Решение № 526 от 17.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Велико Търново, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20254110103506 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от Х. М. Ц., чрез адв. Д. М.

– ПАК, срещу „Кредисимо“ ЕАД - град София и „Ай Тръст“ ЕООД – град София искова молба. Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между последния и първия ответник е сключен Договор за потребителски кредит № *** от *** година за сумата от 500.00 лева, като съгласно чл. 4, ал. 1 от договора ищецът е следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с второто ответно дружество, с цел да бъде обезпечен договорът за потребителски кредит. Твърди, че на същата дата – *** година ищецът сключил с „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по който следва да заплати сумата от 200.00 лева.

Посочва, че по договорът за потребителски кредит ищецът е заплатил сумата в размер на 20.00 лева, представляваща лихва, а по договора за предоставяне на поръчителство – сумата в размер на 150.00 лева. Навежда доводи за нищожност на Договор за потребителски кредит № *** от *** година на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 ПК, във връзка с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото ГПР следва да включва всички разходи по кредита, включително възнаграждението за предоставяне на поръчителство, както и предвид обстоятелството, че в случая не е ясно какви компоненти са включени в ГПР. Твърди, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния такъв. Счита, че договорът за кредит не отговаря и на изискванията 1 на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На следващо място посочва, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, във връзка с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗПК. След допуснато, в проведеното на *** година открито съдебно заседание, изменение на размера на предявените искове е направено е искане да бъде постановено решение, с което срещу „Кредисимо“ ЕАД - град София да бъде осъдено да заплати на Х. М. Ц. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата в размер на 12.39 евро, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит № *** от *** година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и „Ай Тръст“ ЕООД – град София да бъде осъдено да заплати на Х. М. Ц. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата в размер на 54.42 евро, представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от *** година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.

Процесуалният представител на „Кредисимо“ ЕАД - град София не оспорва наличието на облигационни правоотношения с ищеца по така посочения Договор за потребителски кредит № *** от *** година с кредитора „Кредисимо“ ЕАД, както и по Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД от същата дата. Твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен между страните за сумата в размер на 514.85 лева, като главницата е усвоена изцяло от ищеца.

Посочва, че 500.00 лева от главницата е усвоена от ищеца, а със сумата 14.85 лева е заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия, поради което в тази част кредитът има характеристиките на стоково кредитиране. Твърди, че между страните е уговорен срок за погасяване от 6 месеца при ГЛП от 40.00 % и ГПР от 48.20 %, като общият размер на първоначално дължимите по кредита суми е в размер на 577.49 лева, от които 514.85 лева – главницата и 62.66 лева – договорна възнаградителна лихва, но поради предсрочното погасяване на задължението от ищеца не е заплатена в цялост уговорената възнаградителна лихва. В тази връзка не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с Договор за потребителски кредит № *** от *** година ищецът е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на 20.00 лева, която е разпределена за погасяване на договорна възнаградителна лихва по кредитното правоотношение. Не оспорва и че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД не е включено като разход, доколкото същото не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Посочва, че договорът с поръчителя не е задължителен и кредитополучателят няма задължение да го сключи. Навежда доводи, че не са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1 и чл.

2

19 ЗПК. Разходът по договора за предоставяне на поръчителство, доколкото не е задължителен, а само възможност, не попада в хипотезите на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „А й Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, по силата на който „Ай Тръст“ се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Оспорва, че „Кредисимо“ ЕАД е знаело размера на възнаграждението на „А й Тръст“ ЕООД към момента на сключване на договора за кредит с ищеца. Направено е искане предявеният срещу дружеството иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Направено е искане да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Процесуалният представител на „Ай Тръст“ ЕООД – град София развива съображения за неоснователност на предявените искове, като прави идентични възражения срещу тях. Твърди, че между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за поръчка при условията на чл. 280 ЗЗД, по силата на който ответникът е поел задължението да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по който да гарантира като поръчител по договора за кредит, срещу възнаграждение, уговорено в размер на 298.81 лева, разсрочено на 6 вноски. Оспорва твърдението на ищеца в полза на ответника е заплатено възнаграждение в размер на 150.00 лева, като твърди, че действителното платено такова е в размер на 54.42 евро.

Навежда доводи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано като „Заблуждаваща търговска практика“, както и че наличието на „свързаност“ между двете ответни дружества само по себе си води до „скрито оскъпяване на кредита“. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, а и от приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че на *** година между Х. М. Ц., в качеството му на кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № *** /л. ***/, по силата на който дружеството е предоставило в заем на ищеца сумата в размер на 514.85 лева, от която 500.00 лева – размер на кредита и 14.85 лева – кредитиран размер на застрахователна премия.

Последният от своя страна се е задължил да върне сумата за срок от 6 месеца по посочен в Приложение № 1 към договора погасителен план, като във всяка от погасителните вноски е включена възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40.00 % и ГПР в размер на 48.20 % или ищецът се за 3 задължил да върне общо сумата в размер на 577.49 лева. Не е спорно между страните по делото и че ищецът е усвоил отпуснатата от кредитора „Кредисимо“ ЕАД в заем сума. Видно от договора, в чл. 4, ал. 1 е предвидено, че в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение , в зависимост от посочения в заявлението вид обезпечение: да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. Съгласно ал. 2, в случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните, а в ал. 3 на чл. 4 от договора е предвидено, че в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му, ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Видно от приложеното заверено копие на Договор за предоставяне на поръчителство от *** година, ведно с Приложение № 1 към него /л. ***/ между Х. М.

Ц. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – в общ размер на 298.81 лева, платимо на месечни вноски по посочен в приложението погасителен план на 6 месечни вноски, дължимо за целия период на действие на договора за кредит, което възнаграждение страните са уговорили да бъде дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Видно от приложената по делото Справка по Договор за паричен заем № *** от *** година, издадена от ответника „Кредисимо“ ЕАД и неоспорена от ищеца по делото /л. ***/, общия размер на плащанията е в размер на 340.28 евро, от които:

263.24 евро – главница; 12.39 евро – договорна лихва; 0.20 евро – лихва за забава; 7.67 евро – разходи за извънсъдебно събиране на просрочени вземания; 54.42 евро – вноска по договор за предоставяне на поръчителство, администрирана към „Ай Тръст“ ЕООД и 2.36 евро – неразпределена сума.

4

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява съществуването на валидно заемно правоотношение между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД по силата на договор за потребителски кредит от *** година по смисъла на чл. 9, ал. 1 и сл. ЗПК.

Съгласно посочената разпоредба договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. ЗПК поставя редица изисквания за валидност на договора за потребителски кредит. Последният е формален, като предвидена форма за действителност /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ е писмена форма на хартиен или друг траен носител. Същият следва да е изготвен на разбираем език и следва да има задължителното съдържание, предвидено в чл. 11 ЗПК. Ако договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, както и на ал. 2, и на чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, съгласно разпоредба на чл. 22 ЗПК, то той е недействителен. Ето защо, част от задължителните елементи, чиято липса води до нищожност на договора, е годишния процент на разходите, който изразява общите разходи по него за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В тази връзка следва да бъде съобразено даденото в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК легално определение на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съгласно което това са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.