Решение № 115 от 23.04.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. гр. Хасково, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20265640200131 по описа за 2026 година Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Р.Г.К., ЕГН **********, от ******, е депозирал жалба против Наказателно постановление №РУ-4/14.01.2026г. на Кмета на Община Хасково, с което за това, че на 05.11.2025г. около 15,49 часа, в качеството си на водач на лек автомобил „*******“ с рег.№ *****, собственост на представляваното от него дружество „****“ООД, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ****, е паркирал неправилно лекия автомобил на по-малко от 5 метра от кръстовището на ул."Хаджи Димитър“ с ул."Георги Кирков“ в гр.Хасково, като АУАН е съставен въз основа на подадено възражение с рег. индекс 53И-138-7/06.11.2025г. до Кмет на община Хасково, срещу съставен фиш серия ХА № 000007119 /05. 11.2025г., с което за виновното нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, вр. чл.53 от ЗАНН му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.

Изложените в жалбата доводи могат да се определят като такива за необоснованост и неправилност на наказателното постановление, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява.

Упълномощен процесуален представител поддържа подадената жалба, счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, пледира за отмяната му и присъждане на сторените разноски по делото.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – Кмет на Община Хасково- редовно призован, не се явява. Явяващият се упълномощен процесуален представител взема становище по депозираната жалба, в което счита същата за 1 неоснователна, представя допълнителни писмени доказателства, счита издаденото наказателно постановление за законосъобразно и обосновано, пледира за потвърждаването му. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.11.2025г. около 15:49 часа, служители на Общинска полиция при РУ-Хасково – свидетелите В. Л. К. и Т. Я. Я. изпълнявали служебните си задължения. Същите забелязали в гр.Хасково лек автомобил „*******“ с рег.

№ *****, паркиран в непосредствена близост до кръстовището на ул."Хаджи Димитър“ с ул."Георги Кирков“. Около автомобила органите на реда не забелязали водача и други лица. Направили снимка на паркираното МПС, след което пристъпили към съставянето на глоба с фиш. Съставили такъв- серия ХА, №000007119, като след съставянето му дошъл жалб.Р.К., като заявил, че не е съгласен с фиша и искал да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Така издаденият фиш бил анулиран, а му бил издаден АУАН №1970-258/14.11.2025г., в който било описано допуснато от К. на 05.11.2025г. нарушение – паркиране в зоната на кръстовище на по-малко от 5 метра, съставляващо адм.нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Актът бил съставен от В. К. в присъствието свидетеля Т. Я., предявен и връчен на нарушителя. Последният го подписал, като описал собственоръчно, че има особено мнение.

Писмени възражения не постъпили в законоустановения срок и въз основа на акта за установяване на административно нарушение, след преценка на събраните в хода на АНП данни, било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП от същия закон, на жалб.К. било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 лева.

Наказателното постановление било връчено на нарушителя на 27.01.2026г.- видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е депозирана пред адм.-наказващия орган на 05.02.2026г.т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение

№1970-258/14.11.2025г., наказателно постановление №РУ-4/14.01.2026г. на Кмета на Община Хасково, от останалите писмени документи, приложени по делото и приети като доказателства, с изключение на представените фотоснимки и от двете страни, които не са изготвени по съответния процесуален ред, показанията на актосъставителя В. К. и свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта – Т. Я., които са еднопосочни и взаимно допълващи се, относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните 2 предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

Както в АУАН, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира нарушителя. Посочването в АУАН и НП на обстоятелството кой е собственик на автомобила не е процесуално нарушение, доколкото в случая вмененото като извършено адм.нарушение е неправилно паркиране и се отнася към водача на МПС, а не до неговия собственик. В случая и двамата разпитани свидетели заявяват, че като водач на автомобила се е представил именно жалб.Р.К. и в тази връзка не са налице основания за приемането на съмнения относно авторството на деянието. Наред с това, двамата свидетели са категорични, че автомобилът е бил паркиран на посоченото кръстовище, като е бил в зоната на самото кръстовище, както и това, че водачът не е бил наоколо. Изрично посочват, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът, не е било обозначено като място за паркиране в „синя зона“, а разстоянието от автомобила до кръстовището изчислили без измервателен уред, а според дължината на един бордюр, като и двамата заявяват, че автомобилът е бил паркиран на по-малко от един метър от кръстовището.

Легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл.93, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Според чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице "престой" освен всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на място при него /в присъствието на водача/. В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят не се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от контролните органи по-късно, когато сам се е явил. Поради което настоящият съдебен състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час, МПС-то е било "паркирано", по смисъла на закона.

В случая няма спор, че на 05.11.2025г. лек автомобил „*******“ с рег.№ ***** е бил установен от контролните органи към Общинска полиция- Хасково, на пътното платно в гр.Хасково, на кръстовището между ул."Хаджи Димитър“ и ул."Георги Кирков“. Установено бе и не се спори, че автомобилът е бил паркиран върху място, което не е очертано като място за паркиране. По отношение установяване разстоянието между автомобила и кръстовището, съдът не намира основания за съмнения, че е бил паркиран на по-малко от 5 метра от самото кръстовище. Законодателят не е поставил изискване или задължение с какво следва да се измери това разстояние, а в случая двамата разпитани свидетели дават логични показания за това как са възприели разстоянието- чрез дължината на един бордюр от 50 сантиметра. Не са налице 3 данни за гранични стойности, които да сочат разстояние близко до 5 метра, а напротив- разстояние, значително по-малко от 5 метра. Дали дължината на един бордюр е 50см. в случая е без съществено значение, тъй като и двамата служители заявяват, че разстоянието е било малко повече от един бордюр, като съпоставят непосредствено паркирания автомобил с бордюрите на тротоара до него и няма как да се приеме за логично, че един или дори два бордюра имат дължина по-голяма от 5 метра. Без значение е конкретното разстояние, на което е бил паркиран лекия автомобил, след като това разстояние е по-малко от 5 метра. Без значение за съставомерността на нарушението е и обстоятелството, дали е било затруднено преминаването на останалите участници в движението или пък са били затруднени по какъвто и да било друг начин, тъй като това не е съставомерен елемент, нито факт, относим към съставомерните елементи на нарушението.

Съдът не отчете наличие на някакви неясноти или противоречия в показанията на разпитаните двама свидетели, нито пък обстоятелства, водещи до извода за неподкрепеност на фактическата обстановка, описана в АУАН и НП от свидетелските показания. В случая съдът не констатира разминавания или противоречие между заявеното от полицейските служители и описанието на фактическата обстановка в АУАН и НП. По отношение на показанията на тези двама свидетели, съдът предвид взаимната им подкрепеност и непротиворечивост, кредитира показанията им. Същите са последователни, логични, а наред с това- дадени са от длъжностни лица, които са възприели станалото в рамките на своите компетенции и длъжностни задължения.

В случая не са налице обстоятелства, които да попречат на нарушителя да разбере вмененото му като извършено адм.нарушение, нито съществува вариант за превратно тълкуване на описаното нарушение като време. Същото е достатъчно ясно и разбираемо описано като време, място и начин на извършване.

Следва да се отбележи, че в противовес на заявеното от полицейските служители не се представят каквито и да било факти или доказателства, които да оборват така установената фактическа обстановка. В този смисъл съдът намира, че законовата презумпция, въведена от разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, остана неопровергана и следва да се приеме, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, предвидено в чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, за което нарушение е следвало да бъде санкциониран с предвиденото в съответната административно-наказателна разпоредба наказание.

В случая нарушението е описано и доказано по безспорен начин, като не се откриха обстоятелства, които да внасят съмнение в това, т.е. наказателното постановление е издадено при условията на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, включително и тази на ал.1, т.5 от същата разпоредба, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено същото и обстоятелствата, при които е извършено. Времето, мястото на нарушението и начинът на извършването му са установени по недвусмислен и безспорен начин, като тяхното изписване не предпоставя объркване или невъзможност за разбиране на вмененото на водача нарушение. Не се представиха доказателства – сочещи противното или внасящи основателни и подкрепени с доказателства съмнения в установеното.

Констатациите описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото 4 наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби на ЗДвП, които водачът е нарушил и на изяснената в съдебно заседание фактическа обстановка.