Решение № 97 от 20.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. С., 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Светозар Люб. Г. при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА в присъствието на прокурора Ц. Б. И. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600847 по описа за 2025 година С присъда № 24 от 23.05.2022 г. на Районен съд - С., постановена по н.о.х.д. № 162/2020 г. по описа на същия съд, подсъдимият И. И. В., роден на ****** г. в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес в гр. С., ул. „*****“ № 58, неженен, неосъждан, със средно образование, управител на „******“ ООД, гр. С., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 05.05.2017 г., около 09,00 ч., в гр. С., на ул. „******“, до пешеходна пътека при магазин „*****“ до автогарата, по хулигански подбуди, е причинил на С. Д. И., с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на VII и VIII леви ребра, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал.

1 от НК и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 3, т. 1 и ал. 4 и чл. 426, ал. 1 и 2 от НK, му е наложено наказание „пробация“, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по 1 настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност 2 /два/ пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца.

С присъдата подсъдимият И. И. В. е признат за виновен и в това, че на 05.05.2017 г., около 09,00 ч., в гр. С., на ул. „******“, до пешеходна пътека при магазин „*****“ до автогарата, противозаконно е унищожил чужда движима вещ, собственост на С. Д. И., а именно - мобилен телефон марка „НТС“, модел „Desire“, тъмносин на цвят, със сериен номер: SN 428WR52*******, на стойност 519,00 лв., поради което и на основание по чл. 216, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 3, т. 1 и ал. 4 и чл.

426, ал. 1 и 2 от НК, му е наложено наказание „пробация“, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с периодичност 2 /два/ пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца.

Със същата присъда, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, е било наложено едно общо наказание на подсъдимия И. И. В. за извършените от него престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК, а именно „пробация“ при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност 2 /два/ пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца.

С горепосочената присъда подсъдимият И. И. В. е осъден на основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД, да заплати на частния обвинител и граждански ищец С. Д. И., сумата в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл.

131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2017 г. до окончателното й изплащане, като така предявеният граждански иск е отхвърлен за разликата от уважения до пълния предявен размер от 4000 лева, като неоснователен.

2

С присъдата подсъдимият И. И. В. е осъден също на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на частния обвинител и граждански ищец С. Д. И. и сумата в размер на 519 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2017 г. до окончателното й изплащане.

Със същата присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият И.

И. В. е осъден да заплати сумата в размер на 1400 лева, представляваща направените от частния обвинител и граждански ищец С. Д. И., разноски за адвокатско възнаграждение, сумата в размер на 126,96 лева - разноски в досъдебната фаза, платими по сметка на ОД МВР - С., сумата в размер на 185 лева - разноски в съдебната фаза, платими по сметка на Районен съд - С., и сумата в размер на 80,76 лева - държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.

Д. П. - защитник на подсъдимия И. И. В., с искане за нейната отмЯ. и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Защитникът излага доводи в насока недоказаност на повдигнатите обвинения.

Твърди, че показанията на пострадалото лице С. И. не се подкрепят от останалите доказателства и в частност - от заключението на съдебномедицинската експертиза, от което не се доказва визираното в обвинението телесно увреждане. По отношение на обвинението за престъплението по чл.

216, ал. 1 от НК, се посочва от защитникът, че предмета на същото – процесния мобилен телефон е бил предаден в по-късен момент (31.07.2017 г.), спрямо датата на деянието (05.05.2017 г.), което сериозно разколебава обвинителната теза, че телефонът е унищожен от подсъдимия. Според защитникът, свидетелите по делото отричат да е имало физически конфликт между двамата, нито унищожаване на мобилен телефон. Сочи се наличие на основания за преквалифициране на деянията - поради липсата на доказателства за вида на причиненото телесно увреждане и предвид ниската стойност на мобилния телефон, във връзка с което е заявено алтернативно искане към въззивния съд.

По делото е постъпила молба от подсъдимия И. И. В., с която се прави искане за прекратяване на производството, на основание чл. 79, ал. 1, т. 2, вр. чл. 82, ал. 4 и чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК - поради изтичане на абсолютната 3 давност.

В представено допълнение към жалбата от А. Ч. - защитник на подсъдимия И. И. В., се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил наведените пред него доводи, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа се заявеното искане за прекратяване на производството, поради изтекла абсолютна давност. Иска се подсъдимият да бъде оправдан или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - С..

Постъпило е също и допълнение към въззивната жалба от защитника адв. Д. П., в което се изразява критика срещу дейността на първоинстанционния съд при анализа на доказателствата. Твърди се, че съдът е игнорирал показанията на свидетелите Л. Л., П. Н. и Х. Д., като е проявил едностранчивост. Не е обсъдено обстоятелството, че мобилният телефон е предаден в значително по-късен момент след датата на деянието, както и противоречието между гласните доказателства (показанията на свид. И.) и писмените данни в тази връзка. Посочва се още, че медицинските документи относно причинените на частния обвинител увреждания и конкретно рентгеновите снимки подлежат на съхранение в дълъг срок съгласно закона, противно на приетото от съда.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С. окръжна прокуратура изразява становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, поради което моли да бъде потвърден.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, повереникът на частния обвинител и граждански ищец С. И. – адвокат Д. С., твърди, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, основана на детайлен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства. Твърди се от повереникът и, че показанията на пострадалия И. са били оценени правилно, като последователни, ясни, категорични и истинни, както и подкрепени от заключението на съдебномедицинската експертиза. Според повереникът, правилно са отхвърлени показанията на свидетелите Л., Н. и Д., чието присъствие на местопроизшествието се оспорва, поради наличието на противоречия в техните сведения. Развитият защитен довод, че мобилният телефон е предаден едва в хода на разследването, месеци след деянието, се оспорва като несъстоятелен. Моли въззивния съд да се произнесе по 4 гражданския иск във връзка с престъплението чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, в случай че прекрати наказателното производство в тази част, поради изтекла давност.

Във въззивното съдебно заседание, защитникът на подсъдимия в лицето на адвокат Х. Х., поддържа въззивната жалба, съобразно изложените в нея доводи и съображения.

В последната си дума пред въззивната инстанция, подсъдимият И. В. моли да бъде оправдан.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, приема за установено следното:

С постановената от първостепенният съд присъда, предмет на настоящия инстанционен контрол, подсъдимия И. И. В. е признат за виновен по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.

130, ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК - и двете извършени на датата 05.05.2017 г. За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК предвиденото наказание е лишаване от свобода за срок до три години.

Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, като предвид нормата на чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора сроковете по чл. 80, ал. 1 от НК. В конкретния случай, абсолютната давност за престъпното деяние по чл. 131, ал.

1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК от НК, за извършването на което подсъдимия е признат за виновен и съответно осъден, е седем години и шест месеца /аргумент от разпоредбите на чл.80 ал.1, т.4 и чл.81 ал.3 от НК/. Същата е започнала да тече от датата на деянието – 05.05.2017 г. и е изтекла на датата 05.11.2024 г. Това обстоятелство изключва наказателната отговорност на подсъдимия И. И. В. за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и налага проверяваната присъда, с която същия е признат за виновен в извършването на това престъпление, да бъде отменена и на основание чл. 334, т. 4, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, наказателното производство да бъде 5 прекратено в тази част. Налице е и изявление от страна на подсъдимият, че желае да се ползва от последиците на давността. За деянието по чл. 216, ал. 1 от НК, давностният срок по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК е петнадесет години, поради което към момента не е изтекъл, противно на соченото в молбата на подсъдимия.

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

На датата 05.05.2017 г., сутринта, пострадалият С. Д. И. се намирал в гр.

С. и вървял пеша от дома си в кв.„*****“ към работилницата, която използвал във връзка със заниманията си с пластични изкуства и дървопластика. На път към работилницата той закупил консумативи за работата си от магазин „*****“, който по това време се намирал на ул. „******“ в гр.С., близо до автогарата. На тази улица, в района на магазина, имало пешеходна пътека тип „Зебра“, очертана с широки непрекъснати линии.

Около 09,00 часа, пострадалият С. И. излязъл от магазина и тръгнал да пресича по пешеходната пътека. Водач на лек автомобил „Рено Сценик“, сив на цвят, движещ се по това време от лявата страна на свидетеля И. по тази улица, в посока от изток на запад, т. е. от Голямата чешма към моста над р. И. и към гр. Д., спрял пред свидетеля И., за да осигури преминаването му през улицата. Свидетелят И. започнал да пресича и махнал с ръка на този водач за благодарност, стигнал близо до средата на платното за движение по улицата и тогава в непосредствена близост пред него преминал лек автомобил „Мицубиши“, тип пикап, син на цвят, управляван от подсъдимия И. И. В., който се движел в противоположната посока. Свидетелят И. се уплашил и извикал. Няколко метра след като подминал свидетелят И., подсъдимият В. рязко спрял управлявания от него лек автомобил, излязъл от него и се насочил към свидетеля И. с въпроса кого псува. Свидетелят И. видял, че в автомобила на подсъдимия не пътува друг човек. Той вече бил пресякъл улицата и се намирал на тротоара, когато се опитал да обясни, че никого не псува, а е извикал от уплаха. Подсъдимият не желаел да слуша обясненията му, а започнал да го удря с юмруци предимно по главата. Свидетелят И. се опитвал 6 да се предпазва от ударите и подсъдимият преустановил нападението си, като се отправил към автомобила си. Тогава свидетелят И. решил да заснеме регистрационния номер на автомобила, управляван от подсъдимия, със собствения си мобилен телефонен апарат, марка „НТС“, който носел.