Решение № 83 от 04.05.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Свиленград, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200181 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-0351-000847 от 17.12.2025 година н а Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на А. Х. К. с ЕГН ********** от град **************, ж.к.

„******”, блок № *, вход „*”, етаж *, ап.№ **, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Георги Скрижовски” № 1, офис № 5, област Хасково, чрез адвокат П. К., за нарушение на чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51.13 евро (100 лв.).

Жалбоподателят А. Х. К. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен (Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП били издадени при допуснати били съществени процесуални нарушения, не съдържали задължителните реквизити, посочени в ЗАНН и липсвало точно и ясно описание на обстоятелствата, при които било извършено процесното нарушение). Претендират се разноски по делото.

1

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него се явяват адвокат П. К., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като не било посочено населеното място, в което се твърди да е извършено нарушението, налице било несъответствие между обстоятелствата, изложени в НП и посочената като нарушена материалноправна норма и в НП липсвало описание на нарушението. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) - Началник на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 02.11.2025 година свидетелят Т. Г. Ф. и колегата му Ф. А. Г. – полицейски служители в Участък – Любимец към РУ - Свиленград, в изпълнение на служебните си задължения, около 17.00 часа се намират в град Свиленград, област Хасково, на улица „Д-р Страшимир Дочков” в близост до МБАЛ - Свиленград, където в 17.07 часа спират за проверка моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Форд”, модел „Фокус” с държавен регистрационен № ********** – собственост на А.Н.А. от град Свищов, област Велико Търново и управляван от жалбоподателя К.. След справка в системата на МВР, полицейските служители установяват че за МПС не е извършен годишен технически преглед за 2025 година.

На посочената дата (02.11.2025 година), предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Т. Г. Ф. – „Младши 2 полицейски инспектор в Група „Териториална полиция” в Участък – Любимец при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, със специфично наименование на длъжността „Младши експерт” (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя А. К. и в негово присъствие АУАН серия GА и с № 156481. Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си Ф. А. Г.. След запознаване със съдържанието на процесния АУАН, той е подписан от актосъставителя Ф., от свидетеля по Акта Г. и от нарушителя К.. В изготвения АУАН актосъставителят Ф. излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управлението на МПС, което е регистрирано, но на което не е извършен технически преглед за 2025 година, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен на жалбоподателя - нарушителя К., който сочи че няма възражение против констатациите в Акта и това обстоятелство е вписано в съответната графа в Акт. АУАН е връчен срещу подпис на жалбоподателя.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 25-0351000847 на 17.12.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприе ма изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, и нала г а на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 51.13 евро (100 лв.) за нарушение, извършено в град Свиленград (, но населеното място на нарушението не е посочено в НП, връчено на жалбоподателя, както и не е посочен пълният му адрес и по-точно липсва изписване на входа на жилищния блок). НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 30.01.2026 година, видно от Разписката, инкорпорирана в документа и надлежно оформена – датирана и подписана (в този смисъл е и отбелязаното в Справката за нарушител/водач и в Картона на НП).

Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на 3

Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приет ите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР и Заповед № 1253з-160 от 30.05.2022 година на ВПД Директора на ОДМВР – Хасково, вземайки предвид факта, че Т. Г. Ф. заема длъжността „Младши полицейски инспектор в Група „Териториална полиция” в Участък – Любимец при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-1769 от 09.03.2026 година (неоспорено от страните по делото, поради което не е необходимо да се представя цитираната в него Заповед), видно от което Николай Анастасов Анастасов е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че К. има наложени множество санкции с влезли в сила НП и Електронни фишове за нарушения на ЗДвП (включително за нарушения по чл.

147, ал. 1 от ЗДвП), както и че не са му налагани принудителни административни мерки към датата на деянието.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично от нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен 4

(спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и от Писмо с вх.рег.№ 2183 от 12.03.2026 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащането на финансовата санкция.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични донякъде с тези, наведени от жалбоподателя в депозираната пред настоящия Съдебен състав Жалба и с тези, наведени от процесуалния му представител – адвокат П. К. в пледоарията й:

1. Както вече бе посочено, в НП, връчено на жалбоподателя не е посочено населеното място, където се твърди да е извършено нарушението, а в НП, изпратено от страна на АНО е посочено: град Свиленград. Налице са две НП под един и същ номер, с адресат едно и също лице и за едно и също нарушение, но обстоятелствата се различават. Липсват данни на какво се дължи разминаването в съдържанието относно мястото на нарушението на двете НП. Т.е. налице е разлика в съдържанието по отношение на мястото на нарушението в НП, изпратено от АНО, което е основание, водещо до незаконосъобразност на процедурата по издаване на санкционния акт, респ. до съществено нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Т.е. с връчването на НП на соченото като нарушител лице се повдига обвинение за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване, правна квалификация, правно основание за налагане на санкцията. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение при посочените фактическа обстановка, правна квалификация и санкционна норма. В този смисъл е недопустимо в НП, изпратено от АНО да фигурира място на нарушението, за разлика от екземпляра от НП, връчен на лицето. При това положение е накърнено правото на защита на наказаното лице, който има право да узнае въз основа на какви обстоятелства е санкционирано. С други думи при наличие на разминаване относно мястото на нарушението в НП, изпратено от АНО и екземпляра, връчен на лицето-нарушител, е налице 5 съществено засягане на правата на жалбоподателя и в частност на правото му на защита, като единственият възможен вариант е отмяна на обжалвания акт на това самостоятелно основание.

В подкрепа на изложеното е и фактът, че в НП, представено от АНО е посочен пълен адрес на нарушителя, включително входа на жилищната сграда, докато в НП, връчено на К. липсва този елемент от адреса му, което несъответствие е недопустимо, тъй като се касае за „един и същ” документ.

2. За пълнота на настоящото изложение и с оглед изложеното в т. 1, Съдът намира за уместно да посочи следното: в случая следва да се приеме, че обжалваното НП е този екземпляр, който е връчен на жалбоподателя. Т.е. по делото е налице неяснота по отношение на един от основните реквизити на НП, а именно: мястото на нарушението, т.е. издаденото НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение трето от ЗАНН, тъй като в него не е посочено мястото на извършване на нарушението, което представлява съществено процесуално нарушение, водещо до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. От друга страна посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, тъй като не позволява и Контролиращата съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какво точно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.