Решение № 256 от 09.05.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. гр. Хасково, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20215640102077 по описа за 2021 година

Предявен е от Н. СЛ. ГР. с ЕГН:********** и Х. Р. ХР. с ЕГН:********** в качеството им на родители и законни представители на малолетното дете Е.Х. Х.а с ЕГН:**********, тримата от с.Минерални бани, общ.Минерални бани, със съдебен адрес *************, адв.Т.Ч., против ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер” №87, представляван от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл.429 ал.2 т.2 от КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 28.05.2018г. малолетното дете Е.Х. Х.а пътува в автомобил „*************“ с рег.№*************, управляван от неговата майка Н. СЛ.

ГР.. Вследствие неправомерно навлизане в лентата за насрещно движение на управляван от Ж.И.И. л.а. „*************“ с рег.№************* настъпил удар между двата автомобила.

Образувано било досъдебно производство №789/2018г. по описа на РУ на МВР-Хасково, в хода на което в качеството на обвиняем бил привлечен Ж.И.И.. В хода на развилото се съдебно производство по НОХД №1419/2019г. по описа на РС-Хасково подсъдимият Ж.И.И. се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, предл.2-ро, б.“а“, предл 1-во, във връзка с ал.1, б.“б“, предл.2-ро, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, като постигнал споразумение за решаване на делото по реда на чл.384 вр.чл.381-чл.383 от НПК.

Одобреното от съда споразумение за решаване на делото имало последиците на влязла в сила присъда. Съгласно нормата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно виновността на застрахованото лице Ж.И. за настъпване на ПТП била безспорно установена, като той носел и гражданска отговорност за причинените имуществени и неимуществени вреди вследствие противоправното си деяние. Е.Х. била настанена за лечение в болнично заведение за времето от 28.05.2018г. до 01.06.2018г., като била издадена епикриза. На 07.06.2018г. била направена рентгенография на лакетната става и установени данни за фрактури. Получените костни увреждания поради счупване на лявата 1 лъчева кост и лявата мишнична кост причинили на пострадалото дете болки и страдания за срок от повече от половин година, като през първите няколко седмици от злополуката болките били много интензивни. Към датата на травмата детето било на 11 месеца и все още не било проходило. Родителите му избягвали да го държат за лявата ръчичка при прохождането му и самото дете си щадяло ръката, като изобщо не я използвало и движило.

Детето било гипсирано двукратно – първо при прием в спешното отделение, впоследствие на 07.06.2018г., когато било констатирано, че зарастването на ръката е накриво. Същата била видимо изкривена и имала формата на лък. Детето много често плачело от болки вследствие на травмите си, плакало и на сън след датата на инцидента. Родителите на детето осъществявали медикаментозно лечение с лекарствата, предписани след изписването от болничното заведение. След слагането на втори гипс детето останало с него 20 дни преди да бъде свален. След инцидента дясната половина на лицето на детето била посиняла и покрита с рани, дясното око почти затворено, дясното ухо с рани и охлузвания. Възстановителния процес по отношение на тези травми продължил над един месец, но ударената област на дясната част на главата червенеела в продължение на повече от година. Детето било без физическа активност, присъща на децата на неговата възраст, като се наложила специална денонощна грижа, за да не се самонарани, с което на влоши и забави оздравителния процес.

Към момента детето имало белег на лявата ръка с размер около 3-4 сантиметра. В бъдеще напълно възможно било да има негативни последици или евентуални усложнения от претърпяната травматична увреда, както и по-слаб захват на ръката. Счупването на лявата мишнична кост и на лявата лъчева кост причинили трайно затрудняване движението на левия горен крайник за повече от 30 дни и съставлявало средна телесна повреда. Освен тези травматични увреждания на малолетното дете били причинени контузия на главата и мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, които довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Получените костни увреждания поради счупване на лявата лъчева кост и лявата мишнична кост причинили на пострадалото дете болки и страдания за срок от повече от половин година, като през първите няколко седмици от злополуката болките били много интензивни. За дълъг период от време детето не можело да си служи с лявата ръка, като движенията останали ограничени поради извършената имобилизация. В бъдеще напълно възможни били негативни последици или евентуални усложнения от претърпяната травматична увреда, както и по-слаб захват на ръката.

В настоящия случай пострадалото лице било участник в застрахователно събитие, покрито от застраховка „Гражданска отговорност“; застрахователното събитие причинило увреждания на здравето му; гражданската отговорност на виновното лице била застрахована в „Бул Инс“ АД към датата на настъпване на застрахователното събитие; вследствие настъпване на уврежданията пострадалото малолетно лице претърпяло неимуществени вреди, които не били възстановени от страна на виновния причинител на вредата.

Ето защо, се иска постановяване на решение, с което да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на Е.Х. Х.а чрез нейните законни представители Н.

СЛ. ГР. и Х. Р. ХР. сумата общо от 25000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от увреждане на здравето, настъпило на 28.05.2018г.при ПТП в землището на с.С., общ.Минерални бани, причинено от Ж.И.И.

/застрахован в „Бул Инс“ АД/ при управление на л.а. „*************“ с рег.

№*************, от които 22000лв. – за причинено счупване на лявата мишнична кост и на лявата лъчева кост на типично място от типа „зЕ. клонка“ и 3000лв. – за причинени контузия на главата и мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, ведно с мораторна лихва от 1472,22лв. върху претендираните суми, считано от 11.02.2021г. до датата на завеждане на иска и законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендират присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска като недопустим, нередовен, респ. неоснователен. Прави възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на другия л.а. участвал в процесното ПТП, което било основание за намаляване на обезщетението за вреди. Ответникът твърди, 2 че предявените искове са недоказани. Оспорва също така исковете по размер. Твърди, че ищецът не представил банкова сметка, по която да бъдат изплатени търсените обезщетения, поради което не следвало да се присъжда лихва за забава. Освен това предвид неоснователност на главните искове, респ. неоснователни се явявали и акцесорните искове за лихви. В случай, че се уважи претенцията за лихви същите следвало да се присъдят от датата на посочване на банкова сметка от ищцовата страна. Отговорността на застрахователя била договорна, а не деликтна, поради което той изпадал в забава след отправяне на покана за изпълнение и в частност от датата следваща изтичането на 3месечния срок по чл.429 ал.3 от КЗ вр.чл.430 ал.1 от КЗ, т.е. 02.05.2020г. и предоставяне на данни за банкова сметка.

Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Алтернативно, в случай, че се приемат за основателни, се иска намаляване на размерите на претендираните обезщетения. Претендира присъждане на разноски в производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното :

С определение, постановено в с.з. на 14.07.2020г. по НОХД №1419/2019г. по описа на РС-Хасково, е одобрено постигнатото между РП-Хасково и подсъдимия Ж.И.И. споразумение, като последният е признат за виновен в това, че на 28.05.2018г. в землището на с.С., общ.Минерални бани, при управление на л.а. „*************“ с рег.

№*************, нарушил правилата за движение – чл.6 т.1 от ЗДвП, движейки се с превишена скорост, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на три лица : на Б.А.Г., изразяваща се в счупване на лявата ключица по средата без разместване на фрагменти, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за повече от 30 дни, по смисъла на чл.129 от НК; на Е.Х. Х.а, изразяваща се в счупване на лявата мишнична кост и на лявата лъчева кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за повече от 30 дни, по смисъла на чл.129 от НК; на Н.Н. Г., изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за повече от 30 дни, по смисъла на чл.129 от НК – престъпление по чл.343 ал.3, предл.2-ро, б.“а“, предл.1-во, вр.ал.1 б.“б“, предл.2-ро, вр.чл.342 ал.1 от НК. При извършената проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се констатира наличие на активна такава към дата 28.05.2018г. за МПС с ДКН ************* в ЗД „Бул Инс“ АД. Родителите на пострадалото при ПТП на 28.05.2018г. малолетно дете отправят покана до застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000лв. /без номер и дата/. В отговор на поканата застрахователят отговаря с писмо от 02.02.2021г., че след разглеждане на щетата, с цел своевременно обезщетяване на претърпените от пострадалото лице Е.Х. Х.а болки и страдания, вследствие настъпило на 28.05.2018г. ПТП, експертния съвет определя застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 7000лв., представляващи 50% от общия размер на вредите – 14000лв. В писмото се сочи, че за изплащане на определеното застрахователно обезщетение е необходимо представяне на лична актуална банкова сметка на пострадалото лице Е.Х. Х.а или нотариално заверено пълномощно – оригинал, в полза на когото пострадалото лице желае да бъде изплатена сумата /чл.338 ал.1 от КЗ/.

Видно от приложеното удостоверение за раждане, издадено от Община Свиленград на 29.06.2017г. въз основа на акт за раждане №0122/29.06.2017г., детето Е.Х. Х.а е родено на 28.06.2017г. от майка Н. СЛ. ГР. и баща Х. Р. ХР.. По делото е представена банкова сметка на името на бащата Х. Р. ХР. в „Райфайзенбанк“ ЕАД.

От показанията на свидетеля В.Я.М. се установява, че живее на съпружески начала с брата на ищцата Н. СЛ. ГР.. Свидетелката твърди, че на28.05.2018г. пътувайки към с.С. на завоя видяла мъжа си Х. на пътя и в следващия момент видяла колата на Н.. Мъжът на св.М. й обяснил, че Н. и бебето са в болница, а тя си тръгнала, тъй като също била с бебето си в колата. На следващия ден отишли в болницата и детето било с лява счупена ръчичка, която 3 била гипсирана. Дясната страна на детето било цялата охлузена, в рани, на ръката също имало рани. Много скоро след изписване от болницата видели, че ръчичката зараства на криво. Това видяла и св.М. с очите си, тъй като гипса се бил разтворил и тогава посетили доктори в гр.Пловдив е наново била гипсирана ръката, защото се установило, че зараства на криво. В този период всички живеели в с.С., тъй като те си правили къщата, а свидетелката апартамента си. Ръчичката била от рамото надолу гипсирана цялата. Било много трудно да се грижат за детето, тъй като то било малко, трудно се обличало, не можели да я хранят, тя самата много плачела, може да било от болка, може да било от самия стрес от катастрофата, много била неспокойна. Преди инцидента било нормално здраво дете, играело, радвало се, смеело се като всяко друго. След инцидента била много неспокойна много плачела, на сън плачела. Те били стая срещу стая и се чувало вечер. Детето нямало как да ползва тази ръка, защото била с гипс. Около един месец била в гипс, а след това самото дете винаги си държало ръчичката прибрана, не я използвало, държало я настрани. Свидетелката твърди, че било необходимо много време, за да започне детето да използва пълноценно ръката си, може би около 5-6 месеца си държала ръката прибрана към тялото.