Решение № 260037 от 08.02.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 1512/2019
- Вид
- Решение № 260037
- Подписан
- 08.02.2021
- В сила
- 06.03.2021
- Състав
- РОСИЦА ИЛИЕВА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 17 · Закон за собствеността
- чл. 18 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 40, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- параграф 16 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ гр. Пазарджик, 08.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, XXXVI състав, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росица В. при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1512 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М.Т.Д. против „ДОМ ИМП“ ЕООД, в която ищецът твърди, че е собственик на следния недвижим имот: Апартамент № 3, с площ от 42.26 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, находящ се на втори етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на с. И.,***, одобрени със Заповед № РД-18-184/09.08.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 241 кв.м., ведно с избено помещение № 8, с площ от 12.67 кв.м., ведно с 6.3577 % идеални части от общите части на сградата, построена в имот с идентификатор *** по КККР на с. И.,***, находящ се в местността „Б.“, с площ от 45.175 дка, при съседи на жилището: от юг – апартамент № 4, от север – апартамент № 2, от изток – улица, при съседи на избеното помещение: от изток – улица, от запад – коридор, от юг – изба № 9. Сочи, че процесният имот е придобил по наследство от майка си И.П.К., а тя е придобила правото на собственост върху имота по наследство от своята майка Ко.
П. В.. Последната придобила собствеността върху процесния имот по силата на Договор № 6475/03.02.1994 г. за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.). Ищецът твърди, че от закупуването на имота през 1994 г. до настоящия момент неговите наследодатели и той владели имота непрекъснато, безпрепятствено и несмущавано в продължение на 25 години, и никой не се е противопоставял на това тяхно владение. Ответното дружество никога не е владяло нито един от апартаментите, находящи се в описания по-горе жилищен блок, в т.ч. процесният апартамент. През 2017 г., във връзка с предприети от страна на ищеца действия по снабдяване със скица на апартамента от СГКК – Пазарджик и започната административна процедура по нанасяне на самостоятелни обекти в кадастралната карта, същият установил, че в СГКК – Пазарджик имотът е записан по партидата на ответното дружество „ДОМ ИМП“ ЕООД, което се легитимирало като собственик с Нотариален акт № 115, том I, рег. № 2301, н.д. № 106/2017 г. на нотариус П. М., с рег. № 168 по регистъра на НК. Ответникът „ДОМ ИМП“ ЕООД, представляван от управителя И.Б.А., подал възражение срещу внесения от ищеца в СГКК – Пазарджик проект за нанасяне на самостоятелни обекти в кадастралната карта. Поради това на ищеца било отказано нанасяне на процесния апартамент в кадастралната карта.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника „ДОМ ИМП“ ЕООД, че ищеца М.Т.Д. е собственик на процесния недвижим имот – гореописания апартамент.
Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ДОМ ИМП“ ЕООД, в който оспорва иска. Твърди, че ищецът не е собственик на процесния апартамент, тъй като неговите наследодатели не са били собственици на имота, като излага доводи в тази насока. Сочи, че наследодателите на ищеца не са придобили имота чрез валиден правен способ. Процесното жилище – апартамент не е годен обект на гражданския оборот. Не е налице валидно възникнало право на строеж за жилищен блок. Придобивната давност, която ищецът твърди, не е противопоставима на ответното дружество. Не е осъществен фактическия състав на владението по чл. 79 от ЗС. Поради това моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Представя доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
По искане на ищеца, с определение от
24.09.2019 г. на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК Община Пазарджик е конституирана като трето лице – помагач на негова страна. Третото лице – помагач на ищеца – Община Пазарджик намира предявения иск за основателен. Твърди, че ищецът М.Д. е собственик на процесния апартамент, като го е придобил по наследство от баба си К. П. В., а тя от своя страна го е закупила с Договор № 6475/03.02.1994 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти (отм.).
Излага подробни съображения за валидността на придобивния способ, чрез който бабата на ищеца е придобила правото на собственост върху процесния имот.
Твърди, че „Оранжерии-ПЗ“ ЕООД повторно продало имота, като за целта представило Акт за държавна собственост № 806/14.04.1998 г. на Областния управител на Пловдив. Относно твърдението на ответника, че АДС е съставен по реда на параграф 15а от ПЗР на ЗППДОбП (отм.) сочи, че тази разпоредба е обнародвана в ДВ, бр. 51 от 1994 г., т.е. след продажбата на имота на наследодателката на М.Д. на 03.02.1994 г. по реда на приложимата към онзи момент Наредба за държавните имоти, съгласно която имотите се актуват от Служба при Общински народен съвет и се предават на Общинския народен съвет по местонахождението им за извършване на продажбата. Освен това АДС бил от 1998 г., към който момент съгласно чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (отм.) областният управител можел да се разпорежда с недвижими имоти държавна собственост след провеждане на търг. В случай че е спазена процедурата по ППЗДС (отм.) крайният резултат от продажбата бил съставянето на договор за продажба на недвижим имот държавна собственост, а не нотариален акт за продажба на недвижим имот, при съставянето на който е представен АДС. Актът за държавна собственост не е самостоятелно основание за извършване на последващи сделки с имота, тъй като нормативно е разписана процедура, а и АДС няма правопораждащо действие. На следващо място, твърди, че М.Д. и неговите наследодатели са упражнявали фактическа власт върху имота от закупуването му до настоящия момент, поради което е осъществен придобивният способ по чл. 79 от ЗС. Сочи, че ответникът по първоначалния иск нито е владял имота, нито се е противопоставял на владението върху имота през този период.
В първото по делото заседание едновременно с искането за привличане на третото лице – помагач - Община Пазарджик, ищецът на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК е предявил обратни искове срещу третото лице – Община Пазарджик, при условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен главния иск, както следва: иск с правно основание чл. 189, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на Договор № 6475/03.02.1994 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за осъждане на Община Пазарджик да заплати на ищеца М.Т.Д. сумата в размер на 8199.00 лв., представляваща платена продажна цена по Договор № 6475/03.02.1994 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, ведно със законната лихва от датата на предявяване на обратния иск до окончателното изплащане на сумата; иск с правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 1 във вр. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за осъждане на Община Пазарджик да заплати на ищеца М.Т.Д. сумата в размер 13 801.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението на задължението на Община Пазарджик по Договор № 6475/03.02.1994 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, в резултат на което е претърпяната евикция от купувача и която сума съставлява разликата между платената цена и увеличената стойност на имота при съдебното отстранение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на обратния иск до окончателното изплащане на сумата. Обратните искове са приети да съвместно разглеждане, при условията на евентуалност, с Определение на съда от 24.09.2019 г.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника по обратните искове – Община Пазарджик, в който твърди, че исковете са недопустими, тъй като имотът е бил собственост на Държавата, а не на Общината. Към момента на сключване на Договор № 6475/03.02.1994 г. за продажба на държавен недвижим имот Кметът на Общината е действал като представител на Държавата, на когото по силата на чл. 111 от Наредбата за държавните имоти (отм.) са били възложени функции по разпореждане с имоти - държавна собственост. Затова страна по договора била Държавата, а не Общината. В случай, че съдът приеме обратните искове за допустими, то същите са неоснователни, тъй като Общината не е отговорна за причината, довела до неизпълнение на произтичащите от договора задължения. Процедурата по сключване на договор за продажбата на имота между К. В. и Кмета на Община Пазарджик е законно проведена по реда на Наредбата за държавните имоти (НДИ) – отм. Не е налице неизпълнение на задължението по договора от страна на Община Пазарджик, като представляваща Държавата, тъй като към момента на сключване на договора Държавата е била собственик на имота и трети лица не са имали права върху него. Освен това не следвало да се търси от Общината връщане на продажната цена, поради отпаднало основание, тъй като заплатената покупко-продажна цена за имота е постъпила по сметка на „Оранжерии - ПЗ“ ЕООД, собственост на Държавата, поради което Общината не дължи връщане на цената. Отделно от това нямало влязло в сила решение за отстраняване на ищеца от имота и продавачът не е изпаднал в забава поради липса на доброволно изпълнение. Претендираното обезщетение представляващо разлика между платената цена и действителната стойност на имота към момента на евикцията, не се дължи, тъй като това не е предвидима вреда. На последно място, релевира възражение за изтекъл давностен срок за предявяване на иска на купувача срещу продавача за евикция, който е пет години и започва да тече от момента на сключване на договора. Ангажира писмени доказателства.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. И.Л.-Г., поддържа исковата молба и моли предявения иск да бъде уважен, респ. при отхвърлянето му моли да бъдат уважени предявените, при условията на евентуалност, обратни искове.
Ответникът „ДОМ ИМП“ ЕООД, чрез адв. А.Д., в открито съдебно заседание, оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.
Третото лице – помагач и ответник по обратните искове - Община Пазарджик, чрез юрк. С.Г., в открито съдебно заседание, изразява становище за основателност на предявения главен иск и неоснователност на обратните искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото удостоверения за наследници изх. № № 75/25.04.2017 г. и 76/25.04.2017 г., издадени от Кметство с. И.,*** и Решение № 171/14.02.1985 г. по гр.д. № 1924/1984 г. по описа на Районен съд – Пазарджик за прекратяване на брака между П. Г. К. и К. П. К., се установява, че К. П. В. (К. преди развода), ЕГН **********, е починала на 15.08.2012 г., като разведена, и е оставила за свой наследник по закон – И.П.К. - дъщеря, както и че последната И.П.К., ЕГН **********, е починала на 24.12.2016 г., като неомъжена, и е оставила за свой наследник по закон ищецът М.Т.Д. - син.
Видно от представената по делото Заповед №
РД-09-03-а от 01.02.1993 г. на управителя на „Оранжерии – ПЗ“ ЕООД (дружество с държавно имущество) е разрешено да бъдат продадени на наемателите, при условията на параграф 4, ал. 1, т. 1 от ДР на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове следните ведомствени жилища: апартаменти под номера 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10 и 12, находящи се във ведомствения жилищен блок в с. И..
Видно от писмо с изх. № 274/02.02.1993 г. на
Министъра на земеделието, Министерството на земеделието е разрешило да бъде продадено на К. П. К. (В.) при условията на параграф 4, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове ведомствено жилище – апартамент № 3, находящо се в жилищен блок в с. И..
Разпечатката съдържа 27 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c1695e8-2fc9-4bcc-8b84-4b2630204704