Решение № 1302 от 11.09.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4949/2025
- Вид
- Решение № 1302
- Подписан
- 11.09.2026
- В сила
- 02.10.2026
- Състав
- Васил Александров Тасев
Цитирани разпоредби
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137А, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171,т.2,б.М · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.1,т.4,пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, предложение 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5,ал.3,т.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1302 гр. Пловдив, 11.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330204949 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0441-000439/13.08.2025г. на Началник ІV-то РУ към ОДМВР – Пловдив, с което на Д. Я. З., ЕГН:
********** на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1,т.4,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата си и допълнително становище, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява.
В съдебно заседание, въззиваемата страна - ІV-то РУ към ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В молбастановище се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и не се претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
1
Жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 13.07.2025г. около 23:10 ч. в гр. Пловдив на пл. „Житен пазар“ до номер 5, в посока юг- север,жалбоподателят Д. Я. З. управлявал лек автомобил БМВ 320Д с рег.№ ****** – чужда собственост, като превозното средство е чбила спряно от движение на 30.05.2025г. на осн. чл. 171,т.2,б.М от ЗДвП, като същевременно не е използвал обезопасителен колан , с който е оборудвано МПС-то. По същото свидетелят – актосъставител И. Б. изпълнявал служебните си задължения по следене за пътни нарушения в тъмната пчаст на денонощието като на случаен принцип спрял приближаващ се лек автомобил БМВ 320Д с рег.№ ******, управляван от самия жалбоподател. Първоначално било установено, че З. е без обезопасителен колан , а при проверка на служебния таблет от страна на актосъставителя се установила , че лек автомобил БМВ 320Д с рег.№ ****** е спрян от движение поради нерегламентирани състезания. Слад справка и с дежурната част на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA № 11911925.Актът бил съставен в присътвието на нарушителя, бил му предявун и подписан лично от жалб.З. без възражения.
Констатациите били определени като нарушения по чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП и чл.137а, ал.1 от ЗДвП. В срока по чл.44 от ЗАНН, от страна на З. не били депозирани възражения пред административнонаказващия орган /АНО/.
В съдебно заседание актосъставителят Б. поддръжа изцяло залегналите в съставения от него АУАН констатации.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – оригинал на АУАН и Наказателно постановление с разписка за връчването му, докладна записка, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед.
Съдът кредитира цитираните устни и писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.
При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Относно нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че с действията си 2 жалбоподателят е допуснал и нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие (поставяне на колан, с който автомобилът е оборудван по време на движение) обективният състав на нарушението е осъществен.
Не констатира и някое от изключенията по чл. 137А, ал. 2 от ЗДвП, при които конкретно посочени в закона групи лица могат да не използват обезопасителен колан при управление на МПС, каквато линия на защита следва жалбоподателя.
При това положение, безспорно се установи от обективна и субективна страна вмененото на жалбоподателя нарушение, при което правилно по реда на чл.183, ал.4, т.7, предложение 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба във фиксирания от закона размер от 50 лв., който не подлежи на ревезиране от страна на съда.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на НП.
Относно нарушението по чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП, настоящия Съд намира , че същото е безспорно установено, още повече , че за нарушителя З. обстоятелството по спирането от движение на управлаваното от него МПС БМВ 320Д с рег.№ ****** му е било известно две месеца по- рано /30.05.2025г/. Правилно по реда на чл.177, ал.1,т.4,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева, който размер също не подлежи на ревезиране от страна на съда
Не са налице предпоставките за прилагане разпоредбите на чл.28 от ЗАНН, а и справката за нарушител/водач е категорична индиция, че жалбоподателят многократно е извършвал нарушения по ЗДвП.
Съобразно изхода по делото, разноски се следват единствено на въззиваемата страна. Такива обаче, не са претендирани, предвид което съдът не дължи по-нататъшно обсъждане на този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0441000439/13.08.2025г. на Началник ІV-то РУ към ОДМВР – Пловдив, с което на Д. Я. З., ЕГН: ********** на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закон за 3 движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1,т.4,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4