Решение № 446 от 05.08.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Горна Оряховица, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Н.-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Н.-Петрова Гражданско дело № 20214120102082 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. чл.439 от ГПК.

Ищцата В. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. ***, ул. ***, чрез процесуален представител: адв. Д.Г. от САК, твърди в исковата си молба, че ищцата е единствен наследник (дъщеря) на И. П. К. с ЕГН **********. Посочва, че на 17.05.2006г. ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД се е снабдил с изпълнителен лист срещу И. К., издаден по ч. гр. дело № 3490/2006г. по описа на РС-Пловдив, I-ви гр. състав, за сумата от 260,92 лв., представляваща незаплатена сума за изразходвана питейна и отведена канална вода за периода от 13.03.2000г. до 01.12.2001г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.2006г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 5,22 лв. за разноски и 40,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че изпълнителният лист е бил издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по реда на действалия към този момент ГПК (в сила от 1952 г.), а от текста на изпълнителния лист се установява, че заявлението за издаване на изпълнителен лист е подадено на 12.05.2006 г., от която дата се претендира и законната лихва. Заявява, че за събиране на обективираните в изпълнителния лист вземания, през 2008 г. ответното дружество е образувало изпълнително дело № 20088190400838 по описа на ЧСИ Л.М., с peг. № 819 в КЧСИ, с район на действие ОС - Пловдив. Посочва, че от образуването му по делото са били приложени различни изпълнителни способи, в т.ч. е била наложена възбрана върху 1/2 идеална част от недвижим имот, собственост на длъжника И.

К..

1

Твърди, че след откриване на наследството, оставено от И. К., ищцата узнала за образуваното изпълнително производство, водено срещу покойния й баща, след извършена справка от регистъра на длъжниците. Посочва, че на 08.10.2020г. изпълнителното производство продължено срещу ищцата, като видно от покана за доброволно изпълнение с изх. № 25952/05.10.2020г., по искане на взискателя - настоящ ответник, В.К. била конституирана като длъжник по същото изпълнително дело. Съгласно текста на поканата, размерът на дълга към дата 05.10.2020г. е в размер на 1450,31 лв., която сума включва 45,22 лв. неолихвяема сума, 260,92 лв. главница, 418,24 лв. лихви, 639 лв. разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 86,93 лв., а с него е указано, че ищцата следва да заплати задълженията по сметка на ЧСИ. Заявява, че ответното дружество било своевременно информирано, че ищцата счита предприетото принудително изпълнение за материално незаконосъобразно, за което е развила съображения в нарочна молба, депозирана по делото с вх. № 17377/14.10.2020 г. Сочи, че с молбата била релевирана и настъпила по делото перемпция, т.е. изпълнителното производство е прекратено.

Пояснява, че в посоченото в изпълнителния лист основание, на което ответното дружество претендира плащане, са предоставени комунални водоснабдителни услуги за периода от 13.03.2000 г. до 01.12.2001г., като не е посочено за кой имот (абонатен номер) са предоставени тези услуги. Заявява, че от приемането на ТР № 3/2011 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдебната практика безпротиворечиво приема, че вземанията на ВиК операторите са такива за периодични плащания, които се погасяват с кратката тригодишна давност, предвидена в чл.111, буква „в“ от ЗЗД. Твърди, че от периода, за който се претендират вземанията, още към датата на издаването на изпълнителния лист (17.05.2006г.) вземането за главницата, представляващо начислена такса за изразходвана питейна и канална вода е било погасено по давност, поради което е отпаднала възможността да се пристъпи към принудително изпълнение на задълженията. Сочи, че давността започва да тече от момента, в който задължението е станало изискуемо, като в случая вземанията не са установени със съдебно решение, тъй като ответното дружество се е снабдило по облекчен ред с изпълнителен лист (чл.242 ГПК (отм.)), поради което спрямо тях общият установен давностен срок е неприложим. Заявява, че съгласно разясненията, дадени в т.14 от ТР № 2/2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по см. на чл.116, буква „в“ от ЗЗД, поради което не прекъсва течението на давността. Счита, че е изтекъл срок, надвишаващ три години, считано от настъпването на изискуемостта на процесните вземания. Посочва, че по тази причина, между периода, посочен в изпълнителния лист, и момента на образуване на изпълнителното дело (през 2008 г.), евентуално датата на депозиране на заявлението за издаване на изпълнителен лист (12.05.2006г.), е изминало количество време, надвишаващо предвидения за вземанията давностен срок. Посочва, че така давността за вземанията е била изтекла по отношение на главницата по изпълнителния лист, поради което принудителното изпълнение е предприето в нарушение на закона. Сочи, че с погасяването на главното задължение се погасяват и всички акцесорни вземания, каквито несъмнено са лихвите и натрупаните 2 разноски за издаването на изпълнителния лист. Счита, че поради това принудителното изпълнение, предприето срещу И. К. и продължено срещу ищцата - като негов наследник, въз основа на посочения изпълнителен лист, се явява материално незаконосъобразно, защото е насочено към принудително осъществяване на естествени права.

Цитира съдебна практика (определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. г. д. № 1660/ 2016 г., I т. о. и определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о.), която приема, че е допустим отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Счита, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск. Счита за очевидно, че ответното дружество е предприело действия по снабдяване с изпълнителен лист за вземанията си и е образувало изпълнителното производство за погасени по давност притезания, като изпълнението е продължило спрямо ищцата съгласно възможността, предоставена на взискателя съгласно чл.429 ГПК.

Моли съда да бъде признато за установено в отношенията между страните по делото, че В. И. К. с ЕГН ********** не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с ЕИК 115010670, вземания, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 3490/2006 г. по описа на РС-Пловдив, I-ви гр. състав, за сумата 260,92 лв., представляваща незаплатена сума за изразходвана питейна и отведена канална вода за периода от 13.03.2000г. до 01.12.2001г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.2006г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5,22 лв. за разноски и 40,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Моли съда в полза на ищцата да бъдат присъдени направените разноски във връзка с делото, в т.ч. и за платено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, ищцата депозира писмено становище чрез пълномощника си – адв.

Д. Г. от САК, с което поддържа исковата молба. Излага допълнителни основания за недължимост на процесното вземане. Моли съда да уважи изцяло предявения иск и да й присъди сторените по делото разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление : град Пловдив 4006, район „Източен“, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя С. Л. Н., чрез процесуален представител – юрисконсулт Г. Н., депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и счита същия за недоказан по основание и размер. Твърди, че В. И. К., като наследник на И. П. К. с ЕГН **********, има задължения към „В и К“ ЕООД гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода. Заявява, че задълженията са натрупани във връзка с предоставени от ВиК оператора услуги за водоснабден имот, находящ се на адреса на наследодателя на ответника: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 332, вх. Б, aп. 1. Посочва, че за 3 задълженията е издаден изпълнителен лист от дата 17.05.2006 г. по ч.гр.д. № 3490/2006 г., I гр. състав на ПРС; въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 838/2008г. по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 819, с район на действие – ОС-гр.Пловдив, а по изпълнителното дело са предприети редица изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника, като давността е била прекъсвана многократно.

Във връзка с оспорването на ищеца, че сумите посочени по-горе не са дължими като погасени по давност, счита, че същото е неправилно обосновано и неоснователно. Твърди, че не е налице изтекла погасителна давност в полза на ищеца, като видно от книжата в кориците на изпълнителното дело, са предприемани регулярно изпълнителни действия; по дело № 188/2007г. са предприети редица изпълнителни действия, а след това и по дело № 418/2017г. отново дружеството е предприело действия. Посочва, че по дело по дело № 838/2008г. по описа на ЧСИ Л.М. са предприети следните действия : на 18.11.2008г. е образувано изпълнителното дело с изрично искане за извършване на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността; искането е за налагане на запор на трудово възнаграждение и извършване на опис на движими вещи, като съгласно изричната разпоредба на ТР на ОСГТК на ВКС се прекъсва давността. Заявява, че така е наложен запор върху получаваното трудово възнаграждение, съгласно информация, намираща се в кориците на делото; на 12.08.2009г. е подадена изрична молба за извършване на изпълнителни действия, като по силата на изричната разпоредба на закона искането на конкретни изпълнителни действия задължава съдебния изпълнител да ги предприеме и въз основа на записаното в ТР 2/2013 г.от дата 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС се прекъсва давността; на 02.11.2010 г. е постъпила молба с изрично искане за извършване на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Посочва, че искането за налагане на запор на трудово възнаграждение и извършване на опис на движими вещи, съгласно изричната разпоредба на Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността; насрочен е опис на движими вещи, който отново прекъсва както двугодишния срок, така и давността за вземанията на дружеството; ноември 2012 г. отново е депозирана изрична молба за извършване на изпълнителни действия; на 14.12.2013 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, и се прекъсва давността за вземанията на дружеството; на 06.03.2015г. е подадена изрична молба за извършване на изпълнителни действия, като по силата на изричната разпоредба на закона, искането на конкретни изпълнителни действия задължава съдебния изпълнител да ги предприеме и се прекъсва давността. Посочва, че на 25.08.2016г. е подадена молба за налагане на запор върху пенсията, получавана от длъжника, което прекъсва давността за вземанията на дружеството; на 15.05.2019г. е подадена изрична молба за извършване на изпълнителни действия, насрочен е опис на движими вещи, който отново прекъсва както двугодишния срок, така и давността за вземанията на дружеството, като са наложени и запори върху вземанията на длъжника. Заявява, че на 25.06.2020г. е подадена изрична молба за извършване на изпълнителни действия и се прекъсва давността. Твърди, че по дело № 188/2007г. са извършвани редица действия, водещи до прекъсване на давността за вземанията по два от изпълнителните листове, като дружеството е искало регулярно извършване на изпълнителни действия с надлежни молби, които не са върнати от съдебния 4 изпълнител, а в същото време длъжникът не е заплатил сумите, за които е издаден изпълнителният лист. Счита, че със самото искане за извършване на описи на движими вещи също се прекъсва давността, като това е изрично записано в ТР 2/2013 г.от дата 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че в конкретния случай е видно именно това - искано е повтаряне на неуспешните действия и са искани нови такива, след като е установено, че другите нямат резултат. Твърди, че са налице активни действия от страна на дружеството като кредитор, като е без значение дали реално са реализирани изпълнителните способи, а за да счита давностният срок за прекъснат, е достатъчно принудителното действие да е алтернативно поискано или предприето.