Решение № 2469 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2469 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20261110206993 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Д. Л. Р., с ЕГН ********** против наказателно постановление №III-03/26.01.2026 г. на Зам.-началник на 01 РУСДВР, с което на основание чл.257 ал.1 ЗМВР му е наложена глоба в размер на 255,65 евро /500 лв./. за нарушение на чл.64 ал.2 ЗМВР.

В жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, тъй като жалбоподателят искал само да си купи билет от билетната каса, но „едноперсонната служителка” се обидила от заявеното от него, че желае да си зададе въпросите към друга дама, намираща се права до нея и не пожелалата да го обслужи. Въпреки, че „клиентът особено в ЕС е цар, над него няма дори Господ”, служителката не пожелала да го обслужи и извикала полицаи, които го задържали. Иска от съда да отмени ицяло наложената му глоба или да я намали „до санитарния минимум”. Редовно призован жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт С., който предлага на съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Излага доводи за доказаност на нарушението, като в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 ЗАНН – маловажен случай. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, 1 приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 03.01.2026 г. полицейските служители М. В. В. и Х. К. П. били извикани за съдействие във връзка с възнкнал конфликт между гражданин и касиерка на билетно гише на метростанция Летище София в гр.София.

Пристигайки там около 15.45 часа те установили жалбоподателя, който блъскал по стъклото на касата за билети и крещял. Свидетелите В. и П. разпоредили устно на жалбоподателя да не нарушава обществения ред - да не крещи, да не блъска по стъклото на касата за билети и напусне територията на метростанцията, което разпореждане Р. не изпълнил. Даденото му устно разпореждане било ясно и разбираемо.

Свидетелят М. В. В. заемащ длъжността ст.полицай в сектор Метрополитен–ООП-СДВР съставил АУАН №111- 03/907514/03.01.2026 г., връчен надлежно на жалбоподателя.

Няма данни жалбоподателят да се възползвал от възможността, предвидена в чл.44 ал.1 ЗАНН.

Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като в 2 приложената заповед фигурира и длъжността заемана от актосъставителя, поради което от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, без допуснати нарушения на процесуалните правила.

Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Спазени са изцяло сроковете за издаването им.

Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които съдът кредитира изцяло.

По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Свидетелите М. В. В. и Х. К. П. са категорични, че на процесната дата лично и непосредствено са възприели действията на жалбоподателя, а именно - да крещи и блъска по стъклото на касата за билети, в продължение на вече започнал конфликт между него и касерира на билетното гише наметростанция Летище София в гр.София. Въпреки дадените устни разпореждания от страна на полицейските служители В. и П. до жалбоподателя - да не нарушава обществения ред - да не крещи, да не блъска по стъклото на касата за билети и напусне територията на метростанцията, той не изпълнил същите.

Свидетелите М. В. В. и Х. К. П. са очевидци на нарушението. Няма каквито и да било данни за заинтересованост и/или необективност на дадените от тях показания, още повече, че същите се потвърждават и от писмените доказателства по делото.

В случая съдът приема, че жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.64 ал.2 ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие. Лицето не е изпълнило своевременно устно разпореждане на полицейски орган, издадено по реда на чл. 64 ал. 2 ЗМВР.

3

От субективна страна деецът нарушението е умишлено и се счита за извършено при форма на вина - пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че срещу него се намират полицейски служители, които му разпореждат да извърши конкретно действие в съответствие с законовите им правомощия и въпреки това не е го е сторил.

Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен случай, тъй като настоящото административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

По отношение на наказанието:

Разпоредбата на чл.257 ал.1 ЗМВР регламентира, че който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако същото не съставлява престъпление, деецът се наказва се наказва с глоба от 100 до 500 лв. В случая липсват смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от подобно естество. Размерът на санкцията, определен от административнонаказващия орган в максималния размер от 500 лв., обаче не е в съответствие с изискванията на чл. 27 ЗАНН.

Размерът на глобата за жалбоподателя следва да бъде определена в средния размер от 250 лв., с оглед тежестта на извършеното нарушение и цялостното противоправно поведение на жалбоподателя, в каквато насока се измени и НП. По този начин ще бъдат постигнати и целите на чл.12 ЗАНН.

При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено в минималния размер, посочен в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП, а именно – 66,47 евро /130 лв./.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №III-03/26.01.2026 г. на зам.началник на 01 РУ-СДВР, с което на Д. Л. Р., с ЕГН **********, на основание чл.257 ал.1 ЗМВР е наложена глоба в размер на 255,65 евро /500 лв./. за нарушение на чл.64 ал.2 ЗМВР, като НАМАЛЯВА същата на 127,82 евро /250 лв./.

ОСЪЖДА Д. Л. Р., с ЕГН ********** да заплати СДВР сума в размер на 66,47 евро /130 лв./, представляваща юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5