Решение № 205 от 11.06.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Карлово, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320100610 по описа за 2025 година

Производството е по отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. с чл.439, ал.1 ГПК, предявен от С. М. Г., ЕГН: ********** от *** и „Г.“ ЕООД, ЕИК: 115841227, с адрес на управление: ***, представлявано от С. М. Г. против „П.Б.Б.” ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление ***.

В исковата молба се твърди, че на 28.05.2012 г. срещу ищците С. М. Г. и „Г.“ ЕООД, представлявано от С. М. Г. и в полза на „П.Б.Б.“ ЕАД, бил издаден Изпълнителен лист за сумата от 124 339,80 евро – главница по Договор за Прокредит Развитие № 160-560890 от 07.07.2009г., Анекс от 09.07.2009г., Анекс от 09.11 2009г., Анекс от 28.05.2010г., Анекс от 19.07.2011 г., Анекс от 18.08.2011 г., Договор за поръчителство №160-560890 от 18.08.2011 г. към договора за кредит, ведно със законната лихва от 19.05.2012 г. до окончателното погасяване на задължението; 2356,26 евро – просрочена лихва за периода 08.03.2012г. – 19.04.2012г.; 3863,05 евро – наказателна лихва върху просрочена главница за периода 20.04.2012г. – 16.05.2012г. и 3126,51лв. – разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение по ЧГД 570/2012г. на РС Карлово.

1

Твърди се, че посочените в изпълнителния лист суми не се дължат от ищците, поради следните съображения:

По изп. д. №111/2021 г. на ЧСИ М., peг. № 819 на КЧСИ, с р-н на действие ПОС били изпратени съобщения до ищците с изх. № 30030/21.09.2023г. и № 30029/21.09.2023г., с които същите били уведомени за насрочена публична продан за периода от 16.10.2023г. до 16.11.2023г. на притежавания от дружеството „Г.“ ЕООД недвижим имот. Насрочването на принудителни действия по отношение на ищците, предопределяло правния интерес от иницииране на настоящото производство.

Твърди се, че по същество предявеният отрицателен иск не представлява отричане на самото вземане, а цели установяване на настъпил юридически факт, водещ до погасяването му по давност. Към настоящия момент изминал период от време, водещ до изтичане на законоустановения давностен срок, в който на кредитора е предоставена възможност да събере вземането си по принудителен ред. След изтичане на давностния срок и след изричното позоваване от страна на длъжника на факта на изтичане на давността, вземането следвало да се счита за погасено по давност. Във връзка с невъзможността съдебният изпълнител да се произнесе по отношение на наличието и/или липсата на настъпила погасителна давност относно вземането, поради липса на предоставена му компетентност за това, единственият допустим и законосъобразен начин за защита правата и интересите на ищците, се явявал предявяването на настоящия отрицателен установителен иск.

През 2012 г. по молба на „П.Б.Б.“ ЕАД, ЕИК 130598160 и въз основа на изпълнителен лист издаден на 28.05.2012г., по ЧГД № 570/2012г., III с-в по описа на PC-Карлово, против ищците било образувано изпълнително дело № 941 от 2012г. при ЧСИ Л.М., рег.№ 819, с район на действие ПОС.

На 01.03.2021 г. по изпълнителното дело била депозирана молба от взискателя с искане изпълнителното дело да бъде прекратено, поради настъпила перемпция и да бъде върнат изпълнителният лист.

На 01.03.2021 г. и въз основа на депозираната от взискателя молба, изпълнителното дело било прекратено от страна на ЧСИ М. и било разпоредено изпълнителният лист да бъде върнат на взискателя.

На 01.03.2021 г. въз основа на молба от „П.Б.Б.“ ЕАД, ЕИК 130598160 2 било образувано изп. д. 111/2021 г. при ЧСИ Л.М., peг. № 819 на КЧСИ, с р-н на действие ПОС.

Тъй като първоначално образуваното изпълнително дело № 941/2012г. било прекратено по инициатива на взискателя и въз основа на настъпила перемпция, то давността за периода от 2012г. до 2021 г. не следвало да се счита за прекъсната. Действително въз основа на Постановление №3 от 18.11.1980г. по гр. д. №3/80г. на Пленум на ВС, което е приложимо за периода от образуване на изпълнителното дело през 2012г. до постановяване на ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело №2/2013 г., ОСГТК, давността се счита спряла и не тече, когато има висящ изпълнителен процес, тоест образувано изпълнително дело, което е активно. Прекратяването обаче на изпълнителното дело през 2021 г. заличило с обратна сила висящността на изпълнителното дело № 941/2012г. на ЧСИ М. и в следствие на този юридически факт давността не следвало да се счита за прекъсната и/или спряла за периода от2012г. до 01.03.2021 г.

Твърди се, че в периода от 28.05.2012г., когато е издаден изпълнителният лист по ЧГД № 570/2012г., Ill с-в по описа на PC-Карлово до 01.03.2021 г., когато е прекратено изпълнителното дело, задълженията на ищците произтичащи от изпълнителен лист от 28.05.2012г. са погасени по давност и не се дължат. В конкретния казус се касаело до суми обективирани в описания по-горе изпълнителен лист, представляващи главница, лихва и разноски, които към настоящия момент били погасени по давност. Давността спряла да тече в периода на висящност на изпълнителното дело, но прекратяване на същото поради перемпция предопределяло заличаване с обратна сила на спирането на давността, поради което следвало да се приеме, че давността на задълженията е започнала да тече от дата 28.05.2012г.

Във връзка с естеството на задължението на длъжника се касаело до вземане за главница, което се погасява с изтичане на общата пет годишна погасителна давност и свързаните с него акцесорни претенции, които поради периодичния си характер се погасяват на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичането на кратката три годишна погасителна давност. Разноските, визирани в изпълнителния лист, като акцесорни по отношение на главната претенция, следвали съдбата на същото и се считат за погасени с погасяване на главницата.

3

Ето защо и на основание горното следвало да се приеме, че давността за вземанията на „ПроКредит Банк“ (България) ЕАД е започнала да тече от датата на издаването на изпълнителен лист 28.05.2012 г. и същата е изтекла на 28.05.2017г.

Ищците молят съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължат на „П.Б.Б. ЕАД сумите, обективирани в изпълнителен лист от 28.05.2012г., издаден по ч. гр. д. № 570/2012г. по описа на КрлРС, поради изтекла погасителна давност по чл.110 и чл.111, ал.1 от ЗЗД, а именно:

- частична сума в размер на 2556,97 евро, от общ размер 60 573,32 евро – главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.05.2012 г. до окончателното изплащане на вземането;

- частична сума в размер на 639,11 евро, от общ размер на 2356,26 евро – просрочена лихва за периода 08.03.2012 г. – 19.04.2012 г.;

- частична сума в размер на 639,11 евро, от общ размер на 3863,05 евро – наказателна лихва върху просрочена главница за периода 20.04.2012 г. – 16.05.2012 г.;

- частична сума в размер на 1250 лева от общ размер на 3126,51лева – разноски.

Претендират се направените разноски по делото.

Ответната банка, чрез адв. А. Б., оспорва иска.

Не оспорва твърденията на ищците, че въз основа на издаден по ч. гр. д.

№ 570/2012 г. по описа на PC - Карлово, в полза на „П.Б.Б.ЕАД изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 941/2012 г. по описа на ЧСИ Л.М..

Не оспорва също обстоятелството, че посоченото изп. дело е прекратено и че въз основа на същия изпълнителен лист „П.Б.Б.“ ЕАД образувала второ изпълнително дело при същия ЧСИ под № 111/20, което към настоящия момент е висящо.

Твърденията на ищците обаче относно настъпила погасителна давност за вземанията на „П.Б.Б.ЕАД за остатъка от непогасени задължения по сключения между страните Договор за Прокредит Развитие № 160-560890 от 07.07.2009г. били необосновани и недоказани.

Твърди, че през периода, обхващащ времето, през което е било 4 образувано първото изпълнително дело № 941/2012 г. по описа на ЧСИ Л.М., имащо за предмет процесното вземане, съществували два тълкувателни акта на ВС, касаещи разпоредбите на чл. 110 - 116 от ЗЗД, уреждащи режима на давността в българското гражданско право. Първият от тях бил Постановление на Пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. на ВС на РБ, а вторият ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което в т. 10 прогласявало ППВС № 3/1980 г. за загубило сила. Отмяната на ППВС № 3/1980 г. настъпила на 26.06.2015 г., т. е. след като ППВС № 3/1980 г. преустановило действието си на 26.06.2015 г., дадените с него тълкувателни разрешения били задължителни за времето преди отмяната му, а ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС се прилагало от този момент за в бъдеще.

Ето защо застъпената в исковата молба теза, че прекратяването на изпълнителното дело поради перемпция предопределя заличаване с обратна сила на спирането на давността, била изцяло погрешна. Според задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 51 от 21.02.2019 г. по гр.д.№ 2917/2018 г., постановено по чл. 290 от ГПК, до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. действало разрешението на ППВС № 3/18.11.1980 година. Когато се постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, била налице промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, който бил различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Тази промяна настъпвала занапред, защото не можело да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. Такова изискване не можело да бъде поставено и пред правните субекти, по отношение на които законодателството не предвижда задължителна сила на тълкувателните решения и постановления. Когато те са съобразили своето поведение с дадено задължително тълкуване относно съдържанието на дадена правна норма, не можело с обратна сила тяхното поведение да бъде свързано с неблагоприятни последици. Това щяло да доведе до нарушаване принципа на правна сигурност. Затова следвало да се приеме, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, 5 които са породили правните си последици, то тези последици трябвало да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.

Обратното противоречало на един от основните принципи на правото на ЕС и правовата държава като цяло – предвидимостта на закона.

В този смисъл, след влизането в сила на разрешението на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на 26.06.2015 г. започвала да тече и новата погасителна давност за вземането. Повече от явно било, че няма основания за погасяване по давност на процесното задължение.

По аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, давностният срок, както за главницата, така и за лихви, бил пет години при наличието на съдебно потвърдено вземане, каквото било вземането по процесния изпълнителен лист, след като има надлежно снабдяване с такъв, за което и ищците не излагали противостоящи твърдения.

На следващо място, следвало да се вземе предвид, че перемпцията е без правно значение относно давността. Общото между двата правни института било, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче били различни правни институти с различни правни последици: давността изключвала принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключвала – обратно, тя предполагала неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител бил длъжен да я зачете.

Единствената правна последица от настъпила перемпция била, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсвало давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички случаи той бил длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вредяло на кредитора, нито ползвало или вредяло на длъжника.