Решение № 129 от 10.09.2026, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Частно наказателно дело 266/2026
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 10.09.2026
- Състав
- ЯВОР ПЛАМЕНОВ ТОМОВ
РЕШЕНИЕ
№ 129 гр. Търговище, 10.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЯВОР ПЛ. ТОМОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА в присъствието на прокурора Т. М. В. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Частно наказателно дело № 20263500200266 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е след прекратяване на ЧНД № 391/2026 г. по описа на Окръжен съд Перник и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд гр. Търговище – по Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган на Република Австрия по дело с рег.№ MDS2-V-25 234336/3, постановено на 14.01.2026 г., влязло в сила на 24.02.2026 г. спрямо българския гражданин Х. М., роден на ***** г.
Към удостоверението са приложени – покана за доброволно плащане на немски и български език. Решението е издадено за това, че „на 09.08.2025 г., на общинска територия Вьозендорф, на автомагистрала S1, близо до км 1.33, за моторно превозно средство с рег.
№ Т ***** АМ (с максимално допустимо тегло в натоварено състояние, ненадвишаващо 3.5 т) към горепосочения момент не е заплатена зависеща от времето пътна такса според разпоредбите“, с което е нарушен §20 Abs.1 i.V.m §§ 10 Abs.1u 11 Abs.1 от Австрийския закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища от 2002 г. За извършеното нарушение е наложена финансова санкция в общ размер на 305 евро, включваща глоба в размер на 300.00 евро и 5.00 евро разходи по съдебно и административно производство довели до решението.
При направената справка в НБД“Население“ се установи, че трите имена на засегнатото лице са Х. Я. М., роден на ***** г., с постоянен и настоящ адрес гр.О., ул.“С.“ № 1
5, ЕГН-**********.
В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението от австрийска страна е пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде признато.
Засегнатото лице, редовно призовано, явява се в с.з., не оспорва наложената глоба, заявява, че е прехвърлил автомобила на друго лице, но то обстоятелство не е декларирано в КАТ.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:
Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, от несъдебен орган на **********който на 14.01.2026 г. е постановил решение № MDS2-V-25 234336/3, влязло в сила на 24.02.2026 г. спрямо българския гражданин Х. М., роден на ***** г.
Същото се отнася за извършено нарушение на Австрийския закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища от 2002 г., а именно неплащане на дължима пътна такса, зависеща от разстоянието, каквото нарушение с ъ щ е с т ву в а и по българското законодателство предвид изискването на чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС. Това нарушение е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно, като отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено частично плащане, не са представени доказателства и пред настоящият съд. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство, и решението не се отнася за решение на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер на 305 евро. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на РБългария, или са били извършени извън територията на издаващата държава, и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което съставлява административно нарушение и според българското законодателство – неплащане на дължима пътна такса, зависеща от разстоянието, което е и нарушение по Закона за пътищата 2 на РБългария, въпреки, че това условие не е задължително в случая, тъй като съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС двойна наказуемост не се изисква за административно нарушение, което нарушава правилата за движение по пътищата.
Засегнатото лице, спрямо което е постановено решението е било пълнолетно, носи административнонаказателна отговорност и подлежи на административно наказание. Видно от представеното Удостоверение, издадено от несъдебен орган на Република Австрия по дело с рег.№ MDS2-V-25 234336/3, постановено на 14.01.2026 г., влязло в сила на 24.02.2026 г. спрямо българския гражданин Х. М., решението е било връчено лично /видно от приложената обратна разписка/ , като лицето е било уведомено относно правото си да го обжалва, но същото не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок.
От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение издадено от несъдебен орган на Република **********по дело с рег..№ MDS2-V-25 234336/3, постановено на 14.01.2026 г., влязло в сила на 24.02.2026 г. спрямо българския гражданин Х. Я. М., роден на ***** г., с постоянен и настоящ адрес гр.О., ул.“С.“ № 5, ЕГН-**********, с което му е наложена финансова санкция в общ размер на 305.00 евро /триста и пет евро/, в т.ч. глоба в размер на 300.00 евро и 5.00 евро разходи в съдебното и административното производство довели до решението, за извършено на 09.08.2025 г. административно нарушение на Австрийския закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища от 2002 г., а именно неплащане на дължима пътна такса, зависеща от разстоянието.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.
3
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в
**********чрез формуляр 2.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес, пред Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1, изр. последно от ЗПИИАКОРНФС, не спира изпълнението на решението.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
4