Решение № 63 от 27.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. София, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Бойчева при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело № 20211100902442 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на длъжника “Д.М.” ЕООД, ЕИК *******, за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост.

Молителят твърди, че към датата на подаване на молбата дружеството не осъществява търговска дейност, няма текущи сделки, от които да очаква приходи. Твърди, че дружеството няма назначен персонал. Твърди, че дружеството има публични задължения в размер на 97 525,49 лева. Твърди, че дружеството не разполага с активи и парични средства, поради което не може да покрива своите задължения към държавния бюджет. Твърди, че поради невъзможността дружеството да покрива своите задължения и липсата на оборотен финансов ресурс, то е прекратило осъществяването на търговската си дейност. Твърди, че дружеството е неплатежоспособно и съответно свръхзадлъжняло. Твърди, че дружеството не разполага с имущество за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.

Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на дружеството и при условията на евентуалност свръхзадълженост на същото, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството, да бъде обявено дружеството в несъстоятелност, да бъде постановено прекратяване на дейността на дружеството и да бъде спряно производството по делото.

1

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото са представени от молителя и са приети като доказателства счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2020 г. и отчет за приходите и разходите за 2020 г., както и счетоводен баланс към 31.10.2021 г. и отчет за приходите и разходите към 31.10.2021 г.

Представени са счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2019 г. и отчет за приходите и разходите за 2019 г., както и инвентарни описи за 2019 г. и 2020 г.

Представена е и справка от НАП за задълженията на молителя към 23.11.2021 г.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и приложена по делото служебно извършена справка от Агенцията по вписванията чрез отдалечен достъп по партидата на молителя относно притежавани от дружеството недвижими имоти на територията на цялата страна, от която се установява, че за дружеството не са налични извършени вписвания, отбелязвания и заличавания.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от СДВР, Отдел “Пътна полиция” и е представена справка от централната база на АИС КАТ, че към 06.12.2021 г. няма данни за регистрирани МПС на името на дружеството молител.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от НАП и е представена информация, че са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на дружеството по реда на ДОПК и че няма започнати действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК върху имуществото на дружеството.

За установяване на финансово-икономическото състояние на дружеството молител, е допусната съдебна финансово-икономическа експертиза (СФИЕ), която да даде отговор за структурата на активите и пасивите на молителя и да изчисли показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на молителя за периода от 2017 г. до 2020 г. вкл. и към 31.10.2021 г. Същата е заличена поради невнасяне в срок от молителя на определения депозит за вещо лице, въпреки намаляването на определения депозит и допълнително дадената възможност за това.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително 2 нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.

613 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.

Молителят “Д.М.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.

Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.

В молбата по чл. 625 от ТЗ са заявени от самото дружество молител изискуеми публични задължения към НАП в общ размер на 97 525,49 лева, които не е платило. Видно от справката от НАП, задълженията на молителя 3 са за данък върху доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения и за задължителни осигурителни вноски. Същите са публични съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Публични са вземанията и за лихви върху публичните вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК.

От служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че последният обявен годишен финансов отчет на дружеството молител е за 2016 г. Няма данни дружеството да е заявило за обявяване годишните си финансови отчети за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., като срокът за последния е изтекъл на 30.09.2021 г. съгласно чл. 38, ал. 1, т.

1 от ЗСч.

В представения от молителя счетоводен баланс към 31.12.2019 г. се сочат задължения в общ размер на 44 хил. лева, а като активи – касова наличност от 44 хил. лева. В счетоводния баланс няма отчетен финансов резултат на дружеството, което е нарушение на правилата за редовно водене на счетоводството.

В представения от молителя счетоводен баланс към 31.12.2020 г. се сочат задължения в общ размер на 66 хил. лева, а като активи – касова наличност от 44 хил. лева. Финансовият резултат на дружеството е загуба в размер на -66 хил. лева.

В представения от молителя счетоводен баланс към 31.12.2021 г. се сочат задължения в общ размер на 63 хил. лева и не се сочи дружеството да има активи.

Следователно налице са публични задължения на молителя към НАП и липса на активи, с които да бъдат покрити същите. От тези данни следва и изводът, че дружеството няма материални запаси за осъществяване на търговската си дейност или евентуално цялостна промяна на осъществяваната търговска дейност.

В случая длъжникът е възпрепятствал с поведението си изготвянето на заключение на съдебна финансово-икономическа експертиза. Предвид процесуалното поведение на молителя, което възпрепятства извършването на проверка на неговото финансово-икономическо състояние от вещо лице, както и след съвкупен анализ на посочените по-горе доказателства съдът прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на молителя и приема, че към настоящия момент “Д.М.” ЕООД не разполага с имущество, достатъчно за изпълнение на задължението му към кредитори на дружеството. Дружеството молител е декапитализирано и е в голяма зависимост от кредиторите си.

С изменението на Търговския закон (обн. ДВ. бр. 105 от 2016 г.) са въведени оборими презумпции за неплатежоспособността, с които се размества доказателствената тежест, включително и при засиленото служебно начало, съгласно което съдът служебно събира доказателства за осъществяване на фактическите състави на законовите оборими презумпции и за тяхното оборване.

Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Под “спиране на плащанията” по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно 4 изброените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания на кредитори не се взема предвид при преценка за състоянието на неплатежоспособност, по аргумент от чл. 608, ал. 1 от ТЗ.

В случая се установява от събраните по делото писмени доказателства, че молителят е спрял плащанията на публичните задължения към НАП (данъци и осигурителни вноски) по чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ, свързани с търговската дейност на молителя, като израз на обективната невъзможност на същия да ги покрие.

Молителят длъжник не е ангажирал доказателства, че затрудненията му са временни и може да се направи извод от писмените доказателства и процесуалното поведение на молителя с оглед нормата на чл. 161 от ГПК, че същите имат траен характер. Длъжникът не установява да разполага с достатъчно имущество за покриване на своите задължения, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл.631 от ТЗ). Напротив молителят сочи, че не осъществява търговска дейност и няма текущи сделки, от които да очаква приходи. Предвид твърденията на молителя за липсата на търговска дейност и текущи сделки и с оглед тенденцията за силна зависимост на дружеството от кредиторите му, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че молителят е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер.