Решение № 196 от 05.11.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Разград, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20243300500374 по описа за 2024 година

Постъпила е въззивна жалба от М. Г. Ю., подадена чрез пълномощник, против решение № 78/17.05.2024г., постановено по гр.д. № 17/2024г. по описа на РС ***, само в частта, с която е постановено на основание чл. 49 ал. 3 СК, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи. Жалбоподателят навежда твърдения за необоснованост на съдебното решение в обжалваната част и моли съда да го отмени, като вместо това постанови, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на Ф. Ю..

Постъпил е писмен отговор от Ф. Ю. Ю., подаден чрез пълномощник, в който се съдържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка, относима към предмета на въззивния контрол:

Страните са сключили граждански брак на *****г. Бракът е прекратен с развод с решението на РС ***, което в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.

В началото на брачния живот семейството живеело на квартира в гр.***, в апартамент, който впоследствие закупили. По делото е изготвен социален доклад, в който е отразено собствено проучване, извършено от социален работник по повод възложената му задача от районния съд. Двамата съпрузи са заявили, че живеели съвместно в жилището, но 1 около и след раждането на детето им Ф. през ***., съпругът започнал работа като шофьор в гр.****. Започнал да се връща все по-рядко в семейното жилище. Съпругата заявява, че мъжът й наел квартира в гр.*****, имал извънбрачни връзки. Търпяла създаденото положение пет години, защото не искала да разваля семейството си. Съпругът от своя страна заявява пред соц.работник, че отсъствал често от дома заради работата. Двамата твърдят безпротиворечиво, че са преустановили съвместното си съжителство през 2020 г., но дават различна интерпретация на причините. Съпругата твърди, че това е станало, защото е имала нужда от помощта на своята майка при отглеждане на детето, при която се е преместила заедно с Ф.. Съпругът заявява, че М. го е поставила пред свършен факт, като му е казала, че ще се мести при своята майка, и той се съгласил.

Социалният работник е отразил констатация в социалния доклад, че при проучването на ответника е извършено посещение на адреса на семейното жилище в гр.***, който същият е посочил за място на живеене – апартаментът, в който двамата съпрузи са живели преди раздялата. При посещението Ф. Ю. не е могъл да отключи една от ключалките, тъй като не разполагал с ключ за нея, поради което е потърсил услугите на ключар, за да отвори входната врата.

Пред районния съд са разпитани свидетелите Й. Й. – *** на майката на ищцата, Г. Р. – *** на ищцата, Б. Х. – *** и М. М. – *** на ответника. Първите двама свидетели твърдят, че първоначално отношенията на съпрузите били добри. Родило им се момиченце, което починало на година и половина. Двамата преживели много тежко загубата, но продължили съвместния си живот. След раждането на Ф. основно за него се грижели ищцата, майка й и св.Й.ов. Ответникът започнал все по-рядко да се прибира в дома си, постепенно изнесъл вещите си от жилището. Ищцата не споделяла нищо, но по-късно признала пред майка си и свидетеля Й., че съпругът й има извънбрачна връзка и води отделен живот в гр.*****.

Показанията на св.Й. и Р. подлежат на преценка съгл. чл.172 ГПК, предвид близката връзка между тях и ищцата. Съдът ги кредитира, като приема, че кореспондират с констатацията на социалния работник относно очевидния факт, че ответникът не е посещавал семейното жилище при положение, че не притежава ключ за него. Свидетелите още споделят за конкретни случаи, които им дават повод да вярват, че ответникът имал извънбрачна връзка.

Посочените от ответника свидетели Б. Х. и М. М. не заявяват подробности относно семейния живот на съпрузите. Според тях семейните отношения били добри. Научили за влошените отношения и семейния разрив от Ф. Ю., но нямат лични впечатления за причините, довели до него. В частност Б.Х. свидетелства за отделни случаи от семейния живот след 2020г., част от които възприети лично от нея, друга част – през погледа на ответника, в период, за който и ответникът признава, че страните вече са били във фактическа раздяла.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Произнасяне относно вината се дължи, ако някой от съпрузите е поискал това, по арг. от чл.49 ал. 3 СК. В случая произнасяне се дължи по искане на ищцата – сега жалбоподател. Искането от едната страна за произнасяне по вината задължава съда да 2 извърши преценка на поведението и на двете страни, относимо към установяване на вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Първостепенният съд е приел, че вина за разстройството на отношенията имат и двамата съпрузи. Като е кредитирал показанията свидетелите и социалния доклад, районният съд е счел, че ищцата не е успяла да докаже твърдението си за изключителна вина на ответника, а поведението и на двамата съпрузи така, както е установено по делото с гласни и писмени доказателства, е в пряка връзка с дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Установил е, че семейните проблеми са възникнали след като ответникът е започнал работа в гр.Разград и започнал да се прибира все по-рядко, но ищцата била тази, която през 2023г. взела решението да се разведат.

Въззивният съд не споделя извода на районния съд по въпроса относно вината.

Събраните гласни доказателства /св.Й. и св.Р./ и социалният доклад подкрепят твърденията на ищцата, че семейните им отношения се влошили от ***., като причината била отсъствието на ответника, който почти не се прибирал в семейното жилище. Това положение не се харесвало на ищцата, същата се опитвала да запази брака, в резултат на което живеела сама в семейното жилище и сама отглеждала детето си до 2020г. Ответникът не оспорва факта, че рядко се прибирал в дома си, но твърди, че не го е напускал.

Твърдението му обаче се опровергава от констатацията в социалния доклад, че същият не притежава ключ за семейното жилище, което е индиция, че не живее в него, както и от показанията на св.Й.ов и Р. в този смисъл. Разпитаните по искане на ответника свидетели не заявяват конкретни факти от съществено значение, а ролята им да опровергаят показанията на свидетелите, доведени от ищцата, е неуспешна. Също така тези свидетели не сочат брачни провинения на ищцата. Липсват доказателства за твърдението на ответника относно брачна вина у съпругата поради намеса и влияние на нейни роднини в решенията относно семейния им живот.

С влязлото в сила решение на ИРС в частта за прекратяване на брака с развод се установява наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, предвид липсата на взаимност, подкрепа, уважение и доверие между съпрузите. Брачната връзка е изпразнена от съдържание и съществува само формално, съпрузите са се отчуждили един от друг, но неразбирателството между тях е породено от напускането на семейството от ответника в период с начало около ***. Заминаването на ищцата при нейната майка през 2020г. и решението й да се разведе през 2023г. се явява следствие на изпразнената от съдържание брачна връзка, а не нейна причина.

При това положение, изводът на районния съд за вина и на двамата съпрузи за разстройството на брака е неправилен. Решението в тази част следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което да се приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има Ф. Ю..

С писмена молба, депозирана преди датата на с.з., жалбоподателката претендира присъждане на разноските за въззивното производство, изразяващи се във внесена ДТ за обжалване в размер 12,50лв. С оглед изхода от правния спор въззиваемият следва да й 3 заплати направените разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отменява решение № 78/17.05.2024г., постановено по гр.д. № 17/2024г. по описа на РС ***, в частта, с която е постановено на основание чл. 49 ал. 3 СК, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, като вместо това постановява, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът Ф. Ю. Ю..

Осъжда Ф. Ю. Ю. да заплати на М. Г. Ю. сумата 12,50лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4