Решение № 713 от 14.10.2020, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

Номер 713

14.10.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Велико Търново

XVII състав

На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20204110101646 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Г. П. Г. , чрез адв. П.

Петкова - ВТАК, срещу ОД МВР - Велико Търново искове с правно основание чл. 344, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225 от Кодекса на труда. В исковата си молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че последният е работил като "техник-механик" при ОД МВР Велико Търново. Посочва, че със Заповед 366з1234 от 19.05.2020 година на Директора на ОД МВР - Велико Търново му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ и е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна и необоснована, доколкото работодателят е обединил с един акт предоставените му от закона права като издаде една заповед с два диспозитива - с единия налага дисциплинарното наказание "уволнение", а с другия прекратява трудовото правоотношение, поради наложено дисциплинарно наказание. Твърди, че ищецът е бил в отпуск по болест от 12.03.2020г. до 13.05.2020г., като въпреки това на 29.04.2020 година служители на работодателя са посетили ищеца в дома му и са му връчили покана да даде писмени обяснения по чл.

193, ал. 1 КТ в срок до 15.00 часа на 05.05.2020 година. Посочва, че цялата процедура по налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е извършил по времето, в което ищецът е бил в отпуск по болест. На следващо място развива съображения, че Г. е бил назначен на длъжност "техник-механи", за която длъжност има съответна типова длъжностна характеристика.

В нея подробно са описани задълженията на работника, но не и какви са задълженията му за всяко едно работно място - от 1 до 4 включително. Твърди, че от 19.05.2020 1 година Г. не работи и от 15.06.2020 година е регистриран в бюрото по труда.

Направено е искане да бъде признато уволнението на Г. П. Г. със Заповед № 366з-1234 от 19.05.2020 година за незаконно и същото да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност в ОД МВР - Велико Търново, както и ответникът по делото да бъде осъден да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в общ размер на 7 072.08 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответника развива съображения, че макар предявените искове да са процесуално допустими, същите се явяват неоснователни. Посочва, че в Технологичен ред № 366р-16145 от 25.09.2019 година са предвидени задълженията на техникмеханиците, работещи на РМ 4, като на 18.01.2017 година ищецът е удостоверил с подписа си, че е запознат с технологичния ред. Твърди, че като техник-механик ищецът не е изпълнил задължението си да следи ПС, на които монтира постоянни рег. табели, с оглед недопускане на пропуски или грешки чрез сверяване на идентификационните данни на МПС с тези, отразени в СРМПС преди монтиране на табелите, като на 17.10.2019 година и на 02.01.2020 година удостоверил чрез вписване в тетрадка обстоятелства, за които е установено, че не са верни. Посочва, че в периода от 17.10.2019 година до 02.01.2020 година ищецът е допуснал посочените в отговора на исковата молба нарушения, т.е. налице е системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Твърди, че процесната заповед е издадена при спазване на изискванията, предвидени в КТ. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение по сключен между тях Трудов договор № 380 от 17.04.1992 година, като ищецът е заемал длъжността "техник-механик/технически контрол на МПС" в група "Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им и водачи", сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" при ОД МВР - Велико Търново.

По делото са представени типова длъжностна характеристика, както и Технологичен ред за работата на група РОППССВ в сектор ПП, отдел ОП при ОД МВР - Велико Търново, обхващаща всички дейности по регистрация, пререгистрация, спиране от движение, пускане в движение, прекратяване на регистрацията и 2 възстановяване на регистрация на превозни средства, както и издаване на удостоверителни документи с данни за превозно средство и собственика, с които ищецът се е запознал /л. 142 - 161 от делото/. Видно от технологичния ред, "Служителите, работещи на РМ 4, извършват всички дейности, свързани с монтаж и демонтаж на табели с регистрационни номера на определените за целта места".

Въз основа на Заповед № 366з-34/07.01.2020 година на Директора на ОД МВР Велико Търново /л. 505/ е извършена проверка за наличие на нарушения на служебните задължения на длъжностни лица от сектор ПП в отдел ОП при ОДМВР - Велико Търново при регистрирането на товарни автомобили и ремаркета през периода от 01.01.2018 година до 03.01.2020 година, резултатите от която са отразени в Справка, рег. № 366р-7994 от 28.04.2020 година /л. 52-82/.

Видно от приложените по делото заверени копия на Болничен лист № Е20200881980; Болничен лист № Е20197415675 /л. 6 и 7/ Г. П. Г. е бил в отпуск при временна неработоспособност за периода от 09.03.2020 година до 11.05.2020 година.

От приложената по делото Покана, рег. № 366р-8065 от 28.04.2020 година на Директора на ОД МВР - Велико Търново /л. 83/ се установява, че същата е връчена на ищеца по делото, ведно със Справка, рег. № 366р-7994 от 28.04.2020 година, на 29.04.2020 година в 11.45 часа - обстоятелство, което не се оспорва и от ищеца. Няма спор по делото, а и от представения Протокол, рег. № 366р-8536 от 08.05.2020 година /л. 84/ се установява, че в дадения срок до 15.00 часа на 05.05.2020 година ищецът не е представил пред работодателя обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ.

Страните не оспорват, а и от приложената Заповед № 366з-1234 от 19.05.2020 година на Директора на ОД МВР - Велико Търново /л. 8/, връчена на ищеца на същата дата, се установява, че за извършени от него системни нарушения на трудовата дисциплина, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от датата на връчване на заповедта.

Няма спор по делото, а от представеното Удостоверение, изх. № 366000-24049 от 16.09.2020 година на ОД МВР - Велико Търново /л. 48/ се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението - месец февруари 2020 година, е в размер на 1 178.68 лева.

Видно от приложените по делото

Удостоверение, изх.

№

040192002324041/16.07.2020 година на ТД на НАП и Регистрационна карта, рег. № 10044025 от 15.06.2019 година /л. 14 - 15/, след уволнението ищецът е останал без работа и е регистриран като безработно лице в Дирекция "Бюро по труда".

3

По делото са представени и други писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Обстоятелствата, свързани с възникването и съществуването на трудовото правоотношение между страните по делото не са спорни между тях, а се установяват и от събраните по делото доказателства, при което към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е заемал длъжността "техник-механик/технически контрол на МПС" в група "Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им и водачи", сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" при ОД МВР - Велико Търново.

В тежест на работодателя, при условията на пълно и главно доказване, е да установи че законосъобразно е упражнил правото си да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищеца. В случая по делото, видно от приложената Заповед № 366з1234 от 19.05.2020 година на Директора на ОД МВР - Велико Търново, за извършени системни нарушения на трудовата дисциплина, на Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Заповедта е връчена на лицето на 19.05.2020 година.

Дисциплинарното производство е сложен и динамичен състав, включващ последователно извършвани и наслагващи се действия, извършени в определен ред, като законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание е предпоставено от издаване на мотивирана писмената заповед, в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, от носителя на работодателска власт или от определено от него лице, в сроковете по чл. 194 КТ, при съобразяване на разпоредбата на чл. 193 КТ. С оглед диспозитивното начало в процеса в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът следва да провери законността на оспорваното уволнение само на наведените с исковата молба доводи за неговата незаконосъобразност. В настоящия случай с исковата си молба ищецът е развил съображения за неспазване на процедурата по чл. 193 КТ и за незаконосъобразност на издадената от работодателя заповед, доколкото вменените му нарушения не представляват нарушения на трудовата дисциплина и наложеното му наказание е несъразмерно.

Няма спор между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че дисциплинарното наказание е наложено от компетентен за това орган и е наложено в срока, предвиден в чл. 194 КТ. След установяване на твърдяното нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 193 КТ, работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Същият е длъжен да 4 му ги поиска, а работникът или служителят има право да ги даде и той може на общо основание да се откаже от това свое право. Обстоятелството, че работникът или служителят се е отказал да даде обяснения следва да се установява във всеки отделен случай, с оглед конкретните обстоятелства. Такъв отказ ще е налице не само когато работникът изрично е отклонил поканата на работодателя за даване на обяснения, но и когато е направил това с поведението си - не е дал исканите му в определен разумен срок писмени обяснения, например.

В случая безспорно по делото е, че в периода от 09.03.2020 година до 11.05.2020 година Г. е бил в отпуск при временна нетрудоспособност. Един от основните въпроси по делото е именно упражнил ли е надлежно работодателят задължението си по чл. 193 КТ, доколкото поканата, отправена до работника за даване на писмени обяснения е връчена на последния на 29.04.2020 година, т.е. през времето, в което е бил в отпуск при временна нетрудоспособност. Безпротиворечива е съдебната практика в тази насока, че ако във времето между получаването на поканата за обяснения и връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работникът е в бил в отпуск по болест, недаването на обяснения може да му се вмени във вина по смисъла на чл. 193, ал. 3 КТ, когато състоянието му не е било толкова тежко, че да изключи даването им, като във всеки случая подлежи на конкретна преценка. В този смисъл са Решение № 106 от 25.04.2013 година по гр.д. № 698/2012 година на IV г.о. на ВКС, Решение № 287 от 05.11.2013 година по гр.д. № 1299/2013 г. на III г.о. на ВКС и много други. В случая по делото от представените болнични листи /л. 6 и 7/ се установява, че на ищеца е бил предписан домашен-амбулаторен режим на лечение, т.е. не е бил в състояние, което го е възпрепятствало да даде обяснения по чл. 193 КТ и да ги изпрати до работодателя по пощата, по факс, чрез приносител или по друг начин. След като работникът или служителят не се е възползвал от тази възможност, следва да се приеме, че обясненията не са дадени по негова вина и работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, поради което разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не се прилага.