Решение № 900 от 08.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. Варна, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110201532 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Н. А., ЕГН **********, адрес: гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ №120, вх.Б, ет.1, ап.9, депозирана чрез адв. В. С. от ВАК срещу Наказателно постановление № 096/12.03.2024 год. издадено от Заместник -кмет на Община Варна, с което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.

183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева.

В жалбата се моли за отмяна на НП. Твърди се че то е незаконосъобразно.

Сочи се , че на описаното в НП място бил входът към Римски терми, където възз. бил спрял, за да разтоварва стока за заведение. С тези аргументи се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание въззивникът не се явява, а се представлява от адв.С., който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По съществото на делото моли за отмяна на НП, тъй като сочи, че възз. е инвалид и се ползвал от правото на чл.50, ал.2, т.3 от ППЗДвП. Претендира се и за присъждане на сторените по делото разноски.

Наказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител в лицето на ю.к.Л.Гоцева, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. В последното по 1 делото заседание , не се явява, но депозира писмено становище, в която сочи, че НП е правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражения за прекомерност на адвокатския хонорар претендиран от насрещната страна.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2024г., около 14:00 часа от служители на „Общинска полиция” към ОД МВР – Варна – свидетелите Д. З. и Р. М. било установено, че лек автомобил марка „Тойота“ с рег. № В 8290 ТТ, собственост на възз.А. А. е паркиран в гр.Варна, на ул.“*“ пред №2, в зоната на действие на пътен знак В27. Около автомобила органите на реда не забелязали водача и други. Свидетелите преценили, че по начина, по който е паркиран автомобилът затруднява останалите участници в движението. Органите на реда направили снимка на паркираното МПС, след което пристъпили към съставянето на глоба с фиш . По време на проверката водачът А. отишъл при общинските служители и изразил несъгласие с тяхното намерение да му съставят глоба с фиш, като заявил, че извършва товаро-разтоварителна дейност, зареждайки намиращото се в близост заведение, което стопанисвал. Затова св. Д.З., работещ на длъжност ст.полицай в Общинска полиция съставил срещу въззивника АУАН, в който описал допуснатото от него на 28.02.2024. нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на А. и свидетеля М. , предявен и връчен. Възз. го подписал с отбелязване, че работи на Римски терми и разтоварвал стока, като притежавал син талон на ТЕЛК.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил събраните в хода на АНП данни, АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон определил на А. административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

Наказателното постановление било връчено на възз. на 27.03.2023г..

В хода на съдебното следствие съдът разпита свидетелите Д. З. и Р. М.. По искане на възз. бе разпитан и св. Диян Димитров. Изиска и приобщи писмени и веществени доказателства от Община Варна и Сектор ПП-Варна.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, писмо от Община – Варна, Дирекция „Правно-нормативно обслужване“ рег. № ЗК24000534ВН_005ВН от 08.05.2024г. ведно с писмени 2 доказателства, а именно заверени за вярност от копия от: 3 докладна записка относно възражение по АУАН № 00004225, фотоснимки – 2 листа формат А4, ежедневна ведомост на личния състав от сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР – Варна започната на 11.01.2024г. и завършена на 29.02.2024г., ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за 28.02.2024г. от 07.00 до 19.00 часа и скица, както и писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна УРИ № 81900023126 от 22.04.2024г. ведно със справка за нарушител/водач на името на жалб. А., заверени копия от договор за наем между Регионален исторически музей – Варна и „Ава трейд“ ООД от 30.06.2015г., разрешение за поставяне на преместваем обект в имот – публична държавна собственост № О-7/09.08.2022г., фактура № 0002168984/01.03.2024г., карта за паркиране на хора с трайни увреждания на името на жалб. А. А. и епикриза на името на жалб. А. издадена от МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна и др. , които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви и логични, съдът кредитира показанията на свидетелите Д.

З. и Р. М.. Те са в унисон с приобщените по преписката писмени и веществени доказателства- фотоснимки.

Относно показанията на св. Димитров, поискан от възз. следва да бъде отбелязано, че те са в противоречие не само с гласните доказателства по делото- показанията на З. и М., но и с веществените доказателства-фотоснимки, от които безспорно е видно, че лекият автомобил е бил със затворени врати и багажник, и не са се извършвали разтоварни дейности от него. Поради което и те се явяват изолиране и не се кредитират от съда.

Съдът кредитира и останалите писмени и веществени /фотоснимки/ доказателства приложени по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

3

Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението.

В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира въззивницата. Непосочването в АУАН и НП на обстоятелството кой е собственика на автомобила, не е процесуално нарушение от категорията да опорочи издадените АУАН и НП, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на нарушителя, който е санкциониран не като собственик, а като водач на автомобила. Прочие възз. не оспорва обстоятелството, че е управлявал и паркирал процесния автомобил на процесната дата и процесното място.

В НП е посочено, че въззивникът е паркирал в зоната на действие на пътен знак В27, с което затруднява останалите участници в движението. С неточността посочена в НП, че се затрудняват останалите участници в движението, за съда не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като за въззивника е пределно ясно за какво нарушение е наказана- затова, че паркирал в зоната на действие на пътен знак В-27.

Без значение за съставомерността на нарушението е обстоятелството, дали е било затруднено преминаването на останалите участници в движението или пък са се затруднили по какъвто и да било друг начин останалите участници в движението, т.к. това не е съставомерен елемент, нито факт, относим към съставомерните елементи на нарушението. Затова и съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на въззивника, с посочването , че се затрудняват останалите участници в движението.

Няма спор, че на 28.02.2024г. лек автомобил марка „Тойота“ с рег. № В *ТТ, собственост на възз.А. А. е бил установен от общинските органи на пътното платно на гр.Варна, на ул.“*“ пред №2, непосредствено след знак В27.

Легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл.

93, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

Разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице „престой” освен всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на място при него /в присъствието на водача/. В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят не се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от органите на Община Варна, като е ирелевантна 4 причината или времетраенето на отсъствието, доколкото законът не предвижда никакви изключения в тази посока. От изготвените и приложени по делото фотоснимки е видно и че до автомобила не се е намирало и друго лице, в случая св.Д., който да извършва разтоварни дейности. Видно е и че вратите и багажното отделение са били затворени. Поради това настоящият състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС-то е било „паркирано”, по смисъла на закона.

В случая, наложената от административнонаказващият орган санкция се основава на разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание глоба в размер на 20 лв. за водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват поведението си пътните знаци е регламентирано общо в чл.6, т.1 пр.трето от ЗДвП.

Конкретизация на това задължение е дадена в разпоредбите на чл.38 от ЗДвП и Глава девета от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата, които регламентират вида и значението на пътните знаци. От анализа на нормативната уредба следва, че неспазване на предписанието на пътните знаци е налице при паркиране в зоната на действие на пътен знак В-27 –„Забранени са престоят и паркирането“, което само по себе си означава и неправилно паркиране по смисъла на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП. Видно от приложените снимки и от показанието на разпитаните свидетели -очевидеци -Михов и З. - точното място на паркираното МПС е било непосредствено след знак В27 и в рамките на неговото действие, както правилно е посочено в АУАН и НП. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.3 ППЗДвП пътният знак В27 означава – „Забранени са престоят и паркирането“, а съгласно разпоредбата на чл. 50 ППЗДвП – действието на знака е до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.

Няма спор по делото, че възз. е инвалид и притежава талон, удостоверяващ право за паркиране на определените за инвалиди места. Цитираната от неговия проц. представител разпоредба на чл.50 от ППЗДвП се отнася до пътни знаци В2, В3, В14, В27 – само по отношение на престоя и В28 , но не и за паркирането. Съдът по-горе в мотивите си посочи, защо в случая не се касае за престой, а за паркиране по смисъла на ЗДвП.

Поради това съдът приема, че в конкретния случай контролните органи правилно са преценили, че се касае за допуснато нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. По отношение на авторството на деянието - няма спор, че лекият автомобил е собственост на жалбоподателя, като макар да няма приложена декларация, възз. не оспорва, че именно той е паркирал МПС – т.е. че именно той е извършил нарушението, поради което и правилно контролните органи са издали АУАН и НП срещу него. Предвид горното съдът намира за безспорно установено от обективна и субективна страна, че 5 той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, поради което правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност.