Определение № 2294 от 08.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2294 гр. София, 08.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20258002100406 по описа за 2025 година приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и по чл. 274, ал.2 ГПК по присъединеното ч. гр.д № 405/2025г .

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество ТД-София против решение № 189 от 28.10.2024г постановено по въззивно гражданско дело № 321 по описа за 2024 г. на Пловдивски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 491 от 10.04.2024 г. по гр. д. № 2552 / 2021 г. на Окръжен съдПловдив в осъдителната част е отхвърлен иска предявен от Комисията срещу Н. В. Т. по чл.153 от ЗОНПИ/ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 109 150лв,а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор .................... в [населено място] по КККР, одобрени със Заповед РД1848/2009г на АГКК , представляващ жилище,апартамент с площ 64,17 кв.м ,със съответните ид. части от общите части на сградата ,подробно описан в решението .

Комисията е предявила и поддържала иска за отнемане на този наличен имот при твърдение ,че за проверявания период 26.08.2009-26.08.2019г ответникът имал отрицателен нетен доход и притежавано имущество в общ размер на 113 000 лв., поради което е налице значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПК. във вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗПК. в размер на 242 897,99 лв.

Като се е позовал на легалните дефиниции на понятията „доходи, приходи и източници на финансиране“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ, „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и „нетни доходи“ по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на 1

ЗОНПИ ,при извършване на необходимата съпоставка и предвид разясненията в ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС, според което не представляват „имущество“ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормите на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяването лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, съставът на Апелативен съд -Пловдив е изключил от размера на несъответствието два придобити и впоследствие отчуждена леки автомобила марка „БМВ” ,тъй като нито те , нито сумата 43 715лв / колкото е общата им стойност,съответно разхода за покупката им спорад Комисията /, е била налична в края на проверявания период. Поради това и след така мотивираното приспадане, се приемат разходи в общ размер 130 303,28 лв., това от своя страна рефлектира върху нетния доход на ответника за периода, който ,според заключението на вещото лице по делото ,остава на минус 129 914,54 лв. Позовавайки се на практика на Върховния касационен съд /Р.№ 50130/03.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г.на ІV г.о., Р. № 50116 от 3.04.2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на IV г.о., /е прието, че нетният доход по смисъла на на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ е превишението на общия размер на приходите /т. нар. „брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, като оставащите средства са свободни или разполагаеми, които служат за осигуряване издръжка на лицето, като те могат да са нулева, но не и отрицателна величина, тъй като доходът за физическите лица съставлява благо, с което се увеличава патримониума им след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо, като е възможно двете величини да са еднакви и да се нулират, а евентуална разлика с отрицателен знак между тях ще бъде индиция за неизяснен източник на приходите на проверяваното лице /които не винаги са незаконни/, но не представлява задължително обогатяване, което да е налично и което да се използва при установяване на търсеното значително нecъoтвeтcтвиe, още повече доколкото тълкувателно решение№ 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че то е cпeциaлнo зaкoнoвo пoнятиe,oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлкo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд. Към горните съображия въззивният съд е прибавил,че по този начин се защитава принципът за пpoпopциoнaлнocт нa мepкитe и цeлтa нa зaкoнa, законността на намесата на държавата в правото на мирно ползване на притежанията, защитено в чл. 1 Протокол № 1 ЕКЗПЧОС, която трябва да посочва достатъчно точни и предвидими критерии и да съдържа гаранции срещу произвол, както и да гарантира справедливия баланс между нуждите на общия интерес и правата на индивида, а конфискацията на имущество да е пропорционална на преследваната от закона легитимна цел, като засегнатите лица трябва да имат възможност за ефективна защита и не следва да понасят прекомерна тежест. Изтъкнато е ,че след залагане на нетен доход на ответника като нулева величина, извършеното съпоставяне между придобитото от Н. Т. имущество и нетния му доход ще бъде равен на стойността на придобитото имущество, а доколкото то е под 150 000 лв., не може да се приеме, че е установено значително несъответствие между 2 придобитото от ответника имущество и нетния му доход за проверявания период. Това от своя страна отрича правото на Държавата да иска отнемане на това имущество като незаконно. Искът е отхвърлен и предвид този изход на делото са определени разноските,като са събрани дължимите държавни такси и е присъдено възнагражденине за адвоката , представлявал ответника / чл. 38 ЗА/

Касаторът поддържа,че изводите на въззивния съд за прага на несъответствието са неправилни , не се обосновават с дадените в ТР №4/2021г ОСГК като задължителна за съдилищата практика на ВКС разяснения и са в противоречие с целта на актуалното законодателство, както и в нарушение на правната логика. Комисията оспорва тезата за възприемане на нулев нетен доход и твърди, че решението на Варненския апелативен съд е необосновано , постановено в нарушение на материалния закон, основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК,същевременно е и очевидно неправилно . Според Комисията, стойността на неналичното имущество / в случая два леки автомобила/, не е следвало да се изключва от разходната част на анализа ,също така следва да се постанови отнемане на наличното имущество, независимо че стойността му е под прага от 150 000лева.

В изложение се поддържа основание по чл.280,ал.2 предл.трето ГПК.Сочи се основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса (1) Представляват ли разход за проверяваните лица средствата за придобиване на имущество ,което не е налично и не е установено преобразуването им в друго имущество и следва ли те да намерят отражение в разходната част на анализа при определяне размера на несъответствието .Касаторът поддържа,че решението противоречи на дадените в ТР №4/2021г ОСГК като задължителна за съдилищата практика на ВКС разяснения и „най актуалната практика на ВКС”, като се позовава на определение №4810/2024г по гр.д №407/2024г на Трето г.о на ВКС .

Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се сочи по три формулирани въпроса , израз на поддържаната от Комисията теза : (1) че е недопустимо се отъждествява „значително несъответствие „ с имущество на стойност на или над 150 000 лева ;(2)че при „значително несъответствие „ по смисъла на §1 т.3 ДР ЗОНПИ може да се отнема имущество на стойност и под 150 000 лева ; (3) Следва ли при установено превишение на разходите над приходите, нетният доход да бъде приравнен на нула , или следва да бъде отрицателен ,предвид нормативно уредения начин на определяне по специалния ЗОНПИ/§1,т.8 ДР на ЗОНПИ/

В депозираният отговор на ответника Н. В. Т., представляван от адв. Г. П., се оспорват поддържаните основания за допускане до касационно обжалване ,тъй като вече е налице ТР №4/2021г ОСГК. Също така се изтъква ,че по поставените във втория раздел на изложението въпроси има установена практика на ВКС, с която въззивното решение е изцяло съобразено. Претендират се присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима .

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Не се констатират предпоставките на чл. 280,ал.2 предл. трето ГПК. Съдилищата не са 3 приели поддържаната от КОНПИ обосновка на иска , защото при твърденията на ищцовата комисия и установените по делото обстоятелства, извод за„значително несъответствие” по смисъла на§1, т.3 ДР на ЗОНПИ не може да се направи . В случая няма неоснователно обогатяване над посочения от закона праг, като при формиране на този решаващ извод въззивният съд се е позовал на ТР №4/2021г ОСГК.Наличното имущество,единствено сочено за отнемане , в края на периода съгласно чл.148 ЗОНПИ безспорно е на стойност под прага в §1, т.3 ДР на ЗОНПИ от 150 000 лв. няма как да се приеме,че то превишава с толкова реализираният нетен доход. При този извод на съда е съобразено значението на дохода като имуществено благо, докато Комисията изначално е основавала иска на анализ,който противно на дадените в ТР №4/2021г на ОСГК на ВКС разяснения по тълкуване на закона е включвал остойностено неналично имущество.Обратното виждане,застъпвано от касатора ,се основава на възприемане на отрицателна величина като нетен доход при анализа за несъответствие /резултат от сборуване на статистически изводими , реално установени,или обосновано предполагаеми разходи на проверяваното лице /, за да се достигне размер над 150 000 лева . Този застъпен в практиката на КОНПИ и защитаван при настоящето обжалване подход при икономическия и правен анализ , въззивният съд е отхвърлил

Формулираният в тази връзка правен въпрос /т.3 от втория раздел на изложението / отговаря на общото селективно условие в чл. 280 , ал.1 ГПК, същият е решаващо произнесен от въззивния съд и е обуславящ е за правните изводи на съда, но е решен в съответствие с възприетото в практиката на ВКС тълкуване на закона ,както и с неговата цел ,като не е налице изтъкваното специалното селективно условие на чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК по въпроса .В настоящия случай КОНПИ е поддържала стойностно превишение на разходите спрямо доходите на проверяваното лице,сборувани в отрицателна величина,за да се обоснове превишение над законовия праг. Невъзприемането на така поддържания от жалбоподателя подход е в съответствие с разясненията в мотивите на ТР №4/2021г на ОСГК,с разясненията на Конституционния съд на РБ по въпроси,засягащи гражданската конфискация и в съответствие трайно установената практика на ВКС включително формирана в решения по чл.290 ГПК след приемане на цитираното тълкувателно решение (Решение №

50130/03.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г. на ІV г.о., Решение № 50116 от 3.04.2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на IV г.о.; Решение №732/12.12.2024г по 2652/2023г Трето г.о) ,споделяна и от настоящия състав на ВКС .

По останалите въпроси с наведено от касатора основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК не е отговорено на общият критерии в чл.280, ал.1 ГПК за формулиране на правен въпрос.

Постулира се да е установено „значително несъответствие”, каквото въззивният съд не е приемал за установено. Прави се оценка за неправилно отъждествяване на различни понятия ,докато въззивното решение явно не съдържа отъждествяване на различни понятия .По същество се спори в подкрепа на поддържания от касатора отговор на формулирания въпрос в същия раздел на изложението,по който касационно обжалване не следва да се допуска по изложените вече съображения

За пълнота следва да се изтъкне ,че Върховният касационен съд няма за задача да 4 коментира експертни въпроси на икономическия анализ, а да следи за точното и еднакво прилагане на закона.Тогава когато е налице „значителното несъответствие” по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ и законовата презумптивна предпоставка за да се приеме, че дадено имущество е незаконно придобито и да се пристъпи към неговото отнемане ,тогава преценката за доходите, разходите, влагането на средства от законен,или неустановен източник на проверяваните лица в конкретното придобиване или разходване на имущество,като предмет на икономически анализ,се извършва съгласно последователно проведения в закона принцип за обективност на проверката. Задължение да го съобрази има първо ищцовата комисия,при задължение на този орган да упражнява своите правомощия на основанията, предвидени в закона и по разумен начин.