Решение № 37 от 18.02.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШ.ИЕ

№ 37 гр. Бургас, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500379 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от Д. А. Б., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.П. В., срещу решение № 324/28.04.2025 год. по гр.д.№ 749/2024 год. по описа на Бургаския окръжен съд, в частите, с които е отхвърлен иска предявен от Д. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. “Л.“, бл. ***, вх. *, ет. *, срещу Й. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. “Л.“, бл. ***, ет. *, ап. ** за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното от ответника непозволено увреждане на 31.12.2021 год., за размера над 60 000 лв. до размера от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата от 40 000 лв., от датата на деянието - 31.12.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваните части решението е неправилно като постановено в наруШ.ие на материалния закон, необосновано и в противоречие със съдебната практика на ВКС. Твърди се, че в обжалваните части решението е постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, 1 тъй като определеното занижено обезщетение от 60 000 лв. не е справедливо по размер и не покрива реално претърпените вреди от ищеца. Изложени са съображения, че съдът не е отчел всички обективни и субективни обстоятелства за определяне на справедлив размер на обезщетението - това, че ищецът е получил тежка телесна повреда довела до пълна загуба на зрението на едното око, както и допълнителни увреждания от естетически характер, което му е причинило значителни физически и душевни болки, а предвид младата му възраст, последиците за него ще бъдат до края на живота му. Не са отчетени и предвидимите бъдещи болки и страдания на ищеца от физическото и ментално разстройство на здравето, поради остатъчните последици и усложнения, и поради намаленото зрително поле. Цитираната е съдебна практика във връзка с момента, към който съдът следва да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Подчертано е, че съдът определя размера на обезщетението, като взема предвид обстоятелствата към момента на настъпване на вредите, но при отчитане и на вредите които ще настъпят в бъдеще, както и на икономическите и инфлационните процеси в страната. Направено е искане за отмяна на реШ.ието в обжалваните части, за уважаване на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди до размера от 100 000 лв., с присъждане на разликата от 40 000 лв. от въззивния съд, ведно със законната лихва от момента на увреждането до изплащането на сумата, както и за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.В. по реда на чл.38 от ЗА.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Й. Ш., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. К. А., в който са изложени съображения, че същата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Поддържано е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Направено е искане за присъждане на съдебните разноски пред въззивния съд.

РеШ.ието не е обжалвано /подадената от Й. Ш., чрез адв. К. А. въззивна жалба е била върната с разпореждане № 3175/11.09.2025 год. по делото от окръжния съд, което е влязло в сила/ и е влязло в сила в частите, с които окръжният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 3 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви върху сумите, считано от момента на увреждането до окончателното им плащане, както и в частта, с 2 която исковата претенция за неимуществени вреди е отхвърлена за сумата над 100 000 лв. до 150 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано за обжалване лице и е ДОПУСТИМА.

С решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд се е произнесъл по искова претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД и по претенция за законни лихви по чл.86, вр. чл.84 от ЗЗД.

Въззивникът поддържа въззивната жалба, представя медицински документи за новонастъпили факти и обстоятелства във връзка с проведено лечение след постановяване на обжалваното реШ.ие, които са приети като доказателства по делото.

Въззиваемият не се е явил и не е изразил становище в откритото съдебно заседание на въззивния съд.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.

Решението в обжалваните части е допустимо като постановено по допустими искови претенции.

По претенцията на ищеца Д. А. Б. предявена срещу ответника Й. Ш., в частта с която е сезиран за произнасяне въззивният съд - за осъждане на ответника да заплати на ищеца допълнително сумата от 40 000 лв. извън присъдените от първата инстанция 60 000 лв. - обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди о т непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 31.12.2021 год. до окончателното изплащане на сумата, съгласно влязлата сила част от решението постановено от окръжния съд, следва да се приеме за установено кумулативното наличие на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди - физически и душевни болки и страдания. По делото е установено, че на 31.12.2021 год. ответникът е 3 извършил виновно противоправно деяние - възпламенил пиротехническо изделие /бомбичка, пиратка/ и го хвърлил в непосредствена близост до краката на намиращия се на няколко метра от него ищец, а след последвалата експлозия, множество малки отломки попаднали в дясното око на ищеца, в резултат на което и в пряка връзка с това поведение на ответника, на ищеца е причинено увреждане на дясно око, довело до почти пълна и необратима загуба на зрението на дясно око.

При преценка на правилност на решението в обжалваните части, въззивният съд е обвързан само от възраженията направени по сезиращата въззивна жалба, поради което спорният въпрос е относно справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като въззивникът твърди, че при липсата на съпричиняване от негова страна, това е сумата от 100 000 лв., а не както е приел окръжният съд - 60 000 лв.

Във връзка с поставения спорен въпрос, от фактическа страна от доказателствата събрани от окръжния и от въззивния съд е установено, че непосредствено след увреждането настъпило привечер на 31.12.2021 год., ищецът почувствал силна болка в дясното око, като заедно с ответника /към този момент приятел на ищеца/ и от К. Д. /свидетел по делото и приятел на ищеца/ първоначално отишли в УМБАЛ - Б., от където били насочени към специализирана очна болница. Тримата посетили очна болница в гр. Б., която се намирала непосредствено до спортна зала „М.“, където била извършена медицинска манипулация и от дясното око на ищеца извадили около 20 твърди тела. Дясното око било с много голям оток, което затруднявало поставянето на диагноза, назначено било медикаментозно лечение с препоръка за постъпване в болница. На 04.01.2022 год. ищецът постъпил в същата очна клиника в гр. Б., където по време на престоя му до 07.01.2022 год., на дясното око били извършвани манипулации и било провеждано медикаментозно лечение. Ищецът бил насочен за диагностика и лечение в гр.

С. Посетил МЦОЗ “Фокус“- С. на 21.01.2022 год., където била установена травматична катаракта на дясно око, била извършена оперативна интервенция и му било предписано медикаментозно лечение. Поради поддържано високо ВОН /вътрешно очно налягане/ на дясно око, на 02.03.2022 год. бил приет за оперативно лечение - циклофотокоагулация на дясно око в МЦОЗ “Фокус“ С., след което му било изписано медикаментозно лечение.

Поради поддържано високо ВОН се наложила повторна циклофотокоагулация на 4 дясно око в МЦОЗ “Фокус“ - С., която била извършена оперативно на 16.08.2023 год. На ищеца била поставена и диагноза „вторична глаукома“.

ВОН на дясното око продължавало да се покачва, като на 01.04.2024 год. ищецът посетил лекар - очни болести и му била предписана антиглаукомна операция.

От заключението на вещо лице М. - офталмолог, прието от окръжния съд, се установява, че причинената травма е предизвикала силна болка, подуване и оток в дясно око, при което зрението на ищеца с това око значително намаляло. Въпреки проведеното хирургично и медикаментозно лечение, е настъпила загуба на зрението на дясното око на ищеца, която вещото лице определя, че е в пряка връзка с вредоносното поведение на ответника, и която е практическа слепота с това око. През целия период от настъпване на увреждането и до момента на прегледа ищецът е търпял болки и страдания. След загуба на зрението на едното око са били необходими около две години за да се изгради стерео зрение, като през този период ищецът е имал затруднена ориентация в пространството и не е можел да управлява автомобил. Получените от ищеца катаракта и вторична глаукома, освен загубата на зрението, също са в резултат на инцидента. Катарактата е била хирургично отстранена, а глаукомата е заболяване за цял живот и може само да се контролира с капки, лазер, и хирургично. При загуба на зрение на дясно око, то се отклонява темпорално и това прогресира с времето, което създава и естетически проблем.

По делото е представено експертно решение от 04.06.2024 год. на ТЕЛК, съгласно което на ищеца е призната 50 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ.

От свидетелските показания на свидетелите К. Д., А. А. и В. Б. - първите двама приятели на ищеца, без родство с него, присъствали по време на травматичното увреждане на дясното око на ищеца на 31.12.2021 год., а третата свидетелка - майка на ищеца, се установява, че непосредствено след възпламеняване на „пиратката“, която Й. хвърлил в краката на Д., ищецът се оплакал от много силни болки в дясното око. Ответникът Й. и К. Д. придружили ищеца до болницата, като след прегледа и манипулацията извършени в очната болница в гр. Б. в същия ден, Й. закупил на ищеца капки и успокоителни, изразил съжаление за случилото се и желание да заплати 5 каквото е нужно за лечението на Д. След злополуката Д. много се променил.

Станал затворен, психически бил много зле. Преди това Д. бил физически и социално активен, но след проблема с окото, не можел да спортува и да вдига тежко, не извършвал натоварващи физически дейности, качил килограми, спрял да излиза с приятели и да ходи по заведения, само работел с семейния бизнес като продавач. Д. чувствал постоянен дискомфорт. Налагало се да ходи с очила, тъй като едното му око било затворено и не можел да стои на слънце.

От доказателствата събрани във въззивното производство се установява, че проблемът с повишаване на вътрешното очно налягане на дясното око на ищеца е продължил и след подаване на въззивната жалба, като на 04.09.2025 год. в очна болница в гр. Б. е била извършена още една оперативна интервенция – циклофотокоагулация, но това не е довело до преодоляване на този проблем, поради което при преглед на ищеца на 10.11.2025 год. му е препоръчано поставяне на имплант. Такъв имплант, който да регулира ВОН на дясното око на ищеца е бил поставен на 09.12.2025 год. в очната клиника в гр.

Б. Липсва прогноза по делото как това би се отразило в бъдеще на здравето на ищеца.

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Както е посочено в ППВС № 4 / 23.12.1968 год., понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В съответствие с чл. 51 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане.