Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1150 от 09.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1572/2024
Вид
Решение № 1150
Подписан
09.10.2024
В сила
09.10.2024
Състав
Стефка Тодорова Михова, Иванка Петрова Гоцева, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1150 гр. Пловдив, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300501572 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба подадена от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *****, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ю. К. , срещу Решение № 1406/28.03.2024г. постановено по гр.д.№17942/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на М. Т.

Т., ЕГН **********, сумата от 5546.78 лева- главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско+“ на автомобил „Порше Кайен“ с рег. № ***** от ПТП настъпило на 09.01.2020 г. в гр. *****, сумата от 1590.07 лева- обезщетение за забавено плащане за периода от 11.02.2020г. до 08.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 09.12.2022г. окончателното погасяване на сумата, както и сумата от 1638.37 лева- разноски по делото.

Въззивникът изразява недоволство от решението, като счита същото за неправилно.Поддържа,че ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е доказал твърдението си, че собственият му лек автомобил е бил 1 увреден от станалото ПТП на 09.01.2020г.Твърди, че представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП не съставлява официален документ и не може да послужи за установяване на събитието.Въз основа на така изложените оплаквания е отправено и искане към въззивния съд за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на правия спор, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени с присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия М. Т. Т., ЕГН **********, подаден чрез пълномощника му адв.А. Б., със становище за нейната неоснователност и с искане до въззивния съд за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение, и откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

Производството по делото е образувано по искове с правна квалификация чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД, предявени от М. Т. Т., ЕГН **********, за осъждане на ответното „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *****, да му заплати сумата от 5546.78 лева- главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско+“ на автомобил „Порше Кайен“ с рег. № ***** от ПТП настъпило на 09.01.2020 г. в гр. *****, сумата от 1590.07 лева- обезщетение за забавено плащане за периода от 11.02.2020г. до 08.12.2022г. Ищецът твърди, че е в срока на покритие по застраховка „Каско на МПС“ сключена с ответника настъпило застрахователно събитие, при което собственият му автомобил „Порше Кайен“ с рег. № ***** бил ударен от лек автомобил „Пежо 407“. Предявил претенция за плащане на обезщетение пред ответника, но получил отказ.

С писмения си отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответното застрахователно дружество е оспорило предявените искове с възражението, че описаният в исковата молба механизъм на претендираните увреждания не съответства на действителния. След направения оглед на автомобила и 2 представения снимков материал, застрахователното дружество установило, че претендираните увреждания на застрахованото имущество не могат да настъпят само от едно действие-твърденият удар от друг автомобил. Твърди, че след направената от застрахователя калкулация необходимата сума за обезвреда на причинените на лекия автомобил вреди възлиза в размер от 3041,20 лева, поради което исковата претенция е завишена.

В писмения си отговор ЗАД "Бул инс" АД, ЕИК *****, като трето лице подпомагаща страна на ответника „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, оспорва предявените искове и настоява за тяхното отхвърляне като неоснователни.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил исковите претенции. Приел е, че описаният от застрахования механизъм на ПТП е установен от събраните доказателства- неоспорения по делото от страните двустранен констативен протокол за ПТП и заключението на приетата без резерви от страните САТЕ. Изложил е съображения, че са налице предпоставките за присъждане на ищеца на застрахователно обезщетение в пълния заявен в исковата молба размер и на обезщетение за забавеното му плащане– наличие на застрахователен договор в предвидената от закон форма, увреждане на застрахованото имущество, довело до загуба на ищеца, увреждането да е настъпило в резултат на договорен от страните риск, претендираната сума да съответства на необходимите средства за обезщетяване на вредите, които са пряка и непосредствена последица от събитието, отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая първоинстанционното решение е валидно- постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в съответната писмена форма и е подписано. Същото е и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по допустим иск въз основа на заявените с исковата молба твърдения.

Решението е и правилно.

3

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическа обстановка по делото, поради което не се налага нейното възпроизвеждане и на основание чл.272 от ГПК препраща към тази част от мотивите на районния съд като по този начин същите стават част от настоящото решение. Във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания относно механизма на реализираното ПТП и щетите, причинени вследствие на същото, настоящата инстанция намира следното:

За изясняване на механизма на ПТП по делото е представен от ищеца двустранен протокол за ПТП съставен на 09.01.2020г. , подписан от него и виновния за произшествието водач. Документът съдържа схема на инцидента, като са посочени местата /зоните/, в които са настъпили уврежданията по участвалите в него автомобили. Съгласно протокола произшествието е настъпило при движение назад от страна на водача на автомобил „Пежо“ с рег.

№ *****, при което е настъпил удар с предната лява част на автомобила на ищеца „Порше Кайен“ с рег. № *****. Нарушени са разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, които предвиждат, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Констативният протокол съдържа удостоверително изявление на водача на л.автомобил „Пежо“, че вината за инцидента е негова. Документът не е оспорен от ответника, изрично е предвиден в ЗДвП и общите условия при настъпване на застрахователно събитие и следва да бъде възприет, относно удостоверените в него факти по настъпване на произшествието.

Наред с горното, следва да се има предвид, че констатациите в протокола се подкрепят от заключението на САТЕ, според което при механизма на произшествието от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени детайлите в съответната степен. Посочено е, че при удара е възможно да се натисне и огъне предната броня, която е еластична, при което да се повредят решетките в предната лява част на бронята. Детайлите зад бронята били натиснати от нея. Предният ляв фар не е бил ударен директно, но счупването на неговата долна част можело да се получи при натискане на околните 4 детайли вследствие на удара в бронята. Вещото лице посочва, че стойността на ремонта на увредения автомобил възлиза в размер на 5548 лева.

Въззивният съд кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено от страните.

С оглед изложеното следва да се приеме, че по делото е установен механизмът на пътнотранспортното произшествие, в резултат на което на собственото на ищеца МПС са били нанесени твърдените имуществени вреди, техния размер и причинно-следствената връзка между произшествието и вредите.От друга страна по делото липсват твърдения, респективно данни за наличие на друга възможна причина за увреждане на автомобила.

Налага се извод, че от събраните в хода на делото доказателства се установява наличието на покрит застрахователен риск, който да ангажира отговорността на ответния застраховател за репариране на щетите причинени на застрахованото имущество. С оглед установеното от заключението на вещото лице, че за възстановяване на щетите на увредения автомобил е необходима сумата от 5548 лева, която е по- малка от претендираната от ищеца с исковата му молба, искът се явява установен по основание и по размер и следва да бъде уважен изцяло.

До същите фактическите и правни изводи е достигнал и първостепенния съд, поради което въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и с оглед липсата на други оплаквания във въззивната жалба във връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение.

В полза на въззиваемия не следва да се присъждат разноски по делото с оглед липсата на доказателства такива да са били направени.

С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. В настоящия случай съдът е сезиран със спор по търговско дело, тъй като заявената претенция произтича от правоотношение, породено и отнасящо се до абсолютна търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 от ТЗ /договор за имуществено застраховане/. С оглед цената на иска, който е под установения в чл. 280, ал. 3 от ГПК минимален праг за търговски дела, настоящото решение 5 е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1406/28.03.2024г. постановено по гр.д.

№17942/2022 г. по описа на РС-Пловдив, XIV гр.с.

Решението е постановено при участието на ЗАД "Бул инс" АД, ЕИК *****, като трето лице подпомагаща страна на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *****.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6