Решение № 38 от 20.02.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 512/2025
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 20.02.2026
- Състав
- Марин Георгиев Маринов, Диана Димитрова Митева, Магдалена Кръстева Недева
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 изр. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Варна, 20.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Марин Г. Маринов
Членове:
Магдалена Кр. Недева
Д. Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20253001000512 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна жалба на ответника ЗД „Бул Инс“ АД срещу решение № 219/06.10.2025 година по търг. дело № 478/2024 година на ШОС, в частта за осъждането му за сумата над 35 000 лева до присъдените 50 000 лева. Тази сума ответникът е осъден да заплати на ищцата Д. С. Д., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживени болки и страдания, причинени, вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 16.07.2023 година, причинено от П.Г.Т., който е нарушил правилата за движение при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № *****. За процесния автомобил е била сключена застрахователна полица № BG/02/122002982310 с период на застрахователно покритие от 10.10.2022 година до 09.10.2023 година за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Оспорва се частта за 15 000 лева, присъдена над размера от 35 000 лева, ведно със законната лихва върху оспорваната сума, считано от 14.08.2023 година, до окончателното изплащане на дължимото обезщетение.
Въззивникът намира решението в обжалваната част за незаконосъобразно и необосновано. Поддържат се нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и приложението 1 на принципа на справедливост при определяне размера на обезщетението.
Твърди се грешка при преценката на първата инстанция по отношение на относимите факти по спора, на които се е основал и завишеният размер на определеното обезщетение, което не съответства на обема, интензитета и продължителността на претърпените вреди. Въззивникът се позовава се на допусната по делото експертиза, според която пострадалата се възстановила за период от около 4 месеца, без да е проведена пълноценна рехабилитация, което е повлияло върху времето за възстановяване. Конкретно се сочи от жалбоподателя, че оплакванията за нарушен юмручен захват и оток в лявата ръка са вследствие на непроведеното необходимо лечение и положена недостатъчна грижа от пострадалата. Намира, че определеното обезщетение не съответства на икономическите условия в страната, взети предвид към момента на настъпване на вредите. По тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноските сторени в производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната по спора страна се е възползвала от правото на писмен отговор. Оспорва се жалбата като неоснователна, обжалваното решение се намира за правилно. Смята, че исковата претенция следва да се уважи изцяло, като първата инстанция е приложила чл. 52 ЗЗД и е определила размер на обезщетение, прилагайки релевантни и обективни факти към справедливото обезщетение. Ищцата е претърпяла контузия на глава, контузия на нос, фрактура на носни кости, контузия на крайници, фактура на предкиткови кости, поради което обезщетение в размер от 50 000 лева е съответен на претърпените болки и страдания вследствие уреждането. Позовава се на приетата по делото експертиза и събраните гласни доказателства, според която при определяне на относимия размер на обезщетение следва да се вземат предвид трайните тенденции за нарастване на застрахователните лимити, както и на относимата съдебна практика по сходни случаи. Иска жалбата да се остави без уважение като неоснователна, като се претендират и разноските, направени от страната.
В проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция, страни поддържат своите становища направени с въззивната жалба и писмения отговор, правят искания за присъждане на разноски в настоящото производство.
Въз основа твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, доводите на страните и приложимите правни норми, съдът, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително. Разгледани са кумулативни искове по отправена пряка претенция срещу застраховател за овъзмездяването на вреди от настъпило застрахователно събитие.
Предмет на въззивна жалба е решението в неговата осъдителна част за 2 изплащане на обезщетение за понесени от ищцата неимуществени вреди, за горницата над 35 000 лева до присъдените 50 000 лева. В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в законна сила. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. В настоящата хипотеза са въведени оплаквания свързани с правилността на крайния съдебен акт.
С оглед предметните рамки очертани с въззивната жалба, между страните липсва спор по отношение осъществения състав на функционалната отговорност на застрахователя (механизмът на ПТП, настъпилите вследствие на същото вреди за ищцата, вината на деликвента, застрахован при ответния застраховател). Възражението за принос на пострадалата не се поддържа пред настоящата инстанция. Така спорен остава размерът на определената справедлива обезвреда, отнесен към конкретните обстоятелства около претърпените болки и страдания от пострадалата и последвалия възстановителен процес.
Информация за относимите факти и обстоятелства носят събраните пред първата инстанция писмени доказателства (медицинска документация, приложена към исковата молба), допуснатата КСМАТЕ и гласните доказателства посредством разпит на свидетели.
Безспорно се установява, че след претърпяното произшествие, ищцата е получила съчетана травма – глава и крайници. Контузията на главата, включва контузия на носа: разкъсноконтузна рана на носа; фрактура на носните кости, разкъсноконтузна рана на лявата вежда и мозъчно сътресение. Контузията на крайниците се изразява в разкъсноконтузна рана по гърба на лявата длан, както и фрактури на ІV и V предкиткова кост на лявата длан в областта на основите им. По делото липсват данни, за която и да е от травмите на ищцата да е проведено оперативно лечение или такова да се е наложило по спешност.
Било е проведено консервативно лечение. Като на левия горен крайник е била наложена гипсова имобилизация за 40 дни. Видно от приложените медицински документи същата е била свалена в срок на 22.08.2023 г., след което са проведени четири амбулаторни курса физиотерапия, последният от които е от 21.11.2023 г., когато е установено, че движенията в лявата гривнена става и на 3-ти и 4-ти пръст на лявата ръка са подобрени. Като от писмените доказателства и експертизата се установява, че най-изразени болки и страдания ищцата е изпитвала през първите 3 – 4 седмици, след претърпяното ПТП, след което болките постепенно са намалявали. В амбулаторните листи са отразени ограничени движения в лявата гривнена става и лек оток в същата и болка при опипване (натиск), преценена като силна.
Пострадалата е получила също мозъчното сътресение, чието лечение изисква около 3 седмици, избягване на слънце, ярка светлина, продължително гледане на телевизия, стоене пред компютър и др. Поради което е била временно нетрудоспособна общо 4 месеца, след което (по твърдения на 3 ищцата) е започнала работа. По данни от съдебната експертиза от проведените рентгенографии и скенер на главата се установява фрактура на носни кости в предната им трета. Същата не причинява значително изкривяване на носната преграда, стесняване на носните проходи до непроходимост и не изисква операция по спешност. Също според експертизата фрактурите на лявата длан са локализирани в близост до китково-предкитковите стави. Анатомически същите са полуподвижни и оперативното фиксиране на фрактурите не е задължително, доколкото то се практикува рядко, при силно раздробени фрактури, а срокът за срастване е приблизително един и същ за двата терапевтични метода. Изводите на вещото лице са, че консолидацията на фрактурираните при ПТП кости е приключила и в бъдеще оперативно лечение не е необходимо.
За установяване на претърпените болки и страдания по делото са събрани и гласни доказателства от разпитите на брата и сина на ищцата.
Преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, показанията на свидетелите са логични, последователни, непротиворечащи си с останалият доказателствен материал по спора и кореспондират с становището на вещото лице, поради което същите се кредитират от съда, въпреки родствената им връзка с ищцата. / така Решение № 50095 от 3.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1318/2022 г., II т. о., ТК/.
От показанията на лицата се установява, че след като ищцата е изписана от болница, лечението й продължило в нейния дом, като през първите 2-3 месеца тя е била на легло заради мозъчното сътресение, а за нея се грижили нейната майка и брат, които й помагали с ежедневните нужди. Още повече, че пострадалата е била в гипс и е зависила в голяма степен от грижата на своите близки. Оплаквала се от силни болки, пиела болкоуспокоителни. Понеже след махането на гипса, болките продължили, се наложило да ходи на рехабилитация. Свидетелите разказват как събитията около инцидента са се отразили и на нейното емоционално състояние. Станала напрегната, притеснявала се дали ще се възстанови напълно от случилото се, да се вози в лек автомобил.
С практиката по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. № 217/2011 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 173/27.10.2016 г. по т. д. № 2663/2015 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, решение № 55/14.05.2012 г. по т. д. № 362/2011 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО и много други, която изцяло се споделя от настоящия състав на съда, е прието, че при мотивиране на решението си съдът дължи да извърши анализ на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като задълбочено изследва както общите, така и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите – възрастта на пострадалия, броя, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, вида и периода на лечебния и на 4 възстановителния процес, да отчете дали вредите продължават да се търпят към момента на постановяване на решението и в каква степен, има ли остатъчни поражения за здравето на пострадалия и какви са прогнозите за понататъшното му състояние, да съобрази конкретните икономически условия в страната, ориентир за което са съответните нива на застрахователно покритие.
Съобразявайки указанията и в ППВС № 4/1968 по приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд съобразява всички критерии и обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост“.
Така към датата на произшествието ищцата е била на 45 години, без данни за заболявания или физически дефицити. Общият възстановителен процес е отнел 4 месеца, което свидетелства за по-дълъг от обичайния период за възстановяване на подобни травми, който по принцип рядко надвишава 3 месеца (според експерта). Вследствие на събитията ищцата е била и временно нетрудоспособна, за общо 124 дни, като особено през първите два месеца е била изцяло зависима от чужда помощ и подкрепа в ежедневните си битови нужди, което съдът преценява като сравнително продължителен период от време, в който същата е изпитвала страданията от неспособността да се обслужва сама. Това е било факт и поради необходимото лечение на полученото от нея мозъчно сътресение, което допълнително е затруднило нейната адаптация и навлизането в нормален ритъм на живот, тъй като се е налагало да избягва престой на слънце, ярка светлина, продължително гледане на телевизия, стоене пред компютър и други. Тази невъзможност да извършва прости ежедневни дейности, съчетана с претърпените физически болки, несъмнено дали своето отрицателно отражение в живота на пострадалата.