Решение № 2584 от 10.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2584 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110202774 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.П. М. и адв. Т. В. – ВАК, срещу Наказателно постановление № 782766F775704/07.08.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 278б, ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 16270,00 (шестнадесет хиляди двеста и седемдесет) лева за нарушение на чл. 127и, ал. 2 ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.

В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, за неговата неправилност, както и за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че в случая са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предвиждащи описанието на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било 1 извършено, доколкото наказващият орган е съставил НП при неизяснена фактическа обстановка, с което е ограничил възможността на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен. На следващо място се сочи, че административнонаказващият орган не е установил обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение, което води до невъзможност да се установи обществената опасност на самото нарушение, респ. да се установят обстоятелствата, които смекчават или отегчават вината на нарушителя и да се извърши преценка дали са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, съответно да се определи видът и размерът на наказанието, което да се наложи на нарушителя. Акцентира се, че е налице и явна несправедливост на наложеното наказание, като липсват доказателства, които да обусловят налагането на наказанието и мотиви за определянето му.

Излагат се аргументи за наличие на основания за квалифициране на процесния случай като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирана по делото молба от адв. В., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, последната пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление по съображенията, развити в жалбата. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, като се представят доказателства за разходването им и списък по чл. 80 ГПК.

В проведеното по делото съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. ***, която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено.

Счита, че извършването на нарушението е доказано по категоричен начин от събраните доказателства. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства, 2 приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.06.2024 г. инспектори по приходите в Главна дирекция "Фискален контрол" на НАП извършили проверка на транспортно средство марка "***", с рег. № ***** и ремарке с рег. № ****** на пункт за фискален контрол ГКПП Русе - Дунав мост с водач ***. При извършената проверка било установено, че в транспортното средство се превозва стока от списъка на стоките с висок фискален риск "Кайсии, череши, праскови (вкл. брюнони и нектарини), сливи и трънки, пресни: Череши" с код от комбинирана номенклатура 0809 29 00 на стоки с висок фискален с нето количество 7100 кг. Водачът на транспортното средство не представил УНП за транспорта на стоките, като проверяващите съставили

Протокол за извършена проверка на

СВФР

№

180603118354_1/23.06.2024 г.

В протокола за извършена проверка на стоки с висок фискален риск били отбелязани данни за изпращач на стоката – фирма „***" ЕООД с ЕИК *********; получател - "***" с VAT № ********** и фирма превозвач - "*** с ЕИК *********.

Във връзка с гореизложеното, на 26.06.2024 г. в ТД на НАП Варна се явило упълномощено от дружеството „***" ЕООД лице, което представило фактура № 0000000029/23.06.2024 г., invoice № 1000000028/23.06.2024г. и пълномощно, от които било установено, че доставчик на стоките с висок фискален риск "Кайсии, череши, праскови (вкл. брюнони и нектарини), сливи и трънки, пресни: Череши" с код от комбинирана номенклатура 0809 29 00 било дружество „***" ЕООД с ЕИК ********* и получател на стоката била фирма "***" с VAT № **********. Стоката била описана във фактурата с наименование Череши „КОРДИЯ" - 7100 кг. на обща стойност 40 675,90 лева, а превозът бил от България до Белгия.

В представено писмено обяснение от страна на упълномощено от дружеството „***“ ЕООД лице последната посочила, че данни по доставката не са подавани от страна на доставчика „***" ЕООД в информационните масиви на НАП и не е представен УНП /уникален номер на превоз/, поради липса на достъп.

Органите по приходите извършили проверка на 26.06.2024 г. в ИСФК "ВОП с УНП", при което било установено, че липсват данни за УНП.

На 26.06.2024 г. в ТД на НАП, в присъствието на двама свидетели и на 3 упълномощено лице на „***“ ЕООД, свидетелят П. съставил АУАН № F775704/26.06.2024 г., с който повдигнал против дружеството – въззивник административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 127и, ал. 2 ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България – за това, че за превоза на СВФР, който започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава – членка на ЕС, доставчика или продавача/прехвърлител в тристранна операция или първият доставчик във верига последователни доставки на стоки, не е декларирал предварително данни за превоза преди започване на натоварване на транспортното средство.

Актът бил подписан от съставителя, свидетелите и упълномощения представител на дружеството – въззивник, на когото бил предявен за запознаване със съдържанието му и му бил връчен препис.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу констатациите в АУАН, съобразно които стоката не била предварително декларирана поради липса на достъп до услугата Фискален контрол.

Въз основа на така съставения АУАН, на 07.08.2024 г. Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, издал обжалваното наказателно постановление № 782766-F775704/07.08.2024 г., в което били отразени обстоятелствата по извършването на нарушението, неговото фактическо описание (идентично на това в АУАН) и правната му квалификация по чл. чл. 127и, ал. 2 ДОПК, вр. чл.

9, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, като на основание чл.

278б, ал. 3 от ДОПК на дружеството – жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 16270,00 (шестнадесет хиляди двеста и седемдесет) лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител П..

4

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. П. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля **** представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Тълкувани в своята взаимовръзка приобщените по делото доказателства – както гласни, така и писмени, безпротиворечиво сочат на възприетата от съда фактическа обстановка, която по същество и не се оспорва от въззивния жалбоподател.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

5

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че АУАН и Наказателното постановление са съставени от компетентни административни органи. Съгласно чл. 279, ал. 1 ДОПК актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. АУАН е съставен от орган по приходите, каквото качество има свидетелят П., заемащ длъжност "инспектор по приходите" при ЦУ на НАП, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" – София, дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, оправомощен съгласно чл. 279, ал. 1 ДОПК от изпълнителния директор на НАП, видно от писменото доказателство – Заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024 г.

При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен и в съответствие с изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като е съставен в присъствието на двама свидетели (по съставяне и връчване на АУАН), както и на представляващ дружеството –жалбоподател. Актът е подписан от свидетелите, съставителя и представляващия санкционираното дружество, предявен му е за запознаване и му е връчен препис, видно от разписката, инкорпорирана в съдържанието на АУАН.