлектират и върху акцесорните искове. При включването на застрахователните вноски към главницата и съответно приспадане на внесени от длъжника суми/ в какъвто смисъл е посоченото в извлечението от счетоводни книги-платена една вноска./, не може да се определи съотносимостта и формиране на реалния размер на дълга съобразно представените писмени доказателства.Следователно искането на заявителя е неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение.

В жалбата са изложени доводи относно вида на заповедното производство, но те не водят до извод, че заповедният съд не извършва дейност по установяване на съответствие между изложените обстоятелства в заявлението и представените писмени документи към него. Нещо повече в действащата редакция на чл. 410, ал.3 от ГПК изрично се въведе изискване заявителят да представя договора,от който произтича вземането с потребител и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия. Тези задължения за жалбоподателя произтичат именно от вмененото задължение на заповедният съд да извърши дейността по чл. 411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане №147/19.02.2024 г. по ч.гр.д. №28/2024 г. на Луковитски районен съд,в частта в която е атакувано относно сумите до пълния претендиран размер на сумата 2 827.46 лева –главница,застрахователна премия от 274.71 лева; договорна лихва в размер на 402.74 лева за периода 25.03.2023 г. до 25.12.2023 г. и обезщетение за забава в размер на 467.68 лева за периода от 25.03.2023 г. до 04.01.2024 г. е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане

№147/19.02.2024 г. по ч.гр.д. №28/2024 г. на ЛРС на Районен съд – Луковит, в атакуваната част.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5