Решение № 4435 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4435 гр. София, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20231100508098 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 - 437 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба от 05.04.2023 год. на длъжниците Г. М. В. и Е. В. В. срещу отказ от 16.02.2023 год. на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.№ 838 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20228380407377, да бъде прекратено изпълнителното производство.

Жалбоподателите поддържат, че в жалба до СГС след образуване на изпълнителното производство подробно са изложили съображения за прекратяването му. Считат, че изпълнителният лист следва да бъде обезсилен, тъй като са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т. 3 от ГПК. Твърдят, че е неправомерно издаден без законови основания. Молят да бъде извършена проверка и бъде установен факта, че изпълнителният лист е неправомерно издаден, следва да бъде обезсилен, а отказът на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ - да бъде отменен със законните последици.

В допълнение към жалбата си твърдят, че след подаване на жалбата открили в СРС документи, които не им били известни. Поддържат, че в Решение № 20266578 от 02.12.2020г. са допуснати грешки, като са вписани имена на лица, които не са участници в процеса. Установили, че съдът е поправил ЯФГ на първоначалното си решение, обезсилил е издадения изпълнителен лист и е разпоредил издаването на нов, а изпълнителното дело вече е с № 20238380401966. Твърдят, че изпълнителното дело по което обжалват действието на ЧСИ е образувано на основание обезсиления изпълнителен лист. Решението за поправката е от 21.02.2023 г.

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Поддържа, че процесното изпълнително дело № 7377/2022г. не 1 е образувано въз основа на обезсилен изпълнителен лист, нито впоследствие този лист е обезсилен, а приложените към жалбата съдебни решения не са относими към настоящото изпълнително производство, поради което обжалваният отказ на ЧСИ е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Липсвали предвидените в закона предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство, като съдебният изпълнител не е компетентен да се произнесе по правилността и законосъобразността на издадения изпълнителен лист. Излага, че в хипотезата на чл.433, ал.1, т. 3 от ГПК съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство след предоставяне на съдебен акт, от който да е видно, че изпълнителния титул е обезсилен, а такъв съдебен акт не е представен от жалбоподателите.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20228380407377 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, е образувано по молба от 14.12.2022 год. на „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 12.10.2022 год., издаден по гр. дело № 34654/2019 год. по описа на СРС, 81 с-в, срещу Г. М. В. и Е. В.

В. за следните суми: 1954.71 лв. – представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за посочен период, ведно със законната лихва от 18.06.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 233.87 лв. за посочен период, сумата от 69.12 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за посочен период, ведно със законната лихва от.06.2019г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 13.72 лв. за посочен период.

На 03.02.2023 год. на длъжника Г. М. В. е връчено съобщение за образуваното изпълнително дело, а за длъжника Е. В. В. няма данни за връчването му. На 16.02.2023 год. длъжниците са подали жалба до частния съдебен изпълнител, с която са поискал изпълнителното производство да бъде прекратено, да бъдат преустановени изпълнителните действия по него и да бъдат отменени наложените запори и възбрани.

Искането на длъжниците е оставено без уважение с обжалваното постановление, наименовано „разпореждане“ от 16.02.2023 год., което им е надлежно съобщено на 22.03.2023 год. В обжалваното постановление са изложени мотиви, че липсват предвидените предпоставки в чл. 433 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Внесена е и държавната такса по сметка на СГС. Следва, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнителното производство представлява предписан от закона способ за заместване на дължимо поведение, но неосъществено доброволно. Законът предвижда различни средства за осигуряване на принципно зачетени от правния ред интереси. В рамките на изпълнителното производство длъжникът дължи подчинение, доколкото принудата е оправдана. В закона изрично и лимитативно са очертани хипотезите, засягащи отстоявания в изпълнителното производство интерес на длъжника.

Законът изрично сочи пороци в действията на съдебния изпълнител, обуславящи съдебен контрол по реда на чл. 435 от ГПК.

Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя (в случая 2

„Топлофикация София“ ЕАД), са изрично и изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава съдебния изпълнител от служебните му задължения по отношение на взискателя. Без да е констатирал такова основание, органът по изпълнението няма свободата да го преустанови производството по принудителното изпълнение.

В случая следва да се разгледа дали са изпълнени предпоставките за прекратяване на изп. дело № 20228380407377 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, при хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 3 от ГПК.

В процесния случай длъжниците не се позовават на нито едно от установените в приложимата норма основания за прекратяване на изпълнителното производство.

Съдебният изпълнител дължи изпълнение на изпълнителния лист, като същият няма правомощия да осъществява преценка относно предпоставките за издаването му.

Подобна проверка не може да бъде извършвана и от съда в рамките на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, още по-малко той може да извършва контрол за законосъобразност по отношение на съдебни актове в исковото производство. Следва, че изложените доводи във въззивната жалба пред СГС, с която се оспорва законосъобразността на решението по гр. дело № 94/2020г. на СРС, ГО, 81 състав, са неотносими към настоящото производство и съдът не ги обсъжда. До обезсилване на изпълнителния лист действията на изпълнителния орган са процесуално законосъобразни и всеки длъжник е длъжен да им се подчини.

Изпълнителният лист се обезсилва, когато признатото с него право за принудително изпълнение се окаже, че не е съществувало или пък впоследствие се погаси – по арг. от нормите на чл. 433, ал. 1, т. 3, 4 и 7 от ГПК. В случая се установи, че с решение № 20080180 от 21.02.2023г. постановено в производство по реда на чл. 247 от ГПК, по гр. дело № 94/2020г. на СРС, ГО, 81 състав, е обезсилен издадения изпълнителен лист от 03.11.2022г. Видно от отбелязването на решение № 20266578 от 02.12.2020г. по гр. дело № 94/2020г. по описа на СРС, III ГО, 81 състав, издаденият на 03.11.2022г. изпълнителен лист е за сумите от 715 лв. – разноски по исковото производство и 95.43 лв. – разноски по заповедното производство.

По делото няма изложени твърдения, нито са представени доказателства да е обезсилен издадения в полза в взискателя изпълнителен лист от 12.10.2022 год., по гр. дело № 34654/2019 год. по описа на СРС, 81 с-в, който е срещу Г. М. В. и Е. В. В. и е за сумите: 1954.71 лв. – представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за посочен период, ведно със законната лихва от 18.06.2019г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 233.87 лв. за посочен период; за сумата от 69.12 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за посочен период, ведно със законната лихва от 18.06.2019г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 13.72 лв. за посочен период. Т.е. обезсиленият изпълнителен лист от 03.11.2022г. и изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 20228380407377 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., обективират различни притезания, доказани с различни изпълнителни основания (съответно решение от 02.12.2020г. и заповед за изпълнени по чл. 410 от ГПК от 24.06.2019г.). В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че обжалваният отказ на частния съдебен изпълнител е законосъобразен, поради което и жалбата на длъжниците Г. М. В. и Е. В. В. е неоснователна.

По изложените съображения съдът отхвърля жалбата на длъжниците, като неоснователна.

По разноските.

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

3

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-I-Н състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжниците Г. М. В., ЕГН ********** и Е. В.

В., ЕГН ********** срещу отказ от 16.02.2023 год. на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20228380407377, да бъде прекратено изпълнителното производство, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4