Протокол № 34 от 19.04.2023, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 34 гр. Смолян, 19.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафинка Т. Чакърова

Съдебни

Мариана Г. Сивкова заседатели: Кристина С. Хаджиева при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева и прокурора Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Дафинка Т. Чакърова Наказателно дело от общ характер № 20215400200148 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА СМОЛЯН, редовно призована, явява прокурор Н.. се

ПОДСЪДИМИЯТ А. Р. К., редовно призован се явява лично и със защитника си а. П. И..

ЗА ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Министър на финансите, се явява юриск.

Д..

СВИДЕТЕЛЯТ С. Г. С., редовно призован, не се явява.

СВИДЕТЕЛЯТ А. П. С., редовно призован, не се явява. При проведен телефонен разговор с него същият е помолил да бъде разпитан в РССандански, тъй като гледа болен човек в този град.

СВИДЕТЕЛЯТ П. Х. П., принудително доведен, чрез ОЗ „Охрана“ София град.

СВИДЕТЕЛЯТ Р. Ю. И., редовно призован, явява се лично.

СЪДЪТ докладва писмо с изх. № 30806 от 07.04.2023г. на Софийски районен съд, с което е изпратен протокол № 6417/07.04.23 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение по ЧНД № 4353/2023 г., за сведение.

Съгласно протокола съдебната поръчка за разпит по делегация на свидетеля 1

Л. Т. не е изпълнена и производството пред Софийски районен съд е прекратено, тъй като свидетелят Л. Т. е депозирал молба, че не може да се яви, поради влошено здравословно съС.ие, като към молбата е приложен и болничен лист.

СЪДЪТ докладва писмо с изх. № 31444/10.04.23 г. на Софийски районен съд, с което е изпратен препис от протокол № 6413/07.04.23 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение по ЧНД № 4352 /2023г. От съдържането на протокола е видно, че е изпълнена съдебната поръчка за разпит по делегация на свидетелят С. В. И..

ПРОКУРОРЪТ - Считам, че не са налице процесуални даване ход на делото, предлагам да се даде ход. пречки за

ЮРИСК. Д. - Не са налице пречки за даване ход на делото.

АДВ. И. – Да се даде ход.

ПОДСЪДИМИЯТ – Да се даде ход.

СЪДЪТ намира, че ще следва да се даде ход на делото, затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

Р. Ю. И. – 44г., български гражданин, неженен, неосъждан, без родство и дела с подсъдимия.

На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 НК.

СВИДЕТЕЛЯТ И. – Обещавам да говоря истината. Познавам подсъдимия. Работил съм в „К.с.“, от там го познавам подсъдимия. Нямам спомен коя година работих там, от 7 години съм в Смолян и не знам точно коя година съм работил там. Бях на длъжност „общ работник“ – изработвахме парапети, огради, изработвахме ги от профили. Работехме заедно с Л., В., И., не бяхме и много хора. Заварчиците бяха отделно от нас, ние извършвахме останалата част от работа, заварчиците бяха към „К.с.“. Аз извършвах монтажа заедно със заварчиците. Обекти имаше в Асеновград пречиствателната станция, хотел Перелик на Пампорово. Не си спомням от къде са закупувани материалите за тези парапети. Не си спомням да са идвали други фирми и да са карали други парапети.

2

СТРАНИТЕ – Нямаме въпроси към свидетеля.

Междувременно бе получено Обяснение от С. Г. С., свидетел по делото, изпратено чрез ЕКОНТ, с което заявява, че не може да се яви като свидетел по делото поради здравословен проблем, като към обяснението е приложен болничен лист.

Междувременно беше доведен свидетелят П. П., на който се сне самоличността, както следва:

П. Х. П. – 47 г., женен, осъждан, без родство и дела с подсъдимия.

На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 НК.

СВИДЕТЕЛЯТ П. – Обещавам да говоря истината. Бил съм управител на дружеството „А. 10“ ЕООД. Не си спомням коя година е било. Не съм работил с тази фирма. Случайно станах управител на това дружество. Имах проблеми с наркотици в този период и ми предложиха да изкарам някакви пари и така станах управител на дружеството. Подписах някакви документи.

Не знам да сме сключвали договор с „К.с.“ гр. Смолян. Не познавам подсъдимия, за пръв път го виждам. Не съм съставял и подписвал фактури от името на фирмата, на която съм бил управител.

СТРАНИТЕ – Нямаме въпроси към свидетеля.

АДВ. И. – Моля да приемете извлечение от Търговски регистър, относно актуално съС.ие на „К.с.“ ЕООД, заедно с обявеното в Търговския регистър решение на ОС-Смолян, влязло в сила на 25.01.23г., с което дружеството е заличено.

ЮРИСК. Д. Представям декларация от Банка Алианц с удостоверяваща допусната банкова грешка, във връзка с периода 14.10.2022 г.

- сумата е преведена на 21.11.22 г. и НАП е възстановила 15 000 лв. на банката, това е във връзка с погрешния превод - декларация от банката с 4 бр. платежни нареждания, включително и пл. нареждане, което е от НАП към Алианц България за върната сума от 15 000лв. Всъщност има два превода по настоящия момент постъпили при нас един от 88000 и един от 15000 лв., който е направен на 21.11.22 г. Всички задължения на „К.с.“ са погасени.

АДВ. И. – Уважаема г-жо Председател, продължавайки да сме в патовата ситуация по отношение на обвинението, касаещо корпоративния данък след миналото съдебно заседание проведохме среща с представители на 3

НАП, офис Смолян, в опит да излезнем от така създалата се ситуация, представителите на НАП и юриск. Д. имаха идея, която ние бяхме склонни да възприемем, да се инициира допълнително ревизионно производство по отношение на „К.с.“, в хода на което да се установят евентуални данъчни задължения по ЗКПО, които задължения дружеството или подсъдимия да погаси. Тогава установихме, че вече дружеството не съществува в правния мир, т.е. и този вариант за установяване на данъчни задължения отпадна.

Лично моето мнение в тази хипотеза е, че сме изправени пред хипотезата на ал. 4, чл. 255 от НК. От една страна подзащитният ми държи да се възползва от привилегирования състав на ал. 4 и от там на разпоредбата на чл. 78а, безспорно е установено, че е внесъл в бюджета установения и дължим ДДС, ведно с лихви и разноски. От друга страна нямаме установено по реда на ДОПК задължение по ЗКПО, но имаме обвинение в този смисъл. На въпроса ни към представителите на НАП: „колко да платим, как да го платим, къде да го внесем“ - ние не получихме ясен отговор. Затова споделям моето мнение и очаквам становището на държавното обвинение и гражданския ищец. Според мен, за да приключи настоящото производство по начин такъв, че подзащитният ми да понесе отговорността си и фиска да не бъде ощетен, считам, че предявеният граждански иск е частично недопустим в частта му по ЗКПО, това твърдение го извличам от мотивите на т. 2 от ТР 4/2016 г., където ВС е приел, че гражданският иск на държавата е допустим, когато за данъчните задължения предмет на обвинението има влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК, с който са установени идентични по вид, размер, период и данъчно задължения с тези по обвинението. В тази хипотеза ВС приема, че гражданският иск е допустим. По аргумент на противното считам, че гражданския иск в частта му по ЗКПО е недопустим, а за държавата остава признатото й право и от съдебната практика да предяви този иск пред гражданския съд. Съгласно практиката гражданския иск за държавата в наказателния процес не е за данъчно вземане, а е за обезщетение за вреди от деликт, т. е. в случая ако подсъдимият К. бъде признат за виновен, а гражданския иск не бъде разглеждан, държавата освен, че е удовлетворена по отношение на установения и дължим ДДС, ще има възможност да реализира правата си като потърси обезщетение за корпоративния данък. При това положение, ако останалите страни са съгласни с тези мои съждения, считам, че би могло да се приеме, че в случая е налице хипотезата на чл. 255, ал. 4 от 4

НК, установените данъчни задължения са внесени в бюджета, което е безспорно и за което има писмени доказателства, предлагам, ако е налице съгласие и от останалите страни да пристъпим към приключване на съдебното дирене и на делото, като сме готови да дадем съгласие за прочитане на показанията на неявилите се свидетели, дадени пред органи на досъдебното производство.

ПРОКУРОРЪТ – По изложението на защитника на подсъдимия адв. И., считам също че следва да поставим отново за разглеждане въпроса, който беше разгледан от съда и беше постановено определение във връзка с предявения граждански иск. Всички осъзнахме в хода на съдебното производство, че гражданския иск ще създаде пречки за наказателното производство, виждаме, че на този етап приетия за съвместно разглеждане граждански иск е съществена пречка за приключване на съдебното следствие, всъщност влизаме в противоречие с разпоредбата на чл. 88, ал. 2 НПК, която казва, че разглеждането на граждански иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело. Това което току-що чухме от адв.

И. сме го споделяли и в предходни съдебни заседания, разминаването в констатациите на наказателното производство и административното производство по ДОПК, води до една ситуация, в която съдът ще се принуди да назначава нови експертизи за установяване отново на дължими задължения, като видове, като лихви и т. н., доколкото все пак трябва да имаме произнасяне по него, тъй като той е приет. Аз считам, че за да може наказателното производство да приключи нормално и в разумен срок следва да бъде прието, че е налице пречка по чл. 88 ал. 2 НПК и да четете определение, с което да отмените първоначалното си определение, с оглед допуснатия граждански иск и да приемете, че не следва да се разглежда в наказателното производство, след което да вземем решение за евентуално приобщаване на другите доказателства и изяснеността на делото.

ЮРИСК. Д. – Не оспорваме извършените плащания от подсъдимия, съответно на 01.07.22 г. в размер на 88 000 и 15000 на 22.11.22 г., като считаме доколкото към настоящия момент, все пак сме допуснати като граждански ищец в настоящото производство, че сумите не са достатъчни да покрият изцяло имуществените вреди причинени на държавата. Действително видно от справката на „К.с.“ и удостоверението за липса на задължения на „К.с.“ дружеството към настоящия момент няма публични задължения.

5

Следва да отбележа, че постановените задължения с ревизионния акт, които са били и предмет на изп. дело са само за ДДС, тук има периоди, които съвпадат с обвинението и с гражданския иск, именно тези задължения за ДДС, ведно с лихвите с разпореждането за разпределението на сумите общ размер 102121,65 лв. към настоящия момент са погасени. С ревизионния акт обаче не са установени задължения за корпоративен данък, респективно такива не са и погасявани с изпълнителното дело на „К.с.“, но в обвинението и в гражданския иск такива фигурират и се претендират като имуществени вреди. Именно задължението за корпоративен данък считаме, че към настоящия момент не е погасено в цялост и като имаме предвид ТР №1/2009 г. на ВКС, в което се застъпва становището, че данъчните задължения възникват по силата на закона и са определени по основание, субект и размер и в тази връзка са ликвидни и от датата на настъпване на падежа са изискуеми, считаме, че към настоящия момент вредите на държавата не са възстановени в пълен размер.

АДВ. И. – Солидаризирам се със становището с представителя на държавното обвинение, видно от становището на гражданския ищец, че гражданския иск става причина и ще продължава да става причина за отлагане на наказателното дело, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 88, ал. 2 от НПК. Доколкото не се спори и е установено, че задълженията по ДДС са внесени, ведно с лихвите, гражданския иск в тази му част към настоящия момент вече е неоснователен, поради погасяването му.

По отношение на останалото коментирано задължение по ЗКПО, да, действително данъчните задължения възникват, но разпоредбата на ал. 4 чл.

255 задължително предпоставя внасянето на това задължение, ведно с лихвите, за нас не е ясно какъв е размерът на това задължение, за какви периоди, какви лихви се дължат, дължат ли се изобщо, всички тези обстоятелства трябва да бъдат изяснени, затова аз споделям становището на окръжна прокуратура, считам, че ако определението Ви за допускане на съвместно разглеждане на гражданския иск на държавата бъде ревизирано от Вас по никакъв начин няма да бъдат накърнени интересите на държавата, напротив, тя от една страна е удовлетворена в частта по ДДС, от друга страна не е преграден по никакъв начин пътя й да търси обезщетението от гражданския съд, същевременно едно такова ревизиращо определение би облекчило наказателното производство и би спомогнало делото да приключи 6 в разумен срок.