Решение № 6 от 05.01.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. гр. Димитровград, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора М. Петрова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Гражданско дело № 20235610101280 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Г. Н., ЕГН ********** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, в която е отправено искане до съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 12486,98 лева, представляващи 2890,46 лева – неолихвяема сума, 4376,26 лева – главница, 2842,68 лева – лихви, 16,10 лева – разноски, 786 лева – разноски по изпълнителното дело, 1032,16 лева, с включен ДДС – такса по ТТРЗЧСИ, както и други суми, дължими до този момент в общ размер на 543,32 лева /в това число възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и др., което задължение е установено със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 1548/2010 г. по описа на Районен съд – Димитровград в полза на ОББ АД, по повод на която е образувано изпълнително дело 20178750400188 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с район на действие – Окръжен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20178750400188 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875 в КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Хасково, получил съобщение, съгласно което задължението му посоченото изпълнително дело възлиза на 12486,98 лева, представляващи 2890,46 лева – неолихвяема сума, 4376,26 лева – главница, 2842,68 лева – лихви, 16,10 лева – разноски, 786 лева – разноски по изпълнителното дело, 1032,16 лева, с включен ДДС – такса по ТТРЗЧСИ, както и други суми, дължими до този момент в общ размер на 543,32 лева /в това число възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и др., като му е съобщено и за наложените запори върху банкова сметки и пенсия. Поддържа, че задължението му е възникнало по повод сключен от него и „Обединена българска банка“ АД договор за кредитна линия от 06.12.2005 г., като изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 10.11.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 1548/2010 г. по описа на Районен съд – Димитровград. Посочва, че сумите по посочения изпълнителен лист са различни от тези, за които е предприето 1 принудителното изпълнение. Отделно от това твърди, че задължението е възникнало през 2005 г., а лихвите се претендират от 09.11.2010 г., като ищецът не бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.

На следващо място оспорва да е уведомен за извършената цесия, по силата на която банката-кредитор – ОББ АД е прехвърлила вземането си срещу ищеца на дружеството-ответник, като посочва, че писмото-уведомление в тази връзка е получил на 07.06.2023 г. Отделно от това посочва, че уведомлението следва да бъде предприето от прехвърлителя, за да произведе цесията своите правни последици, като поддържа, че в случая това не е сторено.

Твърди, че по изпълнителното производство не са предприемани никакви действия по принудително изпълнение срещу ищеца в качеството му на длъжник, като посочва, че макар заповедта за изпълнение да е влязла в сила, погасителната давност не е пет години. Поддържа още, че не му е известно да е имало предходно образувано изпълнително дело, като посочва, че дори и да е имало такова, то с настъпване на перемпция, предприетите действия се обезсилват с обратна сила.

Излага подробни аргументи в подкрепа на становището, че вземането по изпълнителното производство е погасено по давност, доколкото същата не е прекъсвана. Счита, че давността за главницата, неолихвяемите суми и разноските е изтекла на 09.10.2015 г., а за лихвите – на 09.10.2013 г., като посочва, че давността съгласно чл. 114 ЗЗД тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.

Претендира разноски.

В изпълнение на дадените му от съда указания за отстраняване на нередовностите по исковата молба, с молба от 17.11.2023 г. ищецът поддържа, че не дължи сумите по издадения изпълнителен лист от 10.11.2010 г. по ч.гр.д. № 1548/2010 г. по описа на Районен съд – Димитровград, а именно: 4376,26 лева – главница – незаплатено задължение по договор за кредитна линия от 06.12.2005 г., 614,22 лева – договорна лихва за периода 21.12.2009 г. до 08.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2010 г. до окончателно изплащане на вземането, 15,28 лева – наказателна лихва за периода от 21.12.2009 г. до 08.11.2010 г., 448,32 лева – разноски по делото. Посочва също, че не дължи сума в общ размер на 12 486,98 лева по образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ Захари Запрянов, от които 2890,46 – неолихвяема сума, 4376,26 лева – главница по изпълнителния лист, 2842,68 – лихви, 16,10 лева – разноски, 786 лева – разноски по изпълнителното дело, 1032,16 лева – такса по ТТРЗЧСИ с ДДС и други суми в общ размер на 543,32 лева, в това число възнаграждение за вещо лице, за пазач и др.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва иска.

Моли съда да приеме, че ищецът е уведомен за извършената цесия, като представя доказателства. Поддържа, че в настоящия случай приложими са правилата на общата погасителна давност и вземането се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок. Твърди, че във връзка с вземането, за което е издаден процесният изпълнителен лист, първоначално е образувано изпълнително дело № 971/2010, след което е преобразувано в изпълнително дело № 188/2017 г. и двете по описа на ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875 в КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Хасково. Посочва, че както по първоначално образуваното изпълнително дело, така и по висящото към настоящия момент такова са предприемани изпълнителни действия, с които давността съответно е прекъсвана многократно. Излага доводи, че ТР № 2/26.06.2015 г. намира приложение от момента на постановяването му, като преди тази дата приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 г. Отделно от това посочва, че искането за прилагане на 2 определен изпълнителен способ е достатъчно да прекъсне давността, независимо дали действията по реализирането му са предприети от съдебния изпълнител. Позовава се на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. по отношение на давностните срокове. В заключение посочва, че изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не са погасени.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа така предявения иск. В предоставения от съда срок е депозирана и писмена защита, в която поддържа всичко изложено в исковата молба и в уточняващата я такава и е отправено искане към съда претенцията да бъде уважена.

В хода по същество, с писмена молба, процесуалният представител на ответната страна моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

От приложеното към първоинстанционното производство копие от изпълнително дело № 20108750400971 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с район на действие – Окръжен съд – Хасково и рег. № 875, КЧСИ, се установява, че въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.11.2010 г. и изпълнителен лист от 10.02.2010 г., по ч.гр.д. № 1153/2010 г. по описа на Районен съд – Димитровград, Н. Г. Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, сумата от 4376,26 лева, главница по Договор за кредитна линия от 06.12.2005 г., 614,22 лева – договорна лихва за периода от 21.12.2009 г. до 08.11.2010 г., 15,28 лева – наказателна лихва за периода от 21.12.2009 г. до 08.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 448,32 лева – разноски по делото.

Съгласно приложената по горепосоченото изпълнително дело разписка (л. 42 от изпълнителното дело), на 24.02.2011 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение ведно с копие от изпълнителен лист и заповед за изпълнение.

От същото изпълнително дело се установява още, че на 22.02.2012 г. взискателят е поискал изпълнителните действия по делото да бъдат възобновени, като бъде наложен запор в банките, в които длъжникът има открити банкови сметки, а с молба от 30.07.2012 г. – да бъде извършен опис на движимите вещи в дома на длъжника.

С постановление от 10.01.2017 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнително дело № 20108750400971 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради обстоятелството, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Въз основа на молба от 06.03.2017 г. на „Обединена българска банка“ АД е образувано изпълнително дело № 20178750400188 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с 3 район на действие – Окръжен съд – Хасково и рег. № 875, КЧСИ, срещу Н. Г. Н., ЕГН **********. В молбата се съдържа искане за запор и възбрана върху цялото имущество на длъжника, в това число и запор на всички МПС, собственост на длъжника, както и да бъде извършен опис, последван от публична продан на същите.

Съдебният изпълнител е наложил запор, като на 21.03.2017 г. е изпратил запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД – получено на 30.03.2017 г.

На 20.09.2017 г. взискателят е отново е поискал извършване на опис на движимите вещи на длъжника, както и налагане на запор върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „УникредитБулбанк“ АД, във връзка с което на 09.10.2017 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до двете банки, получени от последните на 07.11.2017 г.

От материалите по второто изпълнително дело е видно, че съдебният изпълнител е направил опит да извърши опис на движимото имущество на длъжника, но поради обстоятелството, че съгласно извършените справки длъжникът се намира в чужбина, описът не е извършен.

С молба от 31.05.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по образуваното през 2017 г. изпълнително производство поради обстоятелството, че „Обединена българска банка“ АД е прехвърлила вземанията си срещу длъжника на горепосоченото дружество с договор за цесия, като на 19.06.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституирано от съдебния изпълнител като взискател по изпълнителното дело.

На 02.05.2019 г. новият взискател е поискал налагане на запор върху доходите от трудово възнаграждение и/или пенсия на длъжника, като на 28.09.2019 г. съдебниятизпълнител след извършено проучване е изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху пенсия на длъжника, както и върху вземанията му по неговата банкова сметка в „Юробанк България“ АД.

На 09.03.2021 г. взискателят отново е поискал извършването на изпълнителни действия, а именно запор върху банкови сметки, трудово възнаграждение и/или пенсия на длъжника. Такова искане е отправено и на 10.08.2021 г., както и на 21.04.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който длъжникът по изпълнителното производство, срещу когото е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и срещу когото е предприето принудително изпълнение, оспорва вземанията по издадения въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист. В този смисъл, чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да се брани срещу насоченото срещу него 4 изпълнение, като твърди, че не дължи на взискателя вземанията по изпълнителното основание, но в предмета на претенцията му не се включват разноските по самото изпълнително дело, доколкото този въпрос се разрешава в хода на самото изпълнително дело съобразно нормата на чл. 79 ГПК. Въпросите свързани с оспорване дължимостта на разноските следва да се разрешат по реда на чл. 436 ГПК – чрез жалба на основание чл. 436, ал. 2, т. 7 ГПК, а не чрез искова претенция по чл. 439 ГПК ( в този смисъл Определение № 303 от 29.09.2020 г. на ВКС по ч.т.д. № 404/2020 г., I т.о., ТК). В този смисъл съдът намира, че исковата претенция, в частта, касаеща разноските, сторени в хода на изпълнителното производство, а именно за сумите от 786,00 лева, 1032,16 лева и 5432,22 лева, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.