Решение № 5156 от 01.04.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14854/2022
- Вид
- Решение № 5156
- Подписан
- 01.04.2023
- Състав
- ИВЕЛИНА СТОЯНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15 · Закон за закрила на детето
- чл. 140, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5156 гр. София, 01.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110114854 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на непълнолетното дете Д. В. Й., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка П. С. П., ЕГН **********, срещу В. Й. Д., ЕГН **********. Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
Изложени са твърдения, че ответникът е баща на ищцата, като е осъден с влязло в сила решение да й заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева.
От това първоначално определяне на издръжката изминали повече от 12 години, като нуждите на ищцата се повишили. Сочи, че е ученичка в гимназия, нуждае се от повече храна, облекло, учебни пособия, от лечение на „скулиоза“. Моли издръжката да бъде увеличена от 80 лева на 200 лева. Не претендира разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител. Счита исковата молба за неоснователна.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Ищцата е дете на ответника, което се установява от представения и приет по делото заверен препис на удостоверение за раждане.
С протоколно определение от 12.08.2009г. на Софийски районен съд, 91 състав, влязло в сила на 12.08.2009г., ответникът е осъден да заплаща на 1 детето си Д. месечна издръжка в размер на 80.00 лева.
Ищцата е редовна ученичка в 9 клас, специалност „Моден дизайн“ през учебната 2021/2022г. в Национална гимназия за приложни изкуства „Св.
Лука“ – София.
Майката на ищцата получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 1219.02 лева. Същата работи в „Билла България“ ЕООД, като за периода от месец септември 2021г. до месец февруари 2022г. е получила среден месечен брутен доход в размер на 1418.20 лева.
В хода на производството е изслушана ищцата по реда на чл. 15 ЗЗДт.
Същата споделя, че в момента е на 16 години. Не поддържа никакви контакти с баща си още откакто е родена, тя не го познава. В момента е в 10 клас в Национална гимназия за приложни изкуства. Не посещава допълнителни курсове и спорт. Почти всеки месец в училище е необходимо да заплаща 3040 лева за допълнителни материали като хартия, платове и др. Майка й никога не й е отказала парични средства, когато ищцата я молила за това.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Това задължение на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им 2 издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.
2 СК е частично основателен по следните съображения:
От определянето на дължимата на ищцата месечна издръжка от 80.00 лева до приключване на съдебното дирене е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. През изминалия период от над тринадесет години ищцата е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите й от средства за храна, облекло, образование.
Установи се, че детето е на 16 - годишна възраст, като безспорно се нуждае от средства за храна, облекло, образование. Д. е ученичка в 10 клас в Национална гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“, като ежемесечно в учебното заведение се заплаща сумата от 30-40 лева за допълнителни материали. По делото не са представени доказателства относно иущественото състояние на ответника. Въпреки това обаче не са налице данни същият да е с влошено здравословно състояние, както и да заплаща издръжка на друго малолетно дете. Същият е в трудоспособна възраст и може да полага труд, като реализира средномесечен за страната доход. Като съобрази изложеното, както и обстоятелството, че потребностите на детето са се увеличили от момента на определянето на издръжката, съдът намира, че във възможностите на ответника е да отделя средства над собствената си необходима издръжка и да заплаща издръжка на детето си около минималния размер от 200.00 лева.
По изложените мотиви, съдът намира предявеният иск за основателен.
С оглед изложеното, следва да бъде увеличен размера на ежемесечната издръжка, дължима от ответника на непълнолетното му дете от 80.00 лева на 200.00 лева, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително 3 изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на непълнолетното си дете месечна издръжка в размер на 200.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски не е направено от никоя от страните по делото, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 172.80 /сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки / лева.
Ответникът следва да бъде осъден и да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 300.00 /триста/ лева – заплатена от бюджета на съда за възнаграждение на назначения му особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК , издръжката, определена с протоколно определение от 12.08.2009г. на Софийски районен съд, 91 състав, по гр. д. № 3493 по описа за 2009г., влязло в сила на 12.08.2009г., като я УВЕЛИЧАВА от 80,00 /осемдесет/ лева на 200,00 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, В. Й. Д., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете Д. В. Й., ЕГН **********, лично и със съгласието на нейната майка П. С. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200,00 /двеста/ лева, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на непълнолетното дете Д. В.
Й., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, В. Й. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 172.80 /сто седемдесет и два лева и 4 осемдесет стотинки / лева, както и сумата от 300.00 /триста/ лева – възнаграждение за назначения му особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от 10.04.2023г., а в частта, в която се допуска предварително изпълнение на решението, същото има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийски градски съд, считано от съобщението до страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5