Решение № 223 от 18.05.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Ямбол, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Т. С. К. в присъствието на прокурора П. Ив. Ч. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20232330100400 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба от А. С. С. от гр.Я. срещу ПРБ, в която се твърди, че ищецът е бил привлечен като обвиняем на 03.02.2021 г. по ДП №***/2020 г. на РУ-Ч., за извършено престъпление по чл. 343 ал.3 б.“а“ пр.1 хип.2, вр.ал.1б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр. 3 от НК.

На 23.02.2021 г. са му били предявени материалите по разследването. На 02.04.2021 г. е бил внесен обвинителен акт в съда и е било образувано НОХД ***/2021 г. на РС-Ч.. С определение от 17.05.2021 г. съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП за отстраняване на процесуални нарушения. Определението е потвърдено от ОС-С. по внчд № ***/2021 г. с определение от 09.06.2021 г. На 16.07.2021 г. е бил внесен нов обвинителен акт в съда и е било образувано НОХД ***/2021 г. на РС-Ч.. С определение от 29.11.2021 г. съдът е прекратил отново съдебното производство поради неяснота на обвинителния акт и допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения.

Определението е потвърдено от ОС-С. по внчд ***2022 г. с определение от 21.07.2022 г. С постановление от 20.09.2022 г. на РП-С., ТО- Ч. наказателното производство по ДП №***/2020 г. на РУ-Ч. е било прекратено поради недоказаност на обвинението.

Постановлението е влязло в сила на 19.01.2023 г. В резултат от обвинението ищецът е претърпял неимуществени вреди. Преживял е стрес, притеснения, изолирал се е да не общува с близките и познатите, които са го питали, дали ще влиза в затвора, изпаднал е в депресия, повишавало се е кръвното му налягане. Чувствал се е унизен, преживявал е душевен дискомфорт, бил е дискредитиран сред колегите си. Тъй като е работел като ***, явяванията по наказателното производство са наложили да пропуска курсове, в рамките на които са попадали датите на процесуалните действия. Това е предизвикало негативно 1 отношение у работодателя и колегите заради провалените графици и налагащите се промени в тях. Наложило се е ищецът да прекрати сам трудовото си правоотношение и да търси друга работа. Причинените неимуществени вреди ищецът оценя на сумата от 5000 лв.

Претърпял е имуществени вреди в общ размер на 5503,80 лв., като е заплатил адвокатски хонорари в размер на 2000 лв. за защита по досъдебното производство и НОХД ***/2021 г. на РС-Ч., 1000 лв. за защита по НОХД ***/2021 г. на РС-Ч., а е пропуснал да получи трудови възнаграждения и командировъчни пари в размер на 2503,80 лв. за времето, когато е ползвал неплатен отпуск за явяване пред разследващите органи и съда в периода 03.02.2021 г.19.01.2023 г.. Поради това иска осъждане на ответника да му заплати обезщетения за вредите в посочените размери, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното им изплащане и направените по делото разноски.

В с.з. исковете се поддържат. Предприето е увеличение на иска за имуществени вреди от неполучени трудови възнаграждения и командировъчни пари в общ размер на 3260,25 лв .

В срока за отговор ответникът оспорва настъпването на вредите и причинната им връзка с обвинението, размера им, както и че постановлението от 20.09.2022 г. на РП- С., ТО- Ч., с което наказателното производство е било прекратено, е придобило стабилност, доколкото подлежи на обжалване. Сочи още, че същото е било връчено на адреса на ищеца на 29.09.2022 г., а и на адвоката му на 03.10.2022 г., поради което е необосновано твърдението за търпени неблагоприятни последици от ДП до 19.01.2023 г. Намира, че продължителността на производството от повдигането на обвинението до прекратяването му –по-малко от 1 година и 8 месеца- е в разумен срок и е съобразена с фактическата му и правна сложност, не са предприети мерки за процесуална принуда. П. освен това не носи отговорност за действията на трети лица- за поведението на работодателя и колегите на ищеца, за несъобразяването на съдебните заседания с работните му графици. Претенцията за 5000 лв. намира за несъобразена с критериите на чл. 52 от ЗЗД за справедливост и с общественоикономическите условия в страната. Сочи се, че ищецът не е представил писмени доказателства относно здравословното си състояние, трудов договор и други документи относно размера на получаваните възнаграждения и дължимите командировъчни пари, за графиците на пътуване в чужбина и възможностите за замяната им. Прекратяването на трудовото правоотношение не е станало по посочения в исковата молба начини и не е в причинно-следствена връзка с обвинението. Ответникът намира за несъответно на осъществената защита от адвоката платеното възнаграждение от ищеца, както и че сумата от 2000 лв., договорена по НОХД ***/2021 г. на РС-Ч., надвишава минималните размери по НМРАВ № 1/2004 г. на ВАС към 2021 г. при дело с невисока фактическа и правна сложност.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и от приложеното ДП № ***/2020 г. на РУ-Ч. се установява, че е образувано посоченото в исковата молба наказателно производство.

С Постановление за привличане на обвиняем от 03.02.2021 г. на разследващ полицай 2 ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление, изразяващо се в това, че на 19.06.2020 г. на 164км. от АМ-*** в землището на общ.Б. обл.С., при управление на МПС -товарен автомобил марка „Мерцедес" модел „Актрос" с прикачено полуремарке е нарушил правилата за движение -чл.20 ал.1 ЗДВП и чл.20 ал.2 ЗДВП, в пряка причинна връзка с което е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на повече от едно лице -средна телесна повреда на едно лице, изразяваща се в счупване на тялото на трети гръден прешлен, причинило трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни и средна телесна повреда на друго, изразяваща се в счупване на дясната мишнична кост, причинило трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за повече от 30 днипрестъпление по чл.343 ал.З б."а" пред.1 хипотеза втора във вр. с ал.1 б."б" предложение 2 вр. с чл.342 ал.1 пред.3 НК. В постановлението е указано, че обвиняемият се задължава да не напуска местоживеенето си и да се явява при призоваване. Разпитан е и като обвиняем на същата дата, видно от протокола за разпит на такъв. Представено е пълномощно на адв. К. за процесуално представителство. С Постановление от 23.02.2021 г. са били предявени материалите по разследването на обвиняемия и пълномощника. Срокът за разследване е продължаван от П., като са давани указания във връзка с разследването.

На 02.04.2021 г. е внесен обвинителен акт в съда и е образувано НОХД***/2021 г. на РС-Ч.. В с.з. на 17.05.2021 г. ищецът е участвал заедно с адв.К.. Съгласно договор за правна защита от същата дата е заплатил 2000 лв. възнаграждение, договорено за защита по това НОХД. С протоколно определение от 17.05.2021 г. съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Определението е потвърдено от ОС-С. по внчд № ***/2021 г. с определение от 09.06.2021 г. На 16.07.2021 г. отново е внесен нов обвинителен акт в съда и е било образувано НОХД ***/2021 г. на РС-Ч.. В с.з. на 04.10.2021 г. ищецът е участвал заедно с адв.К.. Съгласно договор за правна защита от същата дата е заплатил 1000 лв. възнаграждение. В с.з. на 29.11.2021 г., на което ищецът се е явил, съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Определението е потвърдено от ОС-С. по внчд ***2022 г. с определение от 21.07.2022 г.

С Постановление от 20.09.2022 г. на РП наказателното производство е било прекратено поради липса на достатъчно доказателства за нарушаване на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДВП от обвинения в извършване на престъплението. Постановлението е съобщено на ищеца на 29.09.2022 г., както и на пълномощника му на 03.10.2022 г.

По делото е разпитана свидетелката С.а –съпруга на ищеца - която сочи, че след повдигането на обвинение срещу него е настъпил изключителен труден период, тъй като е знаел, че го грози опасност от лишаване от свобода 6 години и отнемане на шофьорската книжка. Ищецът се е притеснявал от това, че след отнемането й няма да може да упражнява професията си, което да се отрази пагубно върху семейния бюджет. Започнал е да не се чувства добре- изпитвал е главоболие, провокирано от високо кръвно налягане. Лекар му е изписал лекарства за успокоение на нервната система и за кръвното налягане. Преди година 3 и половина е получил аритмия и му предстои манипулация. Преди наказателното производство не е имал проблеми с кръвното налягане. Възникнали са и проблеми с работодателя. Работел е като „***“ към международна *** компания и е поемал по 2 курса на месец. Заради явяването по делата се е налагало да пропуска курсове. Не е получавал заплащане за това време, тъй като е ползвал неплатен отпуск. Заплатата му е била около минималната, като са му заплащани допълнително командировъчни за курсовете, които е изпълнявал. Преди съответния курс работодателят го е уведомявал устно 2-3 дни по-рано за него. Изготвял е ориентировъчни графици, които са търпели промени вследствие на договорка с клиенти. Следвало е да пътува 2 пъти в месеца от България до И.. Отсъствието му от работа е водело до промяна на графиците и другите ***и са недоволствали, тъй като се е налагало те да поемат неговите курсове и да променят своите графици и отпуски.

Създало се е напрежение и ищецът е решил да напусне фирмата, да започне „на чисто“.

Трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие, тъй като след заявеното от ищеца искане работодателят е дал своето съгласие. Недоброто психическо състояние и напрежението у ищеца са довели до обтягане на отношенията му с негови роднини- с майка му и брат му. Не е можел да проявява предишната търпимост и спокойствие с което винаги е разговарял с тях.

Свид. И. – близък приятел на ищеца-дава показания, че последният не се е чувствал добре психически заради инцидента. Трябвало е да ходи много често - по 4 пъти в Районна прокуратура– Ч. по повод обвинетнието, че е направил ПТП с камиона. Започнало е да се повишава кръвното му налягане и е приемал лекарства. Бил е доста притеснен. Тъй като се е налагало да отсъства от работа, е споделял, че всеки път ползва неплатен отпуск, което се е отразило на финансовото му положение, а на колегите му им е било трудно да го заместват.

Курсовете са продължавали 10 или 15 дена. Във фирмата е имало и служител със здравословни проблеми, който също е бил заместван. Заради затрудненията на работното място ищецът е напуснал фирмата. Тя постоянно е изпитвала трудности с намирането на ***и, а наетите са били много натоварени.

По делото е представена Заповед *** от 01.09.2022 г. от „***“ ООД-гр.Я., с която на осн. чл. 325 ал.1 т.1 от КТ, считано от 01.09.2022 г., е прекратен трудовия договор на ищеца, изпълнявал длъжността „*** ***.“. Представен е Трудов договор № ***/20.09.2022 г. между „***“ АД – гр. С. и А. С. С., за изпълнение на подобна длъжност „*** ***“.

От заключението на в.л. по счетоводната експретиза С.Д. се установява, че в периода 01.02. - 05.02.2021 г. А. С. е ползвал редовен платен годишен отпуск -на 03.02.2021 г..

Натоварил е на 12.02.2021 г. и е извършил един курс до И. и обратно, като това е бил първият му курс за 2021 г.. За него са му начислени командировъчни за 8 дни в размер на 54 евро дневно - общо 432,00 евро, равняващи се на 844,92 лв.. На 23.02.2021 г. А. С. не е ползвал отпуск - в счетоводството е отразен като работен ден. Заминал е на курс на 26.02.2021 г.. Въпреки ползвания отпуск, ищецът е осъществил два курса през м.02.2021 г., за които са му начислени полагащите се трудови възнаграждения и командировъчни.

В периода 05.05- 19.05.2021 г. А. С. е ползвал неплатен отпуск с трудов стаж - 10 дни.